ДАНС трябва да се заеме с българските политици, уличени от „Пандора”

Информацията, която в момента се изнася от медиите по повод на разкритията на „Pandora Papers”, може да бъде разглеждана като сигнал, по който българските разследващи органи да образуват проверка. Около тази позиция се обединиха юристите, към които БГНЕС се обърна с молба да коментират международното разследване за това как бивши и настоящи полиции, включително и от България, използват офшорни данъчни убежища, за да скрият своите авоари.

Бившият министър на правосъдието Антон Станков заяви, че изнесената до момента информация е доста обща и в нея все още липсва конкретика. „Когато тази информация се конкретизира, тогава Прокуратурата трябва да вземе отношение“, смята юристът. Станков заяви, че финансовите потоци трябва да се проследят от Финансовото разузнаване към ДАНС, за да се установи дали не става дума за пране на пари или за някакви други по-тежки престъпления. „Нашите служби имат добро взаимодействие на международно ниво по тези въпроси. Трябва да подчертаем, че и законовата база за търсене на отговорност е добра“, каза бившият правосъден министър.

Според Емануил Йорданов, бивш министър на вътрешните работи, трудно можем да очакваме нещо съществено заради сегашното състояние на системата. „В определени случаи, когато им изнася, висшите ни прокурори са много добри да се самосезират... Нищо не можем да очакваме от Прокуратурата“, каза той, отговаряйки на въпрос дали ще има някакъв резултат от едно евентуално разследване на българските политици, които фигурират в „Pandora Papers”.

Все пак Йорданов смята, че ако в България наистина се осъществи съдебна реформа, каквото е желанието на голяма част от българите и на част от политическите партии, тогава нещата могат да придобият друг вид, включително в борбата с корупцията и прането на пари чрез офшори. Служебното правителство на премиера Стефан Янев смята да проучи информацията от „Pandora Papers” и след това със сигурност ще има реакция. Това заявиха за БГНЕС от Министерски съвет.

Международният консорциум на разследващите журналисти в продължение на две години са проучили 11,9 милиона поверителни документа. Техният анализ показва връзката между тайните офшорни сделки и световната финансова политика. Фактически разследването показва, че важни политици, вместо да помагат за прекратяването на офшорната система, печелят от нея, като крият своите активи в тайни офшорни компании и фондации. В същото време властите правят много малко за ограничаване на незаконните парични потоци, които водят до обогатяване на престъпниците и обедняване на държавите. Офшорните сметки често се използват за тайно управление на средства и прехвърляне на големи суми, за да се скрие истинското богатство на собственика.

Разследванията разкриха, че 35 бивши и настоящи световни лидери, както и 330 държавни служители по света, са свързани с офшорни сметки или компании. Журналистите откриха такива връзки с финансовите министри на Пакистан, Холандия, Бразилия, както и с бившите финансови министри на Малта и Франция и бившия ръководител на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан. Двама от въпросните политици са от България. 174 от компаниите са свързани със собственици от страната ни.

Единственото име, което до момента е публично известно и се свързва със страната ни, е на бившия кмет и настоящ финансов министър на Сърбия Синиша Мали. Той е един от най-доверените хора на президента Александър Вучич и се ползва с неговата подкрепа и защита. Синиша Мали се е сдобил с 24 луксозни апартамента в българския черноморски курорт „Св. Никола” на обща стойност около 5 милиона евро, сочи журналистическо разследване. Той отхвърля обвиненията, твърдейки, че притежава само един апартамент. Според „Pandora Papers”, обаче, Синиша Мали е собственик на апартаменти и на две офшорни компании. Мали е купил жилищата през 2012 и 2013 г., по времето, когато беше икономически и финансов съветник на Александър Вучич – по онова време вицепремиер на Сърбия. Той е купил 24 апартамента в България от компания на Сърджан Дабич – бивш баскетболист и директор на сръбския филиал на руската нефтена компания „Лукойл”.