Урсула фон дер Лайен: Европа трябва да адаптира външната си политика заради променящия се световен ред

Европейската комисия прие втория си годишен доклад за стратегическото прогнозиране – „Капацитетът и свободата на действие на ЕС“. В съобщението е представена ориентирана към бъдещето и мултидисциплинарна перспектива относно отворената стратегическа автономност на ЕС в един все по-многополюсен и оспорван световен ред. Комисията установи четири основни глобални тенденции, засягащи капацитета и свободата на действие на ЕС: изменението на климата и други предизвикателства, свързани с околната среда; цифровата свръхсвързаност и технологичната трансформация; натиска върху демокрацията и ценностите; и промените в световния ред и демографията. Тя също така определи 10 ключови области на действие, в рамките на които ЕС може да се възползва от възможностите, свързани с позицията му на световен лидер и отворената му стратегическа автономност. Стратегическото прогнозиране продължава да служи за основа при изготвянето на работните програми и при определянето на приоритетите на Комисията.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви: Почти ежедневно европейските граждани виждат как глобални предизвикателства като изменението на климата и цифровата трансформация оказват пряко влияние върху живота им. Всички имаме усещането, че демокрацията и европейските ценности са поставени под въпрос както във вътрешен, така и във външен план, както и че Европа трябва да адаптира външната си политика заради променящия се световен ред. Ранната и по-качествена информация относно тези тенденции ще ни помогне да се справяме своевременно с такива важни въпроси и да насочим нашия Съюз в положителна посока.

Заместник-председателят Марош Шефчович, отговарящ за междуинституционалните отношения и перспективи, заяви: Въпреки че не можем да сме сигурни какво ще бъде бъдещето, по-доброто разбиране на основните водещи тенденции, сфери на несигурност и възможности ще повиши дългосрочния капацитет и свободата на действие на ЕС. Затова в доклада за стратегическото прогнозиране се разглеждат четири водещи тенденции със значително въздействие върху ЕС, и се определят десет области на действие с цел подсилване на отворената ни стратегическа автономност и затвърждаване на водещата ни позиция в световен мащаб до 2050 г. Пандемията само увеличи нуждата от амбициозни стратегически решения и този доклад ще ни помогне да останем бдителни.

Десет стратегически области на действие на политиката:

1. гарантиране на устойчиви и издръжливи здравни и продоволствени системи;

2. осигуряване на декарбонизирана енергия на достъпни цени;

3. подсилване на капацитета в сферата на управлението на данни, изкуствения интелект и авангардните технологии;

4. осигуряване и разнообразяване на доставките на суровини от критично значение;

5. гарантиране на стартова позиция в световен мащаб при определянето на стандарти;

6. изграждане на устойчиви и съобразени с бъдещето икономически и финансови системи;

7. разработване и задържане на умения и таланти, съответстващи на амбициите на ЕС;

8. укрепване на сигурността и отбраната и достъпа до космическото пространство;

9. сътрудничество с глобалните партньори за насърчаване на мира, сигурността и просперитета за всички; както и

10. укрепване на устойчивостта на институциите

Следващи стъпки

Комисията ще продължи да изпълнява своята Програма за стратегическо прогнозиране за този цикъл на политиката, като допринася за изготвянето на инициативите по работната програма за следващата година. На 18—19 ноември Комисията ще е домакин на годишната конференция на Европейската система за стратегически и политически анализ (ESPAS), на която ще бъде обсъдена темата за доклада за стратегическото прогнозиране за следващата година — обвързването на екологичния и цифровия преход, т.е. взаимното им укрепване, включително чрез използването на нововъзникващи технологии. Освен това общоевропейската мрежа за прогнозиране на „министрите за бъдещето“ във всички държави членки ще продължи да изгражда капацитет за прогнозиране в администрациите на държавите — членки на ЕС. По-късно този месец Комисията ще приключи и обществена консултация относно своите информационни табла за устойчивостта, които са нов инструмент за цялостна оценка на устойчивостта в ЕС и в неговите държави членки. Това ще допринесе за измерването на социалното и икономическото благосъстояние не само чрез БВП. Обществената консултация относно проекта на Комисията за информационните табла за устойчивостта продължава до 30 септември.

Стратегическото прогнозиране помага на Комисията по нейния далновиден и амбициозен път към постигането на шестте основни цели на председателя Фон дер Лайен. В началото на 2020 г. бяха изготвени годишни доклади за стратегическото прогнозиране въз основа на пълни цикли на прогнозиране, за да допринесат за изготвянето на приоритетите на годишната реч за състоянието на Съюза, работната програма на Комисията и многогодишното програмиране.

Тазгодишният доклад се основава на доклада за стратегическото прогнозиране за 2020 г., с който устойчивостта беше въведена като нов ориентир за изготвянето на политиките на ЕС. Водещите тенденции и действия на политиката, посочени в доклада за стратегическото прогнозиране за 2021 г., бяха определени чрез ръководена от експерти междусекторна прогнозна оценка, проведена от службите на Комисията при широки консултации с държавите членки и с други институции на ЕС в рамките на Европейската система за стратегически и политически анализ (ESPAS). Резултатите от прогнозното проучване са представени в Доклада на Съвместния изследователски център за наука в подкрепа на политиката: „Оформяне и подсигуряване на стратегическата автономност на ЕС до 2040 г. и след това“.

За да подкрепя изграждането на капацитет за прогнозиране в целия ЕС, Комисията създаде общоевропейската мрежа за прогнозиране, включваща 27 „министри за бъдещето“ от всички държави членки. Мрежата позволява обмена на добри практики и помага на Комисията при изготвянето на нейната стратегическата програма за прогнозиране чрез обсъждане на основни въпроси от значение за бъдещето на Европа.