Акад. Георги Марков: Ленин е гениален измамник

Днес се навършват 100 години от залпа на крайцера „Аврора“, белязал началото на „новата ера“ в световната история. Учени, историци и мислители продължават да спорят – въстание на работниците и селяните, революция или преврат е случилото се в Петроград (Санкт Петербург) на 7 ноември 1917 г. Великата октомврийска социалистическа революция, както я наричахме 70 години, днес е най-коментиранато историческо събитие в световен мащаб.

За нея и случилото се след това през годините е интервюто на "Труд" с един от най-уважаваните български историци академик Георги Марков.

– Академик Марков, навършват се 100 години от една революция, която промени живота в имперска Русия, промени и хода на световната история завинаги. Какво можем да кажем днес за Октомврийската революция – спечелихме или загубихме?

– Джон Рийд е нарекъл много точно книгата си за Октомврийската революция „10 дни, които разтърсиха света“. Това е пределно историческо събитие, което можем да оценяваме по различен начин, но последиците от него наистина промениха цялата история на света през XX век. Последиците от болшевишката революция се усещат и днес. В Русия преоцениха нейното значение, но все пак смятат, че тя е сложила заслужен край на руския царизъм. От друга страна, сега – в Русия на Путин, има завръщане към традициите на царска Русия.

– А за България какво е значението на болшевишката революция?

– За нас тя изиграва съдбоносно значение, защото през Първата световна война ние сме на страната на Германия и воюваме срещу Русия. Голямата надежда и на българската политика, и на германската, е победата на Ленин в болшевишката революция. Васил Радославов, тогавашният министър-председател, поздравява случилото се в Русия в Народното събрание. Надеждата на Четворния съюз е, че ще рухне Източният фронт. И това става. В Германия съм работил във военния архив на Фрайбург и там ясно се вижда, че Ленин е тайното оръжие на германския генерален щаб, който много е разчитал на него. – Защо? – През пролетта на 1917 година – след Февруарската революция, не само Ленин, а и още 30 известни болшевици в специален пломбиран вагон от Швейцария през Германия стигат до неутрална Швеция, а оттам се появява на Финландската гара в Санкт Петербург и се качват на броневика. И полковник Валтер Николай, който е началник на германското военно разузнаване през Първата световна война, получава от резидента им там шифровано съобщение: „Ленин щастливо пристигна в Русия. Той е работил напълно по наше желание.“ Владимир Илич разполага с 40 милиона златни марки – това сега са 200 милиона евро и преди 100 години са изключително много пари. Димитър Ризов, който тогава е наш пълномощен министър в Берлин, посредничи след Февруарската революция чрез писателя Максим Горки, който е познавал Ленин, за сключване на мир. По-късно това става на 3 март 1918 г. – сключен е Брест-Литовският сепаративен мир на Русия с Централните сили. И цялата надежда е, че Източният фронт ще рухне, разложен от болшевиките, което и става, и вече Германия ще се справи на Западния фронт. Но след като рухва Русия, САЩ веднага се намесват във войната и така я спечелват. Така че ние също имаме „принос“ в Октомврийската революция.

– Напоследък упорито се налага тезата, че Октомврийската революция се оказва експеримент, измислен на Запад. Какво е вашето мнение?

– Русия тогава е бременна с революции. Първата е през 1905 година, втората е Февруарската 1917-а, третата е Болшевишката през октомври. След като династията на Романови се изражда, тази империя не е могла повече да съществува. През 1913 година Николай II тържествено отбелязва 300 години от Романовата династия. Той не е знаел, че след 4 годинище рухне империята, а след 5 болшевиките ще избият него и цялото му семейство.

– Между другото, сега в Русия се вихри голям скандал, свързан с филм, който показва любовта на Николай II с полската балерина Матилда и това не се приема от православната църква. А Църквата в Русия вече се намести в центъра на обществения живот. Там тя всъщност зае територията, овакантена от комунистическата партия.

