Защо Ердоган забрани числото 128?

Защо Ердоган забрани числото 128? Германски медии разбулват мъглата около този на пръв поглед абсурден въпрос и припомнят и други нелепи забрани от турската история. Например забраната на синия цвят и на думата "нос".

Защо турският президент Ердоган забрани числото 128? Няколко германски медии разбулват мъглата, която поражда този на пръв поглед абсурден въпрос. А в своята колонка във ФАЦ турският журналист Бюлент Мумай припомня и други нелепи забрани от турската история. Но нека да започнем от числото 128.

Реджеп Тайип Ердоган всъщност забрани една опозиционна кампания, концентрирана върху това число. Става дума за валутните резерви на турската Централна банка в размер на 128 милиарда долара, които според опозиционната Републиканска народна партия просто са изчезнали - без никакви обяснения. Според Ердоган обаче кампанията била „лъжа и фалшификат, от начало до край“.

"А къде е половината от 256?"

Седмици наред опозицията в Турция разлепваше плакати с въпроса „Къде са 128-те милиарда долара?“. Според опозиционните политици валутният резерв тайно бил продаден чрез суап-сделки с трети страни, включително с Катар, а Турция дори допълнително взела нови кредити в размер на 60 милиарда долара - всичко това далеч от очите на обществеността. Притиснат до стената от фактите, президентът Ердоган направи публично изявление, според което „парите нито са прахосани, нито пък по нечестен и несправедлив начин са попаднали в нечий джоб“. Ердоган твърди, че валутният резерв е бил мобилизиран за покриване на разходите, свързани с пандемията и с нуждите на страната от чуждестранна валута. „Тези, а и още много пари, са в оборот между стопанските субекти и гражданите на страната. Тоест, те само са променили местонахождението си. Но в крайна сметка повечето от тези пари, които остойностяват нашата страна, са останали вътре в пределите ѝ“, обяснява Ердоган, цитиран от ДПА.

Кампанията с плакатите логично разгневи президента, който нареди да я забранят като обида срещу държавния глава. На полицията беше спусната заповед да отстрани плакатите и да разследва опозиционерите, които ги разлепват. Впоследствие бяха отстранени и новите опозиционни плакати, които по остроумен начин заобикаляха забраната чрез преформулиран текст: „А къде е половината от 256?“. Осем депутати от опозицията дори са заплашени с отнемане на имунитета заради акцията с плакатите.

В своята колонка във ФАЦ турският журналист Бюлент Мумай обяснява защо Ердоган беше вбесен от въпроса за 128-те милиарда долара: „Колкото по-авторитарно се държи Ердоган, толкова по-тежка става кризата в турската икономика. Нашите портмонета страдат по същия начин, по който страда и демокрацията ни. Навремето Турция със своето младо население беше сияйната звезда в Европа, днес обаче е в лапите на безнадеждността. Равнището на безработицата скоро ще достигне 30%, а 88 на сто от хората смятат, че се намираме в икономическа криза. (…) Резултатите се виждат по улиците. Тълпи от хора се събират, когато фермери раздават картофи или лук на нуждаещи се.“

До същия извод стига и Патрик Дикман, автор на обширен анализ за икономическата криза в Турция, публикуван от информационния портал Т-онлайн. Дикман също се позовава на допитванията и констатира, че популярността на Ердоган спада, а неговата Партия на справедливостта и развитието вече получава одобрение само от 40% от турците. „Всичко това постепенно се превръща в проблем лично за Ердоган. Неговата власт и популярността му сред населението стъпват върху две главни опори: религията и икономиката. Тази стратегия дълго време носеше успех, защото през последното десетилетие турската икономика бързо растеше. Това осигуряваше на хората осезаемо повече благополучие, а на Ердоган - признателност. Много турци гласуват на изборите най-вече с оглед на икономическото си положение, а сега този факт започва да дава обратен ефект. Растящата бедност вреди на управляващата Партия на справедливостта и развитието.“

Още странни забрани от турската история

На този фон става вече напълно разбираемо защо Ердоган забрани числото 128, пишат германските медии. А в колонката си Бюлент Мумай се връща назад в турската история към други абсурдни забрани. „Страната, в която живеем, е преживяла какви ли не странни забрани през своята история. Султан Абдул Хамид Втори (когото Ердоган особено цени) беше забранил например думите „справедливост“ и „свобода“. Абдул Хамид, който носи отговорност за най-големите териториални загуби в историята на Османската империя, не позволяваше на вестниците да използват и думата „нос“. По този начин султанът възпираше онези критици, които поради забраната да споменават името му пишеха за него, използвайки като нарицателно прословутия му голям нос.

Около век по-късно, през 1982 година, военната хунта проведе референдум за нова конституция също под знака на една забрана: този път забранен беше синият цвят. В бялото поле на бюлетините избирателите можеха да поставят своята отметка в подкрепа на конституция, а в синьото поле - против. Тъй че военните не искаха никъде повече да виждат син цвят и дори забраниха на вестниците да използват синьо оформление. След забранените думи и забранения цвят, през 90-те години на миналия век в Турция беше наложена една още по-нелепа забрана. Този път на мушка се оказаха едни ресторантски солници във формата на готвач с големи мустаци. Властите бяха убедени, че солницата много прилича на Абдула Йоджалан, шефа на терористичната организация Кюрдска работническа партия“, припомня турският журналист Бюлент Мумай на страниците на ФАЦ.