Фондация „Отворен диалог“: влиянието на двусмислените НПО тревожи евродепутатите

Защита на правата на човека в бившите републики на съветския блок, където те понякога са застрашени? Похвална цел, която се стреми да поддържа Фондация „Отворен диалог“ (ФОД), неправителствена организация със силно присъствие в страните от Източна Европа и Мала Азия. Но зад фасадата и демонстрирана почтеност на тази НПО са скрити сложни взаимовръзки и огромни възможности за влияние и предполагаеми повече или по-малко съмнителни финансови връзки с руските спецслужби.

Основана в Полша през 2009 г. НПО Фондация „Отворен диалог“ фокусира своята пропагандна дейност в Брюксел - в Европейския парламент, и в Страсбург, където заседава Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Два органа, вземащи решения, и чието влияние в европейското пространство и в неговите покрайнини е изключително стратегическо. От самото си създаване НПО успя да спечели доверието на няколко международни институции, като например Управлението на Върховния комисар на Организацията на Обединените Нации за правата на човека или на ОССЕ, за които пише доклади по различни теми, като гражданско общество или реформа на полицейското взаимодействие в рамките на Интерпол.

Всемогъщество на Фондацията „Отворен диалог“ в европейските институции

Полша, Украйна, Молдова или дори Казахстан: малко страни от бившия Източен блок избягват войнствената дейност на Фондацията „Отворен диалог“. И преди всичко, нейните възможности да осигурят гласуването на измененията "до ключ" в редиците на европейските парламентаристи. Последният пример е резолюцията от 11 февруари 2021 г. относно ситуацията с правата на човека в Казахстан, чийто текст до голяма степен е предварително подготвен от ФОД.

Ако способността на ФОД да влияят върху европейски избрани представители или членове на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа значително улеснява действията му, това е дразнещо за някои парламентаристи, които осъждат финансова непрозрачност на асоциацията и нейната тенденция да наложи своите възгледи в европейските политически живот. През март тази година Ян Лидъл-Грейнджър, лидер на Европейската консервативна група в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и британски член на Камарата на общините, публикува отворено писмо, осъждайки "безпрецедентен достъп" до членовете и в помещения на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, на които, както се твърди, се радва ФОД. Според Ян Лидъл-Грейнджър, такава свобода на действие изглежда още по-скандална, като се има предвид, че на един от лидерите на тази НПО, Людмила Козловска, бе забранено влизането в Шенгенската зона, след като Полша я включи в червения списък на Интерпол. От своя страна, ФОД публично заявява за своите успехи и способността си да налага на парламентаристите свои собствени поправки.

Така че, в два свои туита от 25 и 26 януари т.г., ФОД потвърждава, че правната комисия на Съвета на Европа по правата на човека "прие мнозинството от (неговите) изменения", като благодари по този повод на няколко парламентаристи. Проблемът е, че тези дискусии и гласуването на тези изменения се проведоха в затворен режим. Доказателство за това е, според Ян Лидъл-Грейнджър, че членовете на фондацията са били пряко информирани от някои парламентаристи за хода на дебата. Британски депутат посочва рисковете на "активна корупция, ако на тях (парламентаристите) се плаща за внасяне на тези изменения" и призова за по-дълбоко разследване на възможни финансови връзки между парламентаристите и Фондацията. Защото, от икономическа гледна точка, ФОД носи тежко дългово бреме.

Британският депутат не е единственият, който алармира за това. Наскоро Максимилиан Кра, германски политик, евродепутат, осъди предполагаемите трикове на тази скандална НПО в интервю за списание EU Reporter. На пленарно заседание в Брюксел той обърна внимание на колегите си в парламента на лобистска дейност във ФОД на казахстанския милиардер Мухтар Аблязов, избягал във Франция. Последният, обвинен в обогатяване чрез присвояване на астрономически суми, беше осъден в Казахстан, Русия, Украйна, както и в Обединеното Кралство. Няколко дни след признаването на статута му на политически бежанец от Националния съд за убежища (CNDA) на 5 октомври миналата година казахстанският олигарх е бил арестуван в Париж и обвинен в "злоупотреба с доверие при утежняващи вината обстоятелства" и за "пране на пари при утежняващи вината обстоятелства".

За Максимилиан Кра „е достатъчно очевидно, че Мухтар Аблязов е основният спонсор на дейността на ФОД. В европейските медии се появяват многобройни публикации и журналистически разследвания за връзките на избягалия олигарх с г-жа Козловска и нейния съпруг. Има и много въпроси относно финансовите отчети на ФОД, които са изцяло финансирани от частни дарения“. Ние също така знаем, че по инициатива на Максимилиан Кра, служба за разследване на Европейския Парламент (EPRS) извършва анализ на дейността на Фонда „Отворен диалог“, който свидетелства за неговата ясна и последователна кампания срещу Казахстан.

"За да се защити, този измамник реши да се пребоядиса като защитник на човешките права и изобилно финансира много НПО, които в Брюксел или някъде другаде ни принуждават да осъдим Казахстан", свидетелства третият евродепутат, французинът Тиери Мариани.

Съмнителни финансови връзки с руските тайни служби?

Докладът на молдовския парламент, публикуван през ноември 2018 г., разглежда как е финансиран ФОД. Неговите констатации, използвани в разследването, проведено от вестник "Сънди Таймс", позволяват да се предположи, че ФОД поддържа тесни връзки с руските спецслужби, по-специално чрез европейски фирми. По този начин шотландските компании са изпрали повече от 26 милиона паунда, от които 1,5 милиона, изглежда, са отишли директно в касата на Фондацията. По информация на Times, тези средства трябвало да бъдат използвани за финансиране на лобистски кампании, провеждани от асоциацията, по-специално за защита на Вячеслав Платон, молдовски олигарх, обвинен в извършване на "икономически престъпления" в своята страна и предполагаем създател на обширно движение на парични преводи извън пределите на Русия от 2010 г. до 2014 г. Наистина, ФОД на няколко пъти използва своите възможности за влияние за защита на съмнителни личности, по-специално на Наил Малютин и Аслан Гагиев или, както вече бе споменато, Вячеслав Платон.

Кой управлява тези подозрителни финансови движения? Руските специални служби, според заключенията на молдовското разследване, което обяснява, че ФОД е "инструмент на мека сила, използван от специалните служби на Руската федерация в хибридната война, която започна срещу държавите, които Руската федерация смята за врагове на геополитическите интереси на Руската федерация в Източна Европа". Каква е техниката на ФОД? В представянето на съмнителни личности, дори осъдени за икономически престъпления, като политически фигури, които са несправедливо застрашени от авторитарните власти. От своя страна тази НПО отрича да получава незаконна финансова печалба, като твърди, че се финансира единствено от дарения или консултантски услуги...

Автор: Рубен Чамко