– Руската православна църква канонизира Николай II и го обяви за светец повече от съжаление, а не от възхищение, че е велик император. Гениалното на Ленин е, че най-добре е схванал душата на руснаците – през 1917-а той казва: „Мир“, защото руската армия вече е дала 2,5 милиона жертви. Руската армия спасява Париж, тъй като царска Русия е задлъжняла с милиарди на френските банки. Жертвите на фронта са ужасно много, в тила е глад и Ленин казва: „Ще имате мир, хляб и земя – ще я вземем от помешчиците и вие ще я обработвате.“ Разбира се, това е измама, тъй като той после прибира земята в колхозите. Ленин е един гениален измамник. За него казват, че е масов убиец. Да, но той е успял тогава да схване какво ще привлече милионите маси. Защото пролетариатът в Русия е малко – най- много са мужиците, селяните. И той така успява да ги измами, че те участват не само в революцията, но и в Гражданската война през 1918-1922 г.

Руският народ е много изстрадал – ние не сме видели и една стотна от това, каквото те са преживели от болшевизма и комунизма.

– По време на революцията само с един подпис всички хора стават равни, само с един декрет и всички са щастливи. Защо никой дотогава не се е сетил да го направи?

– Така е. Освен това Ленин и Троцки веднага се обръщат към световната общественост: „Мир без анексии, без контрибуции. Ние трябва да спрем да изплащаме тези заеми.“ И цар Фердинанд, и българското царство печелят тогава, защото царят има сключен частен заем от 1912 година с Русия, за да построи двореца „Врана“. С идването на революцията обаче той не плаща нищо. Покрай Независимостта България сключва заем – изгоден при това, за 82 милиона златни франка през 1909 г. и до 1915 г. изплащаме два милиона, след това воюваме с Русия. Когато Ленин и два на власт, той казва: „Моята държава няма нищо общо с царизма, спираме да плащаме, но няма да търсим дълговете към царска Русия“. Така че от 82 млн. златни франка ние сме платили само два. Което означава, че и ние имаме полза от тази Болшевишка революция. Но затова пък после 45 години живяхме в съветската зона.

– В средата на 20-те години става и друго интересно – променя се архитектурата в Русия. Социалистическият гражданин спортува, забавлява се колективно, а пък социалистическата жена не е буржоазна домакиня, няма много време да пере и да готви, защото строи новото общество.

– Жената изведнъж получава право да гласува. Но вече при болшевиките – Сталин казва на Чърчил: „Каква е тази ваша демокрация, изпратете една жена посланик.“ Британската империя няма нито една жена посланик, сега, разбира се, е друго. В САЩ също жената получава право да гласува.

– Не бе ли изкористен философският замисъл на революцията, защото нито заводите се дадоха на работниците, нито земята на селяните?

– Девизът тогава е за социална справедливост. Защо ще има помешчици, капиталисти, които ще ядат черен хайвер, ще пият шампанско, а ние ще гризем ноктите си от глад. Фьодор Разколников – болшевик от Балтийския флот, идва у нас през 1934 година като пълномощен министър. След няколко години Сталин го вика в Русия – целта е била да го разстреля, но той не отива. Парадоксът е, че Георги Кьосеиванов – тогава министър председател на България, му издава паспорт и с него той бяга във Франция. През август 1939 г. Разколников пише отворено писмо до Сталин: „Аз ще разкажа за теб една истина, по-лоша от всяка лъжа. Да, ние дойдохме в името на социалната справедливост, в името на пролетариата. Но ти превърна тази диктатура в лична. Къде са старите болшевики – те всички са убити.“ И след една седмица дългата ръка на Сталин се разправя с него – умира мистериозно в Ница.

– Контролът върху човека става страшен, той се превръща във враг, ако не е с партията.

– Да, започва повсеместен контрол и в личния живот на човека, номенклатурата, за да направиш кариера, трябва да минеш по стълбата на болшевишката партия. До Втората световна война православието е заместено с марксизма- ленинизма. Начинът да контролираш всичко се казва тотална власт. От друга страна, това е силна имунна система. Без болшевизма Съветският съюз нямаше да издържи на удара на Вермахта през Втората световна война. Червената армия го победи с цената на 26 милиона жертви от общо 60 милиона. Никоя друга държава нямаше да издържи – нито Великобритания, нито Франция, нито САЩ. Това важи и за днешните либерални общества. Либералната държава има слаба имунна система – това се доказва от атентатите, които стават в Западна Европа. А при диктатурата държавата е така устроена, че зависиш от нея, но поне можеш да бъдеш сигурен, че като се качиш в метрото, няма да те гръмнат.

