1200 eвро на месец, просто така

Германия стартира социален експеримент: безусловен базов доход от 1200 евро месечно. Целта: да се разбере дали с тези пари хората ще живеят по-добре. Дали ще станат по-спокойни и по-смели? Или пък по-мързеливи?

Интересът е огромен: само за една седмица за участие в пилотния проект "Безусловен базов доход" са кандидатствали над 1,5 милиона души. В него обаче ще бъдат включени само 1500 от подалите заявка. И то едва 120 от тях ще имат щастието да получават по 1200 евро на месец в продължение на три години. Останалите 1380 участници ще бъдат включени в т.нар. база за сравнение.

Сумата от 1200 евро не се облага с данъци и не е обвързана с никакви сложни правила. Единствените условия за участие в експеримента са: кандидатите да са навършили 18 години, да живеят в Германия и в рамките на трите години да отговорят на въпросите на общо седем анкети, всяка от които ще им отнема около 25 минути. Ако не участват в анкетите, парите няма да бъдат изплащани. Доходите, социалното положение или образователното ниво на участниците не играят никаква роля.

За трите години всеки участник в социалния експеримент ще получи общо 43 200 евро, т.е. на година се падат по 14 400 евро. Тази сума не е избрана случайно. Тя надвишава леко прага на бедността, определен от Федералната статистическа служба, който възлиза на 13 600 евро на година. Проектът се финансира от краудфъндинг-кампания. Необходимите средства за изплащането на сумите ще бъдат осигурени от дарения на вече близо 150 000 души.

Ще живеем ли така по-добре?

Ако всички граждани получават месечно определена сума пари без никакви условия, много от проблемите им ще бъдат решени. В това са убедени инициаторите на проекта от сдружението с нестопанска цел "Моят базов доход". Когато не мислят постоянно как да изкарват пари, за да оцелеят, хората ще станат по-свободни, по-креативни и по-щастливи, смятат от сдружението.

Но дали това ще се докаже в практиката? Точно това е и целта на експеримента: да даде отговор на този въпрос. "Искаме да разберем какво ще направят хората с тези пари. Дали ще ги харчат, или ще ги спестяват. Дали ще спрат да работят, или пък ще намалят работното си време. Дали ще станат по-социални, дали ще даряват повече на хора в нужда", казва ръководителят на изследването Юрген Шуп от Германския институт за икономически изследвания. "Въз основа на тестове ще можем да разберем и друго: дали стресът е намалял, дали благодарение на безусловния базов доход хората са станали по-спокойни", казва още Шуп.

В Германия дебатът за безусловен базов доход се води вече от години и е идеологически оцветен. В същността му стои въпросът какво биха правили хората, ако не им се налага да работят. Много от противниците на идеята я смятат за утопия на леви фантазьори, които искат да мързелуват на гърба на обществото. Привържениците ѝ обаче виждат в нея решение на много от сегашните и бъдещи проблеми. Те са убедени, че базовият доход ще подобри социалната среда: хората ще имат повече време за възпитанието на децата си, за грижи за болни и възрастни близки, за съседска взаимопомощ. Освен това те смятат, че може да се разработят модели за бъдещето, когато заради напредващите дигитализация и автоматизация класическите работни места ще стават все по-оскъдни.

Юрген Шуп се надява експериментът да даде отговор и на други важни въпроси. Например на този: Как ще се отрази това на иновативността и предприемчивостта на хората? "Възможно е, когато хората получават базов доход, да станат по-смели и да се посветят на самостоятелна дейност или да променят нещо в професията си", казва той.

Кои отговори няма да научим?

Експериментът обаче няма да даде отговор на редица важни въпроси. Например: Накъде ще тръгнат цените, когато всички получават безусловен базов доход? Дали болните и нуждаещите се хора тогава няма да разполагат с по-малко пари, отколкото сега? И с колко ще трябва да бъдат повишени данъците, за да бъде финансирано начинанието?

"Нашето изследване няма да реши редица въпроси, свързани с базовия доход. Но ще даде отговор на централния за мен въпрос: Как парите променят хората", казва Шуп. Критици на проекта обаче смятат, че три години не са достатъчни, за да се правят подобни заключения.

Подобни експерименти са провеждани вече във Финландия и Канада. Финландското изследване трябваше да покаже как ще се отрази безусловният базов доход на трудовия пазар, но резултатите от него са нееднозначни. В Канада пък проучването, което беше финансирано с обществени средства, беше набързо прекратено от политиката - именно заради високите разходи.

И в Германия липсва достатъчно политическа подкрепа за безусловния базов доход. Засега нито една от големите партии не го е подкрепила. А министърът на труда Хубертус Хайл и министърът на финансите Олаф Шолц, и двамата от Социалдемократическата партия, вече дори се обявиха строго срещу идеята за безусловен базов доход.