ЕС насочи €500 милиона към украинските бежанци

Европейската комисия представи допълнителна подкрепа за подпомагане на хората, бягащи от войната в Украйна, както и на държавите от ЕС, които ги приемат. Наличната помощ включва:

- Хуманитарна помощ: Както председателят Фон дер Лайен обяви, 500 милиона евро от бюджета на ЕС са насочени към справяне с трагичните хуманитарни последици от войната както в Украйна, така и извън нея. От тази сума 90 милиона евро хуманитарна помощ, включително 85 милиона евро за Украйна и 5 милиона евро за Молдова, вече се използват за осигуряване на храна, вода, здравни грижи, подслон, както и за подпомагане на покриването на основните нужди на най-уязвимите лица. В рамките на най-мащабното досега задействане на Механизма за гражданска защита на ЕС в отговор на извънредна ситуация милиони консумативи, включително превозни средства, медицински материали, палатки, одеяла и спални чували вече достигнаха до нуждаещите се в Украйна, като в същото време се предоставя допълнителна помощ на съседните Молдова, Полша и Словакия в подкрепа на хората, бягащи от войната.

- Подкрепа за управлението на границите: Комисията издаде оперативни насоки, за да помогне на граничните служители на държавите от ЕС при ефективното управление на пристигащите на границите с Украйна и за намаляване на времето за чакане, като същевременно се поддържа високо равнище на сигурност. Агенциите на ЕС също така предоставят допълнителен персонал и експертен опит в подкрепа на държавите членки, като например 49 служители на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) са разположени по границите между ЕС и Украйна и между Молдова и Украйна, а в Румъния са разположени още 162 служители. Молдова също така ще получи допълнително 15 милиона евро, за да се подпомогне справянето със ситуацията.

- Защита за бягащите и подкрепа за капацитета за приемане: За рекордно кратко време държавите от ЕС единодушно се съгласиха да бъде активирана Директивата за временната закрила, за да има яснота и сигурност за нуждаещите се лица, като се предоставят права за социално подпомагане, достъп до трудовия пазар и образование. В центъра на този подход е солидарността между държавите членки. Комисията ще координира „Платформа за солидарност“, в която държавите членки могат да обменят информация относно капацитета за приемане. Фондовете в областта на вътрешните работи за периода 2021—2027 г. също ще осигурят значителни допълнителни ресурси за държавите членки, за да се осигурят подходящи приемни центрове и ефективни процедури за предоставяне на убежище. Комисията предлага също така да се удължи периодът на изпълнение за средствата, които са на разположение на държавите членки по линия на фондовете в областта на вътрешните работи за периода 2014—2020 г., което ще доведе до около 420 милиона евро допълнителна подкрепа. Комисията ще публикува на уебсайта Europa информация, за да помогне на гражданите и частния сектор да се уверят, че тяхната подкрепа за бягащите от войната преминава през надеждни организации и отговаря на нуждите.

- Действие в рамките на политиката на сближаване за бежанците в Европа: Комисията също така приема законодателно предложение за „Действие за сближаване за бежанците в Европа“ (CARE). Това ще осигури допълнителна гъвкавост за финансиране на широк кръг мерки в подкрепа на хората, които бягат от Украйна, от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ФЕПНЛ). Например тези средства за сближаване могат да бъдат използвани за инвестиции в образование, заетост, жилищно настаняване, здравни услуги и услуги за полагане на грижи за деца, а в случая на ФЕПНЛ — за основно материално подпомагане, като храна и облекло. За да се подкрепят допълнително държавите членки, ще бъде удължено с една година прилагането на извънредната ставка на съфинансиране в размер на 100 %, която бе въведена в отговор на пандемията. Освен това около 10 милиарда евро от фондовете „Помощ за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа“ (REACT-EU) за 2022 г. са на разположение и могат да бъдат използвани и за финансови действия в подкрепа на бягащите от Украйна.

Върховният представител/заместник-председател Жозеп Борел заяви: Живеем в най-мрачния период в Европа след Втората световна война. Гражданите са първите жертви на безсмислената война на Путин срещу Украйна. ЕС ще подкрепи и защити бягащите от руската агресия, независимо от тяхната националност и откъде идват. ЕС също така ще мобилизира всичките си инструменти, за да помогне на тези, които ги приютяват.

Заместник-председателят Маргаритис Схинас, който отговаря за утвърждаването на европейския ни начин на живот, заяви: Когато посетихме границите, видяхме невероятно трогателни сцени, като служители от съответните държави, представители на гражданското общество и обикновени граждани се притичаха на помощ на пристигащите от Украйна. Европейският съюз подкрепя тези усилия с цялата мощ на нашите инструменти, персонал и финансиране. Активирането на Директивата за временната закрила е недвусмислен и много осезаем израз на подкрепа за хората, бягащи от войната в Украйна. Днес ние мобилизираме допълнително финансиране, за да подпомогнем усилията на държавите членки.

Комисарят по въпросите на вътрешните работи Илва Йохансон заяви: „В тези трудни времена солидарността, демонстрирана от европейците и държавите — членки на ЕС, към хората, бягащи от войната в Украйна, е като много необходима глътка въздух. Видях с очите си проявленията на този дух в Сирет (Румъния) и Медука (Полша), но той е навсякъде в ЕС. Когато действаме заедно, действаме ефективно — защитаваме хората, бягащи от войната в Украйна. Това е Европа в най-добрата ѝ светлина: предоставяща необходимата временна закрила и средствата в нейна подкрепа.

Комисар Янез Ленарчич, отговарящ за управлението на кризи, заяви: Най-голямата жертва на тази брутална военна агресия са невинните хора, живеещи в Украйна. ЕС заедно със своите държави членки работи денонощно за предоставяне на спешна помощ в Украйна и в държавите, пряко засегнати от притока на мигранти. В същото време предоставяме животоспасяваща помощ на нашите хуманитарни партньори на място, за да достигнем до нуждаещите се. Наложително е тази агресия да спре сега, тъй като хуманитарната ситуация става критична с всеки изминал ден.

Комисарят по въпросите на разширяването и съседството Оливер Вархеи заяви: С руското нашествие в Украйна войната, за съжаление, се завърна в Европа и в тези мрачни времена ние трябва да помогнем на Украйна, както и на нейните съседи, които са засегнати. Нашата първоначална спешна помощ вече се предоставя. В рамките на сумата от 500 милиона евро ние спешно подготвяме пакет в размер на 330 милиона евро за предоставяне на помощ както на хората в Украйна, така и на тези, които са принудени да бягат, по-специално децата и възрастните. Работим и по по-дългосрочни цели — от енергийна сигурност до икономическо възстановяване и устойчивост.

На 24 февруари руските въоръжени сили започнаха мащабно военно нахлуване в Украйна. В резултат на тази непровокирана и неоправдана агресия значителни части от украинската територия сега представляват зони на война, от които много хора бягат. Чрез увеличаване на хуманитарната помощ в Украйна, както и чрез финансова и оперативна подкрепа за държавите членки и Молдова, ЕС и неговите държави членки предоставят закрила на хората, бягащи от войната в Украйна. ЕС реагира бързо и решително на агресията на Русия, като прие строги санкции, които ще имат огромни последици за Русия. ЕС ще продължи да бъде единен в солидарността си с Украйна и нейния народ. Комисията ще продължи да предоставя подкрепа, включително чрез осигуряване на подходящо равнище на подготовка и дългосрочен акцент върху резултатите във всички държави членки и Молдова, за да бъде готова да отговори на променящите се нужди.