Защо месец преди смъртта си Хитлер е искал да разруши Германия

През пролетта на 1945 година британските и американските части напредват все повече в настъплението си. Самата Германия се превръща в бойно поле, краят на Втората световна война е на една ръка разстояние. Именно в този момент, когато вече всичко изглежда решено, на 19 март 1945 година Хитлер издава заповед, в която между другото се казва: „Заблуда е да се мисли, че неразрушените или временно парализирани съоръжения в транспорта, комуникациите, промишлеността и снабдяването биха могли отново да влязат в експлоатация при възвръщане на изгубените територии". Диктаторът все още пази илюзията за възможен обрат във войната, пише „Ди Велт" в статия по темата.

"Всичко да бъде разрушено"

Логиката му е колкото елементарна, толкова и брутална: след като врагът така и така ще остави след себе си само "изгорена земя", при това положение може и със собствени сили в страната да се унищожи всичко, което има някаква стратегическа стойност. Затова Хитлер нарежда: „Заповядвам да бъдат разрушени всички военни, комуникационни, промишлени и снабдителни съоръжения, както и инфраструктурата, която врагът би могъл по някакъв начин да използва сега или в обозримо бъдеще за продължаване на своята борба".

Това де факто означава, че с приближаването на вражеските войски трябва да бъде разрушена цялата инфраструктура в Германия. Мостове, тунели, жп-линии, пътища, мини, фабрики - всичко това трябва да бъде взривено, тъй като би могло да послужи за военни цели. А за да се предпази от евентуален отпор, Хитлер нарежда: "Тази заповед трябва незабавно да бъде сведена до знанието на всички войскови командири. Невалидни са всички наредби, които влизат в противоречие с нея".

Какво е целял Хитлер?

Според Алберт Шпеер - любимия архитект на Хитлер, който в качеството си на министър на въоръженията е един от най-могъщите хора в нацистка Германия, Хитлер бил казал приблизително следното: „Загубим ли войната, загубен е и народът". Затова не било необходимо "да се пази онова, от което народът има нужда за примитивното си оцеляване". Според свидетелствата на Шпеер, Хитлер бил казал и това: "Най-добре ще е сами да разрушим всички тези неща. Защото германският народ се оказа по-слабият - бъдещето принадлежи на по-силния източен народ".

Вярно ли е всичко това? Оправдан въпрос, като се има предвид, че Шпеер има доста променливо отношение към истината - той лъже безскрупулно всеки път, когато му изнася, пише „Ди Велт", привеждайки като доказателство факта, че по време на Нюрнбергския процес Шпеер изведнъж си измисля някакъв атентат, който той искал да извърши срещу Хитлер през март 1945. Но в случая със заповедта на Хитлер от 19 март 1945, влязла в историята като Неронов декрет (по името на римския император Нерон, за когото се твърди, че опожарил Рим), Шпеер все пак вероятно цитира коректно указанията на Хитлер - за тях има достатъчно свидетелства.

Ролята на Алберт Шпеер

Шпеер очевидно прави всичко възможно, за да откаже Хитлер от унищожителната акция - с това е запознат и министърът на пропагандата Гьобелс, който диктува на своя секретар следното: „Шпеер постоянно говори за това, че не иска да участва в нещо, което на практика ще пререже връзката на германския народ с живота". И още едно доказателство за ролята на Алберт Шпеер: на 16 април 1945, когато Хитлер още е жив, Шпеер записва на грамофонна плоча реч, с която фактически отказва да изпълни заповедта: „Има само една най-важна задача - да се избегне всичко, което би могло да отнеме на германския народ основата за живот".

Поради всичко това може да се смята, че по отношение на Нероновия декрет Шпеер действително казва истината - Хитлер е искал да разруши Германия, а Шпеер в голяма степен е успял да му попречи. Германия определено няма за какво да благодари на Алберт Шпеер. Но това, че Нероновият декрет не е приложен, изглежда действително е негова заслуга, обобщава „Ди Велт".