"Дръж се, Ухан!": Как китайците надвиват страха от смъртоносния вирус

Китайците не излизат на улицата без медицински маски и вярват, че властите ще се справят с избухналата в страната епидемия, предизвикана от смъртоносния коронавирус. Една украинска студентка в Китай разказва:

Украинската студентка Татяна Корянова вече трета година живее в Китай. Тя учи журналистика в университета на град Суджоу, който се намира на 180 км от Шанхай и на 700 от Ухан, в който се появи новият опасен коронавирус. Пред ДВ Татяна разказва как се е променил животът в града, вярват ли китайците на своите власти и на официалните данни за разпространението на вируса, и дали има намерението да напусне Китай.

ДВ: Кажете, моля, колко бързо се променят данните за разпространението на вируса?

Т. Корянова: Информацията се обновява всеки час. Според последните сведения потвърдените случаи на заболяването в Китай са над 11 971, а с новите 46 смъртни случая от последното денонощие общият брой на жертвите дотук вече е 259 души, съобщиха китайските здравни власти. Сравнявам цифрите всеки ден и излиза, че в крайна сметка през последните няколко дни броят на заболелите в страната нараства средно с 1 500 случая на ден.

ДВ: А как реагират хората? Какви са настроенията в страната като цяло?

Т. Корянова: Няма такава паника, каквато например виждам в руското интернет пространство. Китайците са много сплотен народ, поддържат се взаимно и вярват, че ситуацията много бързо ще намери решение. В Ухан всяка вечер в 20 часа се правят различни акции (флашмоб), хората викат от прозорците: "Дръж се, Ухан!", пеят химна на Китай. Китайските ми състуденти редовно ми пишат и когато ги питам как са, те отговарят: "Още седмица и всичко ще бъде наред".

ДВ: Хората вярват ли на официалната статистика или смятат, че данните са занижени, че в действителност ситуацията е много по-зле?

Т. Корянова: Китайците като цяло поддържат властите и смятат, че те правят всичко правилно. Наскоро говорих с приятелка, която от една година живее в Ухан. Тя бе категорична, че трябва да се вярва само на китайските източници - те публикуват максимално точна информация. По нейните думи, в Ухан няма паника, нито проблеми с продуктите, дори няма опашки в болниците - хората вярват, че системата работи както трябва, че всички заболели ще бъдат изолирани, а огнищата на заболяването са ликвидирани.

ДВ: А какво става във Вашия град? Променил ли се е някак животът?

Т. Корянова: И Суджоу, и Шанхай функционират нормално. Разбира се, всички техни жители ходят с маски - в последните дни не съм виждала нито един човек без маска. Официалната ваканция във връзка с Нова година, която трябваше да свърши на трети февруари, бе продължена до десети, а се говори, че могат и още да я продължат. Всички магазини обаче работят, както и търговските центрове, няма проблеми с доставките. Обикновено си поръчвам по интернет продуктите, които ми трябват, и всичко пристига - плодове, зеленчуци, месо, всичко възможно. Общественият транспорт и метрото си работят както обичайно. Хората по улиците обаче са много по-малко. Много от кафенетата и кината са затворени, но това не се дължи на коронавируса, а че в страната има празници. По това време всяка година улиците са празни, защото по Нова година хората пътуват.

ДВ: Т.е. в града не са предприети никакви предохранителни мерки?

Т. Корянова: Вчера поставиха под изолация университета ми и в района му вече не може да се влиза и излиза без временен пропуск. Сега не живея в общежитие, а за да стигна до стаята си, трябва да подам официална заявка, да получа справка от болницата, че съм здрава, и само ако нямам температура и не съм била в Ухан, мога да вляза. За последен път бях в университета преди три дни, пуснаха ме на територията му едва след като на входа ми измериха температурата и ми обработиха ръцете. Жилищният комплекс, в който временно съм се пренесла, също е затворен за посещения - пускат само живущите, и то само след като им измерят температурата. Същото нещо се случва и на всички обществени места: мерят температурата и обработват ръцете на влизане в големите търговски центрове, в супермаркетите, по гарите на влизане и излизане от влака. В метрото и в автобусите не пускат без маски.

ДВ: А какви препоръки дават за предпазване от вируса?

Т. Корянова: Има много информация по въпроса. Например в WeChat - най-популярната социална мрежа в Китай, бе създадено специално приложение, чрез което всеки може да провери дали във влаковете, с които е пътувал от 10 до 25 януари, не е имало заразени с коронавирус. Освен това съветват максимално да се ограничат пътуванията, хората да не се събират в големи компании, да се носят определен тип маски - например ако се използва хирургическа маска, тя да се сменя на всеки четири часа, а ако е маска N95 със специален филтър, тя може да се носи в продължение на седмица. Проблемът е в това, че вирусът се разпространява и чрез слъзния апарат, т.е. очите са най-незащитената зона. Постоянно на хората се напомня, че ръцете трябва да се мият колкото може по-често.

ДВ: Сред Вашите познати има ли хора, заразени с коронавируса?

Т. Корянова: Слава Богу, няма. Аз се върнах в Китай от Хонконг на 11 януари. На следващия ден ми стана лошо, два дни имах висока температура, но сега всичко е нормално. Единственото, разбира се, е постоянната параноя: и най-малкото неразположение или парене в гърлото - и посягаш към термометъра. Така е при всички: стига да установят дори и минимално повишение на температурата или ако усетят характерните за този сезон симптоми на простуда, хората отиват в болницата. Ежедневно отброявам по десет дни след всеки допир с някой човек, за да може, ако се случи нещо, да знам откъде е инфекцията и да имам възможност да предупредя останалите.

ДВ: Не смятате ли да напуснете Китай?

Т. Корянова: Още не съм взела окончателно решение. Ако все пак реша да замина, ще трябва най-напред да стигна с влак до Шанхай, след което - до международното летище с метро или с такси. След това ще трябва да мина всички нива на проверки на летището, да летя няколко часа, докато кацнем, а и да стоя десет часа в затворено пространство с огромно количество хора. Според мен всичко това е много по-опасно, отколкото да си останеш у дома и да избягваш контактите със странични хора. Пък и вече трета година живея тук, обичам Китай и искам да довърша следването си - просто не мога спонтанно да замина за неопределено време. Никой не знае как ще се развият събитията - може да се окаже, че изобщо няма да мога да се върна тук. Така че ситуацията е сложна.