Оберзалцберг: където лидерите на Третия райх почиваха

Закътан между внушителната планинска панорама на Баварските Алпи, недалеч от езерото Кьонигсзее, точно над националния парк Берхтесгаден, се намира Оберзалцберг. Той е разположен на над хиляда метра надморска височина. От него се открива величествена гледка, която изглежда навремето е впечатлила много и Адолф Хитлер, избрал го за място за отдих и почивка.

Първоначално Хитлер е ходел там като обикновен летовник, бил е "приветлив", както си спомня първият наемодател на човека, започнал Втората световна война и отговрен за Холокоста. Хитлер първо наел едно дървено бунгало в гората, където е писал втората част от "Моята борба", а по-късно и цяла къща, известна като "Вахенфелд". След като през 1933 година Хитлер идва на власт, той закупува целия имот, за да го превърне в луксозна лятна резиденция. Тя предлагала много екстри, включително панорамни прозорци, механа и писта за боулинг. За да има място за фюрера и неговия антураж, около 100 хектара били обособени като частна зона, след като били отнети или изкупени на безценица от собствениците на земята. Със свои къщи се сдобили също и маршал Херман Гьоринг, както и известният архитект Алберт Шпер.

Център на властта

Постепенно Оберзалцберг се превърнал във втори център на властта след Берлин: изградена била СС казарма, административни постройки, работилници и подземни бункери. Скоро тук започнали да пристигат политици, държавници и военни от цял свят. Тук Хитлер е преговарял с британския премиер Невил Чембърлейн и е гощавал италианския "дуче" Бенито Мусолини.

Същевременно това идилично място е било и чудесен декор, даващ на Хитлер възможност да се покаже като ценящ природата и близък до своя народ фюрер: снимките, на които той се възхищава на планинската панорама, гали по косите руси дечица, ръкостиска се с гости, седи на терасата със своята любима Ева Браун или се разхожда сред природата сос своите овчарки, са известни в цел свят. Всичко това може да се види в Документационния център Оберзалцберг, работещ от 1999 година, който сега е разширен с нова пристройка с площ от 1000 квадратни метра. Преди разширението си центърът е можел да приема най-много до 40 хиляди посетители годишно. Сега капацитетът му е сериозно увеличен.

Важно е обаче да отбележим, че от някогашните оригинални постройки почти нищо не е останало. Голяма част от комплекса е била разрушена на 25 април 1945 година, когато самолети на британските кралски военновъздушни сили бомбардират района. На 4 май американски части влизат в Берхтесгаден и остават там чак до 1995 година. След окончателното изтегляне на американския контингент ръководството на германската провинция Бавария прави необходимото, за да предотврати туризма на поклонници с крайнодесни убеждения. Така на територията на бившия комплекс възниква луксозен хотел и въпросният Документационен център - за да се отговори на туристическия и политически интерес към темата.

Орлово гнездо и бункерите: магнит за туристи

При бомбардировките оцеляват хотел "Zum Türken", който през 1949 г. е върнат на наследниците на някогашния му собственик Карл Шустер, както и системата от бункери под него. Те обаче не са били предназначени за самия Хитлер, както погрешно се твърди, а за неговата лична охрана - хора от райхслужбата за сигурност, а понякога и за хора от СС и Гестапо. Пощадена от бомбите на британците е също и къщата, известна още като "Орлово гнездо", която привличат като магнит туристите. Тя е построена по заповед на Мартин Борман, партиен секретар на националсоциалистическата партия и един от най-приближените хора на фюрера.

"Орловото гнездо" се намира на 1834 метра надморска височина върху една скална издатина. Твърди се, макар това да не е доказано, че Хитлер е получил къщата като подарък за 50-ия си рожден ден. Днес тя е превърната в гостилница. Но само внушителната планинска панорама привлича туристи към Оберзалцберг, но и митът за фюрера. През миналата година мястото е било посетено от 170 хиляди туристи. Почти сигурно е, че интересът ще нарасне, когато през 2022 година бъде открит и новият по-голям Документационния център.

Автор: Сузане Кордс