Какво се промени за 5 години в ЕС?

България и Румъния хвърлят повече усилия за интеграция в ЕС, отколкото бившите комунистически страни от Централна Европа, но решението за приемането им е правилно. Мнението е на водещ френски изследовател, който анализира първите пет години от влизането ни в евросъюза.

Има разочарование – както в ЕС, така и в гражданите на последните две присъединили се страни, коментира Франсоа Фрисон - Роше пред сайта EurAktiv.

“Ако бях пенсионер в България или Румъния, щях да кажа, че приемането на страната ми в ЕС донесе много малко за всекидневието ми“, казва експертът от Националния център за научни изследвания в Париж.

Все пак оценката му е, че ситуацията у нас и в Румъния се подобрява, тъй като на макроикономическо ниво двете държави са стабилни, с което не може да се похвали съседна Гърция.

EurAktiv отново отбелязва, че с румънците сме най-бедни в ЕС. По данни на Световната банка брутният национален доход на глава от населението съответно у нас е 4460 евро, а в Румъния - 6440 евро. За сравнение във Франция е 34 000 евро, а в Полша - 9480 евро.

Фрисон - Роше отбелязва, че стабилността в България се дължи строгия мониторинг от страна на Международния  валутен фонд, след като обявихме банкрут през 1997 година. Румъния пък взе международен заем от 20 млрд. евро през 2009 година, за да закрепи положението си в началото на кризата.

Някои анализатори считат, че двете държави са приети в ЕС като награда за подкрепата им за войната в Косово, макар и да не са били достатъчно подготвени за еврочленство.

„Решението за  България и Румъния беше по-скоро политическо, по-скоро стратегическо. Беше по-добре да се приемат тези страни и да им се оказва влияние в новото им качество, отколкото да бъдат оставени да се превърнат в гноящи рани в контекста на проблемите в Западните Балкани, които щяха да заразят целия регион“, признава французинът.

България и Румъния продължават да бъдат наблюдавани от Европейската комисия в областите правосъдие и вътрешен ред.

Според него българите и румънците имат „проблем с манталитета“, гледайки Брюксел като по-голям брат с отворено портмоне. „Сега българите и румънците научиха, че няма лесни пари от ЕС“, допълва Фрисон – Роше.

Близо 20 млрд. евро бяха заделени за Румъния в програмния период 2007-2013 г. от т. нар. кохезионни фондове. Около 6,7 милиарда евро пък можеше да усвои България. Но заради предполагаемо лошо управление и корупция, Румъния е успяла да усвои само 3,5% от предоставените й фондове, а България се е справила малко по-добре, привличайки 18% от средствата.

Централноевропейските страни, които се присъединиха през 2004 г., от самото начало "играеха по правилата" и се ангажираха с истински реформи, допълва експертът. В София и Букурещ никога не е вземала връх подобна политическа воля: "Те се опитаха да го направят по български или по румънски начин - ще свършим нещо горе-долу, ще го направим по наш си начин, винаги можеш да получиш това, което искаш, като дадеш малък подкуп, но не, не стана по техния начин", казва Фрисон-Рош и допълни, че в този контекст Комисията и Агенцията за борба с измамите ОЛАФ са си изиграли добре ролята спрямо София и Букурещ.

България и Румъния страдат от проблем с имиджа, в западните медии те често са свързвани с проституцията и организираната престъпност, отбелязва френският анализатор. Установяването на роми от двете нови държави членки на ЕС в западни градове също свидетелства за окаяното положение на това малцинство, допълва Фрисон-Рош.