Отвлеченият самолет от Беларус: има ли други подобни скандали?

Европейският съюз налага нови тежки санкции на Беларус в отговор на принудителното приземяване на самолет на "Райънеър". На 23 май машината, изпълняваща полет от Атина за Вилнюс, трябваше принудително да кацне в Минск. На борда му се намираше журналистът Роман Протасевич - дисидент и критик на режима на Лукашенко.

Официалната версия на властите в Беларус е, че самолетът е приземен, защото е имало бомбена заплаха, свързана с “Хамас”. Международната общност не приема тази версия. Политици и наблюдатели определиха поведението на Минск като безпрецедентно. Експертът по международно въздушно право Елмар Гимула е съгласен с тях. “Случаят наистина е безпрецедентен, защото явно става въпрос за държавно организирано отвличане”, казва той пред “Тагесшау”.

Случаят с Ево Моралес

Според Елмар Гимула паралели със случая от 2013 година, когато президентът на Боливия Ево Моралес беше принуден да се приземи във Виена, са само повърхностни. Информацията за тогавашния инцидент е оскъдна. Това, което се знае, е, че самолетът, с който пътуваше Моралес, се приземи в австрийската столица за презареждане с гориво, след като Португалия, Испания, Франция и още няколко други европейски държави затвориха въздушното си пространство за него. Причина бяха подозренията, че с него пътува Едуард Сноудън. След като със съдействието на Моралес машината беше претърсена от служители на американските тайни служби, боливийският президент продължи по пътя си.

“Чисто правно това са съвсем различни неща”, обяснява Гимула. “Държавните полети не се ползват със същите привилегии като гражданските. Те са напълно зависими от изрични разрешителни от държавите, над които прелитат”, допълва още той и обяснява, че тези разрешителни могат да бъдат издавани, но и отменяни. “Дали това ще бъде направено и ще се рискува конфликт със съответната държава е политически въпрос. Но чисто правно действията тогава бяха легитимни. За разлика от настоящия случай, в който е нарушена Чикагската конвенция”.

Нарушено ли е международното право?

В Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване участват 193 страни, в това число и Беларус. Елмар Гимула, който по професия е адвокат, я определя като “правната основа на международното гражданско въздухоплаване”. Доколко е нарушена конвенцията? “Споразумението изрично гласи, че във въздушното пространство на държавите членки може да се лети свободно”, обяснява Гимула. “Но съществува и правилото, че всяка държава, над която се прелита, има право да поиска кацане. Изискванията за това не са посочени. Беларус вероятно сега ще се позове именно на това право”. Но от юридическа гледна точка конвенцията трябва да бъде разглеждана в цялост. Нейната цел е да гарантира сигурен въздушен транспорт. “Ако една държава използва военна сила, за да принуди самолет да кацне, това със сигурност не увеличава сигурността”, категоричен е германският юрист и авиационен експерт.

Той не приема аргумента на беларуските власти, че приземяването е провокирано от опасност от терористична атака. “Дори наистина да съществуваше такава опасност, едно приземяване във Вилнюс щеше да е много по-сигурно”, смята той. “Самолетът беше близо до литовската граница и щеше да напусне беларуското въздушно пространство след минути”. Обръщането на самолета и ескортирането му до Минск само е увеличило опасността за пасажерите, ако такава изобщо е съществувала. Можел ли е пилотът да не се съобрази? “Ако до него не е имало военен самолет, вероятно е можел да се възползва от правото си да вземе окончателно решение и да се приземи във Вилнюс”, отговаря Гимула. Но той явно не е имал друг избор и е трябвало да се подчини, за да предотврати по-лошо развитие.

Какви ще са правните и политически последици за Лукашенко?

На срещата на върха лидерите на ЕС решиха да не допускат прелитането през въздушното си пространство на самолети на беларуски авиокомпании. Европейските авиокомпании пък бяха призовани да избягват беларуското въздушно пространство. Според Гимула, подобни решения са спорни от гледна точка на международното право. “Всъщност това могат да правят само държави, които са пряко засегнати от конфликта. Например Полша, където самолетът е регистриран, или Ирландия, защото там е централата на "Райънеър". Но тежи също и аргументът, че не е изключено това да се случи и на някоя друга държава. Полша и Ирландия имат право да започнат наказателни производства срещу Лукашенко, смята Гимула. “Беларус участва и в още две международни споразумения: това срещу отвличането на самолети и споразумението срещу незаконни действия на борда на въздухоплавателно средство”, обяснява юристът. Според него, в настоящия случай последното е нарушено, защото в него изрично се казва, че подписалите го нямат право “неправомерно и съзнателно да предоставят невярна информация, като по този начин застрашават безопасността на въздухоплавателно средство”.