Срещу "вносния ислям": първият колеж за имами в Германия отваря врати

"Това е стъпка в правилната посока", казва Ендер Четин, който е син на турски мигранти, роден и израснал в Берлин. Той е сред първите, записали се да учат в "Ислямския колеж" в Оснабрюк, който отваря врати днес. Четин, който и досега е работил като имам, е убеден, че обучението на имами в Германия е добра идея.

Ислямският колеж среща подкрепа и на най-високо ниво - от страна на министъра на вътрешните работи Хорст Зеехофер, който отговаря за религиозните въпроси. По негови думи, откриването на колежа е добра новина за мюсюлманите в Германия. Той изрази и увереността си, че в бъдеще ислямската религия в Германия ще отговаря в много по-голяма степен на очакванията на живеещите във Федералната република мюсюлмани. А и ще се стигне до ограничаване на "вносния ислям", който е доминиран от Турция и от най-голямото ислямско сдружение в Германия "Дитиб".

Обучението ще е на немски

Идеята за откриването на колежа е на изследователи на исляма от университета в Оснабрюк и на германски мюсюлмани с босненски произход. В проекта участват сдружения, които представляват около 500 от 2 500-те джамии в Германия. Концепцията бе представена през октомври 2020-а година в Берлин от председателя на колежа Еснаф Бегич - ислямски духовник, произхождащ от Босна, и от професора по ислямска теология в университета в Оснабрюк Бюлент Уджар. Първоначалните очаквания бяха колежът да бъде открит в началото на 2021-а година, но пандемията отложи откриването с няколко месеца - до днес.

25-има души са се записали за двегодишния курс в колежа за обучение на имами. Още 25-има жени и мъже са включени в курсовете за напреднали. Особеното в случая е, че ще се учи единствено и само на немски. А тези, които вече са завършили теология в някой университет, ще имат възможност да подобрят способностите си за работа с хората. Това е сравнимо с обучението на бъдещите католически и протестантски духовници, които след академичното си образование се учат и на практическа работа с богомолците.

Доказателство за значимостта на колежа в политически план е финансирането на дейността му, в което участват и Федералното министерство на вътрешните работи, и провинция Долна Саксония - те са отпуснали 5,5 милиона евро за петгодишен период.

Обучаващите се са "пъстра смесица"

Професорът по ислямска теология Уджар отбелязва, че записалите се в колежа представляват "пъстра смесица", що се отнася до техния етнически произход и до принадлежността им към мюсюлмански сдружения. "Имаме мюсюлмани с турски, арабски и босненски произход, както и хора, които са били с друго вероизповедание, но са преминали към исляма", казва той пред ДВ. Делът на жените е 20 процента.

По думите на Уджар, обучението ще създаде "основните предпоставки" за работа със съответната общност, като завършилите ще овладеят педагогически, литургични и проповеднически умения на немски език. В немалко случаи миряните не разбират докрай своите имами, а това води до проблеми в комуникацията. Особено ако имамите останат неразбрани от младите хора, те могат да се обърнат към екстремистки групировки в мрежата.

"Имаме уникалната възможност да организираме обучението на имами в Германия в съответствие с потребностите на хората в джамиите", казва за ДВ председателят на Централния съвет на мюсюлманите Айман Мазиек. А Ендер Четин е убеден, че в случая става дума за повратна точка в история на мюсюлманите в Германия. Той смята, че в бъдеще интересът към този вид обучение само ще расте. На базата на впечатленията си от срещи с ученици Четин отбелязва, че усеща как младите "все повече и повече предпочитат немския език, когато искат да говорят за своята религия".

Автор: Кристоф Щрак