– Професор Ивайло Дичев пише в статия, че днес Русия е стигнала до изходното положение – президентска квази монархия и помешчици олигарси. Как ще коментирате това?

– Тези културолози преиграват, прекалено много са свързани с разни фондации. При Елцин през 90-те години Русия беше унижена велика сила. След разпадането на СССР трябваше да се разпадне Руската федерация – това са огромни ресурси и Западът им беше хвърлил око да си разпредели ресурсите на Руската империя. Не може този изстрадал народ да го наричат азиатски, както се опитват разни хора да говорят по телевизията. Как така – та „Война и мир“ е най-четеният роман в САЩ. Има Болшой театър, а Достоевски е най-издаваният чужд автор в Германия и къде ли не. Да не се забравя, че нашата нова българска държава се възстановява благодарение на поредната девета руско-турска война. Най-големият цинизъм, който на времето каза един историк, е, че жертвите не били 200 хиляди, а само 67 500! А коя друга чужда армия има толкова гробове на българска земя.

– Но какъв е модерният прочит на тази революция – някои казват, че била срещу еволюцията?

– Аз също съм привърженик на еволюцията и съм против насилието на революцията. Но нали имаше и Велика френска революция? 20 000 глави са отсечени на гилотината.

Историята е като живота – пъстър е. Тя е като река, тече, тече и изведнъж – водопад. Това е революцията. Революцията не става за една нощ, за една нощ става преврат. Както на 9 септември. Последиците са на революцията. Системата изцяло се смени. Първо трябва да изследваме причините за тази революция преди да я отречем, и да видим последиците. Вярно е, че жертвите й са милиони. И ние дългосрочно пострадахме от нея. Но не може, предубедени от днешна гледна точка, ние да съдим революцията. Трябва историкът, а не културологът да го прави. Съветвам да не се изсилват културолози, политолози и социолози и да не изкарват Ленин и Сталин някакви полуидиоти и родени получудовища, защото те са исторически личности. Има и Робеспиер, има и Дантон…

– Имаме ли нужда днес от революция и каква е тя?

– По-скоро имаме нужда от духовна революция, защото сме затънали в чалгата. Не съм отчаян, но много ми е тъжно – мислех, че тази чалгизация на обществото ще отмине. Едно време при Бай Тошо тя беше забранена, а сега – идете в Студентския град ище видите. Аз съм от поколението на Битълсите, носех един огромен магнетофон двупистов 18 кг, по студентските празници – това беше една огромна щайга. А сега, когато сме със Запада, младото поколение се тресе от кючеци. Тресе се, майко мила! Отвратителна гледка.

– Да не би да казвате, че нямаме нужда от революция, а от нови „Бийтълс“-и?

– Навремето те направиха музикална революция. А Джон Ленън беше разстрелян къде – в Москва или в Ню Йорк! В историята има факти, анализ на фактите, тълкувания от различни гледни точки. Тези, които днес пишат за Русия и лошия Путин, трябва да разберат, че има и друга гледна точка. Путин се завърна към корените, макар още Сталин да го направи през Втората световна война. И тази страшна война се печели от Червената армия. Когато англосаксонците днес ругаят болшевизма, да не забравят, че той ги спаси през Втората световна война.

– Може пък да кажат, че ако го нямаше болшевизма, нямаше да има и войната?

– Не, Хитлер пак щеше да се появи. Не всички злини са в Кремъл. Разбирам ги разните културолози и политолози – те са платени от разни фондации, но аз съм историк. Изстъпленията на болшевизма, насилието над човешката личност, лагерите, сливането на партията с държавата са факт. И след 1989-а ние не може да се преродим, защото не сме родени след 10 ноември. Много хора, които дойдоха на власт, имаха в себе си болшевишката нагласа. И те трябва да си посипят главата с пепел, защото въпреки че тръгнахме по пътя на демокрацията, имаше свободни избори, а те решиха да управляват тоталитарно, по болшевишки. ---

Академик Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършва история в Софийския университет. Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. Професор, д-р на историческите науки, академик от 2008 г. От 1993 г. до началото на 2012 г. е директор на Института по история при БАН. Автор на близо 20 книги и учебници, специалист по нова история, международни отношения и войните в края на ХІХ и началото на ХХ век. Написал е десетки студии и монографии.