Обявете награда за главата на Лукашенко

Ужасно е, когато трябва да бъдете разкъсани. Миналата неделя беше Международният ден срещу акушерската фистула, изключително болезнено тазово заболяване, което засяга родилките. Искрено исках поне по някакъв начин да отпразнувам това събитие, но в неделя беше и Световния ден на костенурките, който, разбира се, също ми беше по вкуса. След като се замислих, се надявах, че тези, които страдат от акушерска фистула и които не са безразлични към съдбата на костенурките, ще оставят настрана противоречията си и ще демонстрират единство, така че да не се налага да избирам между тях, пише отговорният редактор на британското списание The Spectator в материал, представен без редакторска намеса от агенция "Фокус".

Но би било още по-добре, ако миналата неделя беше обявена за Международен ден на бомбардировките на Минск. Понякога изглежда, че когато избират следващата тема за кампанията, хората не виждат гората зад дърветата. Костенурките и така нататък са изключително достойни теми, но либералите (и тези въпроси се решават изключително от тях) трябва да си съберат акъла и да опознаят по-добре реалността. Въпреки че се притеснявам от акушерската фистула и за всички видове морски влечуги, без изключение, аз съм още по-притеснен от колективната ни склероза и липсата на воля по отношение на бандитските държави, които лесно могат да бъдат наречени фашистки. В отговор на техните заплахи ние сме неактивни. Мисля, че умиротворяването и успокояването отново е най-удобният начин. Единствената страна, която притеснява либералния Запад, е Израел, либерална демокрация, която се опитва да се защити срещу атентаторите-самоубийци от „Хамас“, които искат да избият еврейското население.

Беларуски изтребител МиГ прихвана граждански самолет на Ryanair, летящ от Атина до Вилнюс и заплаши да го свали, ако не кацне на летището в Минск. Пилотът от изтребителя каза на колегата си от Ryanair, че му е било позволено да открие огън - тоест това не е произвол или беззаконие, а се извършва със санкцията на президента на Беларус Александър Лукашенко. След като самолетът кацна в Минск, белоруски бандити нахлуха в кабината и завлякоха младия журналист Роман Протасевич, за когото се твърди, че е казал на своята спътница, че ще бъде изправен пред смъртно наказание. Нашият отговор на отвличането и заплахата за живота на гражданите беше само траурно раздразнение. Казахме на беларусите, че този път сме се ядосали сериозно, ама наистина сериозно и сега нашите самолети вече няма да летят над облачната им блатиста страна. Не се съмнявам, че старият Лукашенко беше толкова смаян, че си сложи ръцете в джоба.

И той, и кукловодите му в Москва ни се подиграват: знаят, че няма да направим нищо. Междувременно сериозно обмисляме какво още може да се направи, за да не скандализираме обществеността. В дългосрочен план може да въведем санкции върху вноса на чесън от Беларус, когато Протасевич най-накрая бъде измъчван в килията си. А ООН ще бъде толкова заета да обсъжда последната резолюция срещу Израел, че дори няма да използва малкото си влияние. Разбира се, на Запад няма да има протести срещу Лукашенко - умовете на демонстрантите са заети само с антисемитски лъжи. Международната репресия ще продължи безнаказано. Как да го разбирам? Защото това се случва всеки път. Ние, либералният Запад, свиваме мускулите си само когато трябва да накажем някой слаб арабски деспот или луди ислямистки радикали. Срещу истински врагове ние се отказваме всеки път.

Не направихме нищо нито когато Русия нападна Грузия, нито когато Путин анексира Крим. Когато Китай е вкарал хиляди свои граждани в концентрационни лагери, ние отново не правим нищо и също не правим нищо, когато Хонконг, противно на всички споразумения, губи дори сянка на независимост. Правим се на малко обидени, когато Владимир Путин убива хора у нас - например Александър Литвиненко или опита срещу Сергей Скрипал - но в крайна сметка няма да му направим нищо. Когато Китай заплашва Тайван или нашия близък съюзник Австралия, като го нарича „незначителен“ и казва, че ще „пострада“пръв, ние също не правим нищо. Инцидентът с Беларус обаче е много по-важен: тиранинът заплашва гражданите на нашите страни с репресии, ако те не се подчинят на исканията му. И тук е проблемът: Лукашенко знаеше, че няма да направим нищо, защото да правим нищо е всичко, на което сме способни. Авторитарните азиатски побойници (Русия, Китай, Турция) знаят, че сме слабаци. Ще хленчим малко, ще наложим някакви санкции и ще се успокоим.

Този ред на мисли, продиктуван от страха да защитим това, в което вярваме - демокрацията и върховенството на закона - е изпълнен с разруха. Този въпрос беше повдигнат от държавния секретар на президента Айзенхауер Джон Фостър Дълес в началото на 50-те години. Незначителните, но скандални нарушения от идеологическа гледна точка на нашите противници продължават поради факта, че не искаме да влизаме в битка по проблем, който може да изглежда тривиален - например, „отвлякохме граждански самолет и задържахме един от пътниците му“. Затова се обръщаме и гледаме на другата страна, докато не стане късно. Дълес мислеше така и потвърждавам, че беше прав. Успокоението работи чудесно. Но не за дълго. Какво да правим с Беларус? Докато Протасевич не бъде освободен и страната не признае злодеянието си, не пускайте нито един белоруски самолет в европейското и северноамериканското въздушно пространство – под страх от сваляне. Да хакнем безполезните им компютърни мрежи и да им изключим електричеството. И да се отнасяме с Лукашенко така, както САЩ с Бин Ладен: да обявим награда на главата му, да го заплашим и да го натикаме в ъгъла. Да се уверим, че на литовската граница има достатъчно военен персонал. Да изолираме Беларус. И нека видим кой ще мигне пръв.