Турция: Упадък и девалвация

С цели 60% е паднала стойността на турската лира за последните четири години, сочи проучване на германската банка DZ. В момента един долар струва вече 8 турски лири – за пръв път, откакто президентът Ердоган е на власт, доларът е толкова скъп. Според изследването, главна причина за тази тенденция са политическите условия в страната.

„В центъра на всичко е турският президент Ердоган, който най-късно от 2016 година насам започна да превръща Турция в авторитарна държава,“ обяснява авторът на изследването Зьорен Хетлер. Според него, след неуспешния опит за преврат през 2016 година турският президент е поел курс към еднолично управление.

Проблематична външна политика

Положението на лирата се влошава допълнително поради външнополитическия курс на страната. Анкара през последните години се намеси в какви ли не конфликти. Само като пример: Турция току-що се набърка в новоизбухналата война между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах.

Такава външна политика сериозно подкопава доверието към националната валута, смятат авторите на изследването. „Ердоган целенасочено търси конфронтацията. Все едно дали ще е в газовия спор с ЕС или пък в сегашния конфликт за Нагорни Карабах. Така той се опитва да отклони вниманието от трудностите вътре в страната и да укрепи властта си,“ обяснява Хетлер.

Изследването на банката стига до извода, че все по-авторитарният курс на Ердоган и честите му намеси във външнополитически конфликти създават и несигурност у потенциалните инвеститори. Освен това инвеститорите винаги разчитат на добри лихви по своите инвестиции, а при падащия на курс на лирата това не е възможно.

На този фон Ердоган все по-често говори за някакви „валутни терористи“ и „лихвени лобисти“, които преднамерено подкопавали курса на лирата и били виновни за влошаващото се икономическо положение на страната. Всъщност за икономическия упадък и девалвацията на лирата е виновен главно президентът Ердоган, твърдят авторите на изследването.

Разправията около основната лихва

Зьорен Хетлер разбира предпазливостта на инвеститорите. Те са особено стреснати и от факта, че авторитарният курс на Ердоган не зачита дори независимостта на Централната банка. Президентът настоява емисионната банка да поддържа ниска лихва, надявайки се, че евтините кредити ще съживят икономиката. Бившият шеф на банката Мурат Четинкая, който рязко повиши лихвите, през 2019 година набързо беше отстранен.

Но тази мярка не даде очаквания ефект, напротив. Сегашното изследване на германската банка сочи, че турската Централна банка е трябвало да действа много предпазливо чрез повишаване на лихвата и, колкото и да е политически нежелано, да се противопостави срещу повишаването на цените и девалвацията на лирата. Все пак турското ръководство като че ли вече е решило да следва този съвет: банката вдигна водещата лихва от 8,25 на цели 10,25%.