Защо досиетата "Пандора" са толкова важни? Двама германски журналисти обясняват:

Още когато преди 5 години публикувахме Досиетата от Панама (Panama Papers), си знаехме, че това няма да са последните разкрития. Така и стана. Малко по-късно дойдоха разкритията от Бахамските острови, после така наречените Досиета от Рая (Paradise Papers), последвани от Файловете FinCEN. Ето, че сега се появиха и Досиетата "Пандора" (Pandora Papers) - може би най-голямото изтичане на информация от данъчните оазиси. Тези документи разкриват механизмите, чрез които стотици политици, включително и 35 национални лидери, са укривали парите си във фирми пощенски кутии, тръстове и фондации.

А така стигаме до сърцевината на проблема: политиката.

Офшорният бизнес процъфтява

От години се знае, че съществуват данъчни оазиси. Че укриватели на данъци, мошеници, измамници и други престъпници използват фирми пощенски кутии. И въпреки това до ден-днешен сякаш няма особено горещо желание това да се промени. Е, да, имаше разследвания, неколцина политици подадоха оставки, някои дори влязоха в затвора. Тук и там се приеха по-строги закони. Все повече страни водят публичен регистър за имуществото на фирмите, а държавите от Г20 се договориха за глобален минимален данък. Само дето този данък възлиза на смехотворните 15% и всъщност важи само за големите концерни. Същинската голяма крачка все още не е направена. И големият офшорен бизнес си върви.

Все още можем само да мечтаем за реален, бърз и практичен обмен на информация между следователите от различни държави. Да не говорим пък за някакви санкции срещу данъчните оазиси. Че как ли да стане това със санкциите? Та нали един от най-големите данъчни оазиси в света са тъкмо Съединените американски щати. Федералните щати Делауеър, Невада и Уайоминг вече от години са обект на много критики. Резултат - никакъв. Нещо повече: когато през 2018 година един от големите данъчни оазиси - Бахамските острови - промени законодателството си под натиска на САЩ, много офшорни клиенти се преместиха не другаде, а тъкмо в САЩ - в Южна Дакота.

Политиката и лицемерието

Американските правителства открай време са първопроходници в борбата срещу онези чуждестранни правителства, които закрилят мръсните пари и не осигуряват достатъчно прозрачност. Но у дома си, в собствения заден двор, Вашингтон просто затваря едно око. Или и двете. А мошениците по цял свят са сърдечно благодарни. Но като ще говорим за двоен аршин, изобщо няма нужда да прекосяваме Океана. Когато става дума за борба срещу укриването на данъци, ЕС също не е увенчан в лаври. Само два дни след публикуването на Pandora Papers, европейските министри на финансите извадиха три държави от черния списък на данъчните оазиси - Доминика, Ангила и Сейшелите. И то на заседанието си в Люксембург - най-живописния данъчен оазис в ЕС. Как ли да обясним на хората, че политиката вече от години бездейства, макар че ние непрекъснато разобличаваме политици, които добре са се облагодетелствали от офшорната система? Че тъкмо онези обществени дейци, които би трябвало да ликвидират непочтената практика, всъщност сами печелят от нея. Няма как да го обясниш.

Последиците от тези практики прозират отвсякъде

А залогът е висок. Почти всеки сериозен съвременен проблем по един или друг начин е свързан с данъчните оазиси, фирмите пощенски кутии, непрозрачните тръстове, фондове или фондации. Независимо дали говорим за климатичните промени, за корупцията, за финансирането на тероризма или за разграбването на богатствата на цели континенти, връзката с фирми фантоми веднага изплува на повърхността, понеже чрез такива мними компании най-лесно се заличават следите. В същото време светът на данъчните оазиси е свят на богатите и супер богатите хора. Нормалният човек просто не може да си позволи цената на билета за влизане в него. И ако трябва да сме обективни: този нормален човек изпуска интересни възможности. Защото офшорните територии предлагат не само по-ниски данъци, те ти позволят да си избереш онези закони, които най-добре ти пасват. Да, започва се от данъците, но бързо се стига до семейното и наследственото право, до облигационното право и до законите за обявяване на фалит. Ако всеки човек просто може да си избира на кои закони да се подчинява, обществото ще се сблъска с един непосилен проблем.

Това е битка за спасяване на демокрацията

Когато малцина живеят в луксозната ситуация да си избират законите, веднага възниква двукласово общество: от едната страна лъщят блясъкът и несметните богатства на хората в офшорния свят, от другата са всички останали. Само че днешните хора вече не приемат такова обществено устройство, където за различните прослойки важат различни правила, а "онези там горе" могат да си позволят какво ли не. А това по парадоксален начин застрашава самата демокрация, защото популистите много лесно обират гласовете на тези недоволни хора. Достатъчно е просто хубавичко да наругаят "онези там горе". А ние като журналисти с всяко ново разкритие затвърждаваме това впечатление, нещо повече - потвърждаваме убеждението, че елитите си позволяват да играят по съвсем други правила. Така че битката срещу данъчните оазиси се превръща и в битка за спасяване на самата демокрация. Драматично важна битка, която не можем да си позволим да загубим.

Бастиан Обермайер и Фредерик Обермайер са разследващи журналисти в големия германски вестник "Зюддойче Цайтунг". Те първи дадоха тласък на международното разследване на така наречените Panama Papers през 2016 година, за което през 2017 получиха най-престижната журналистическа награда: "Пулицър".

Автори: Бастиан Обермайер, Фредерик Обермайер