7 ноември 1917 г. Октомврийската революция

На 7 ноември 1917 г. започва Октомврийската революция в Русия. В Петербург болшевиките на Владимир Ленин и Лев Троцки свалят правителството на Александър Керенски.

Революцията довежда до създаването на Съветския съюз - първата комунистическа държава в света, както и първата от класическите тоталитарни системи на ХХ в.

На 16 март 1917 г. абдикира последният руски император Николай II. Властта в Русия е поета от временното правителство на Керенски. Малко след това в Петроград пристига Ленин. Той констатира, че има великолепна възможност малобройната, но дисциплинирана комунистическа партия да вземе властта.

Първият опит за въстание през юли 1917 г. се проваля

и вождът на революцията е принуден да се укрива. Но вторият опит през октомври 1917 г. вече е успешен. Начало на въоръжената акция дава залпът на крайцера „Аврора”. С щурм, въпреки липсата на съпротива, е превзет Зимният дворец и са арестувани членовете на Временното правителство. Начало на въоръжената акция дава залпът на крайцера „Аврора”. Ключова роля в болшевишкия преврат изиграва Лев Троцки, чието истинско име е Лейба Давидович Бронщейн.

В качеството си на председател на Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати той е на практика военен ръководител на преврата. Именно по негови указания първо са атакувани ключови обекти като Централната поща, Държавната банката, гарите и др. Болшевиките бързат да сложат ръка и върху всички търговски и частни банки, бижутерийните магазини, сейфовете на големите търговски предприятия, частните взаимоспомагателни каси, банковите филиали в заводите.

Установена е „диктатура на пролетариата”, създадено е първото съветско правителство - Съвет на народните комисари начело с Ленин.

По негова заповед на 6 януари 1918 г. е разпуснато законно избраното чрез свободни и демократични избори Учредително събрание. Последица от октомврийския преврат е разрушителната гражданската война в Русия.

Създадената през октомври 1918 г. от Ленин първа в света Социалистическа държава на работниците и селяните всъщност представлява германски протекторат чак до разгрома на Германия, през ноември 1918 г. Немците осигуряват на новия режим военна и материална помощ. Финансовата подкрепа за болшевиките започва още от края на 1914 г. Според германските официални документи болшевиките са получили 72 млн. златни марки, като по-голямата част от сумата е връчена след 7 ноември 1917 година. Финансирането е прекратено през юли 1918 г., когато е убит германският посланик в Москва граф Мирбах.

Идеята, че революцията била организирана от световното еврейство, се появила малко по-късно, около 1918 г., когато Троцки поел военното министерство на новосъздадената Съветска държава. Сред комисарите и началниците на различни политически управления действително имало много евреи. Но този факт не бил свързан с митичния “световен заговор”, а с факта, че евреите в царска Русия били една от дискриминираните и преследвани нации. Протестните настроения в еврейските кръгове били по-популярни отколкото в руското общество. Но имало недоволни и сред другите малцинства в Русия – фини, латиши, литовци, естонци.

Историците в цял свят смятат тезата за “еврейската революция” в Русия

за нищо повече от мит. Според тях Великата октомврийска социалистическа революция е чисто руски феномен. На Запад дори не обособяват двете революции – Февруарската и Октомврийската, а обсъждат само една революция – от 1917 г. Историците посочват като причини за нея: социалните, класовите и икономическите проблеми в самата Русия. Обясняват природата на революцията с положението на работниците, с не докрай разрешените въпроси за собствеността на земята, с националните проблеми в отделните райони, плюс огромното натоварване на руското общество, свързано с участието на страната в Първата световна война. Русия била изтощена от загубите, от постоянните поражения; настроенията сред армейските части били крайно лоши; след три и повече години война Русия не искала повече да воюва.