Азербайджан не търси отмъщение, а иска справедливост за геноцида в Ходжалъ

На 26 февруари 1992 г. бяха извършени безпрецедентни зверства срещу азербайджанското население в град Ходжалъ. Този акт на геноцид, извършен от арменските сили срещу невинни цивилни, е най-голямото еднократно масово убийство на азербайджански цивилни в хода на арменско-азербайджанския конфликт. Това се казва в позиция на Посолството на Азербайджан в България.

Преди конфликта в този град на региона Нагорни Карабах в Азербайджан са живели 7000 души. От октомври 1991 г. градът е изцяло обсаден от арменските сили. През нощта на 25 срещу 26 февруари 1992 г., след масивен артилерийски обстрел на Ходжалъ, нападението над града започва от различни посоки. Атаката и завземането на града от арменските войски, с прякото участие на тогавашния 366-ти съветски пехотен полк, съставен предимно от арменци, включва изтребването на стотици азербайджанци, докато градът е сринат до основи. През онази нощ, са убити 613 души, включително 106 жени, 63 деца и 70 възрастни хора. 1275 жители на Ходжалъ са взети за заложници, а съдбата на 150 остава неизвестна. В хода на трагедията са ранени 487 жители на Ходжалъ, включително 76 непълнолетни; шест семейства са напълно унищожени; 26 деца губят и двамата си родители; а 130 деца - един от родителите си. От загиналите 56 души са убити по особено жесток начин.

Налице са достатъчно основания да се заключи, че правителството на Република Армения, нейните въоръжени войски и подчинените сили, за които отговаря съгласно международното право, са отговорни за сериозни нарушения на международното хуманитарно право и правата на човека по време на конфликта, включително в Ходжалъ, които представляват престъпления по международното право. Нарушенията на законите за война от арменска страна включват, наред с другото, безразборни нападения, включително убийството на цивилни, вземането и задържането на заложници, както и малтретирането и незабавната екзекуция на военнопленници и заложници.

Международните съдилища и организации признаха тежестта на зверството в Ходжалъ. В декларация от 11 март 1992 г. - само седмици след масовото убийство - Комитетът на министрите на Съвета на Европа издаде декларация, в която изразява дълбока загриженост „относно последните съобщения за безразборни убийства и престъпления“ в Азербайджан и категорично осъжда „насилието и атаките, насочени срещу цивилното население в района Нагорни Карабах в Република Азербайджан“.

В съответните си резолюции, приети през 1993 г. в отговор на незаконната употреба на сила срещу Азербайджан и окупацията на неговите територии, Съветът за сигурност на ООН се позовава конкретно на нарушения на международното хуманитарно право, включително преселването на голям брой цивилни в Азербайджан, нападения срещу цивилни и бомбардиране на населени места. Позовавайки се на докладите, достъпни от независими източници, Европейският съд по правата на човека посочи, че „... по време на превземането на Ходжалъ в нощта на 25 срещу 26 февруари 1992 г. са убити, ранени или взети за заложници, стотици цивилни от азербайджански етнически произход по време на опита им да избягат от превзетия град, от арменски бойци, атакуващи града“. Съдът квалифицира зверствата, извършени в Ходжалъ, като „действия с особена тежест, които могат да се превърнат във военни престъпления или престъпления срещу човечеството“.

Следните елементи на престъплението геноцид, както е дефинирано от международното право, са приложими за нападенията срещу цивилни в Ходжалъ: actus reus - масово убийство и причиняване на сериозни физически или психически щети; защитена група, която е обект на преднамерено нападение; и конкретното геноцидно намерение да се унищожи, изцяло или частично, група, отличима на расова, етническа, национална или религиозна основа. Ясното и убедително доказателство за целенасоченото намерение за изцяло или частично унищожаване на цивилното население отговаря на целта за поддържане на обвиненията за геноцид по отношение на престъплението, извършено в Ходжалъ. Геноцидът в Ходжалъ и други престъпления срещу човечеството, извършени от Армения в хода на нейната военна агресия срещу Република Азербайджан, представляват сериозно нарушение на международното хуманитарно право и на правата на човека, по-специално Женевските конвенции от 1949 г., Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията против изтезанията и други жестоки, нечовешки или унизителни отношения или наказания, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Конвенцията за правата на детето и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Бившият президент на Република Армения Серж Саркисян е бил главен командир на незаконните военни сили в окупираните азербайджански територии по време на геноцида в Ходжалъ през февруари 1992 г. Цитатът от С. Саркисян по-долу не оставя съмнение по въпроса за истинските извършители на престъплението в Ходжалъ: „Преди Ходжалъ азербайджанците смятаха, че това е шега, смятаха, че арменците не могат да вдигнат ръка срещу цивилното население. Успяхме да пречупим този [стереотип]. И това се случи“.

Република Армения продължи престъпленията си срещу човечеството с умишлено нападение на азербайджански цивилни по време на Втората Карабахска война през 2020 г. Атакувайки цивилното население и инфраструктурата на многолюдни азербайджански градове като Гянджа, Берде и Тертер, разположени далеч извън бойното поле, Армения отново прибегна до извършване на същите военни престъпления през 2020 г. както през 1992 г. и всъщност този път използва по- смъртоносно оръжие, включително касетъчни боеприпаси и ракетни системи, за да причини по-многобройни жертви сред цивилното население. Според офиса на главния прокурор на Република Азербайджан в резултат на ракетни и тежки артилерийски нападения са убити 100 цивилни, включително 12 деца и 27 жени, 423 цивилни са ранени. Повече от 5000 жилищни къщи и блокове, 76 социални заведения, включително училища, болници и детски градини, 24 производствени съоръжения, 218 търговски обекта, 51 обекта за обществено хранене, 41 административни сгради и 19 религиозни съоръжения са унищожени в резултат на тези атаки. Както геноцидът в Ходжалъ от 1992 г., така и бомбардировките над мирното население през 2020 г. представляват ясни доказателства за преднамерената политика и актовете на системно насилие от страна на властите на Република Армения срещу азербайджанските цивилни.

С течение на годините болката от спомена за тези събития не затихва. И все пак, макар и да не търсим отмъщение, искаме справедливост. Справедливост за Ходжалъ.