Разширяването на ЕС се препъна в кризата

На теория разширяването е най успешният проект на ЕС. На практика обаче по една или друга причина като че ли процесът зацикли през последната година. Едни намират обяснение в икономическата криза, други – в засилващото се влияние на крайно десните на европейската политическа сцена. Така или иначе фактите са говорят сами за себе си.

Няколко страни са се наредили на опашката и чакат да бъдат приети в ЕС. Хърватия, Турция, Македония, Черна гора и Исландия са страни кандидатки. Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина и Косово са "потенциални кандидатки".

Хърватия и Турция започнаха преговори на 3 октомври 2005 г. И докато Загреб успя да стигне до финала през 2011 г., на Анкара може да са й необходими още 15, за да се присъедини към европейското семейство.

Турция е затворила само една глава и преговаря по още три от общо 35. Повечето преговорни глави са блокирани било от ЕК, било от група страни, било едностранно от Кипър.

За останалите балкански страни перспективите са доста мъгляви. Брюксел обещава, че някой ден, когато изпълнят критериите за членство, ще бъдат приети. А критериите са демокрация, върховенство на закона, пазарна икономика, придължане към целите на ЕС за политически и икономически съюз.

Македония се сдоби със статут на страна кандидатка през 2005 г., но и досега не е започнала преговори. Причината е все още неразрешеният спор с Гърция заради името на бившата югославска република.

Черна гора, която се отцепи от Сърбия през 2006 г., получи статут на страна кандидат през декември 2010 г. Едни от първите глави, които ще бъдат отворени с Подгорица, са 23 и 24 - "Съдебна система и основни права" и "Правосъдие, свобода и сигурност". Досега тези "трудни" глави се отваряха в края на преговорите, но сега Брюксел се е сетил, че ако започне работа по-отрано, резултатът може да е по-добър. Освен това са решили отварянето на други глави да е в зависимост от напредъка по глави 23 и 24.

Исландия не демонстрираше особени мераци да влиза в ЕС, докато не я удари банковата криза през 2008 г. През юли 2009-а Рейкявик подаде молба за членство в ЕС, почти веднага получи статут на кандидат и през 2010-а започна преговори. Като се изключи главата "Рибарство", страната едва ли ще има други трудности. Остава въпросът обаче дали исландците ще подкрепят членството си в ЕС на референдум.

Сърбия силно се надяваше да получи статут на кандидат за членство, след като успя да предаде на Трибунала в Хага ген. Радован Караджич и направи определени отстъпки по отоншение на Косово. За съжаление на Белград обаче това не се случи.

Албания няма шанс да получи такъв статут заради продължавата политическа криза в страната. Албанската социалистическа партия не признава изборите и блокира парламента още от 2009 г.

В Босна и Херцеговина нещата са още по-сериозни. Трите общности – сърби, хървати и бошняци, очевидно не желаят да живеят в обща държава.

Косово е особен случай, защото пет страни в ЕС (Гърция, Кипър, Румъния, Словакия и Испания) не го признават за държава и също защото тази територия е мафиотизирана до степен, която плаши евробюрократите до смърт.

На този фон май изглежда, че България и Румъния са се промъкнали “между капките”. Колко ли дърго щеше да се наложи да чакаме на опашката, преди страните от ЕС първо да подредят европейския си дом,  за да мислят отново за разширяване.