Убийства, насилие и обстрели на къщи и блокове. Евакуираните мариуполци разказват

Мариупол - най-големият град в Украйна на брега на Азовско море - е обкръжен от руски войски от 1 март. А от април по-голямата част от него се контролира от самопровъзгласилата се "Донецка народна република" и въоръжените сили на Руската федерация. От началото на войната градът е подложен на обстрел и въздушни удари, от които цивилното население страда.

В началото на март Мариупол остана без ток, вода, топлина и мобилни комуникации. В същото време повечето цивилни бяха принудени да се преместят от апартаментите си в мазета и бомбоубежища, където все още живеят.

Хората, които са успели да се евакуират, разказаха какво се случва в една от най-горещите точки в Украйна.

Полева кухня в центъра на града

След като градът остана без ток, газ и вода, жителите на града устроили полева кухня. До мазето или друг заслон от 6 сутринта палели огън, на който готвели храна и топлили вода през целия ден.

„Съседи от бомбоубежището извадиха отнякъде две барбекюта и запалиха огън. Преди да тръгнем от там, всички се готвихме на тях. По това време в бомбоубежището имаше около 90-100 души“, казва жителката на Мариупол Ина пред украинските местни власти, пред които говорят и останалите мариуполци.

Много скоро запасите от храна започнали да се изчерпват и, естествестно, е нямало откъде да се купят. Инна отбелязва, че са успели да се сдобият с продуктите веднъж, когато продавачите отишли на пазара, за да продадат остатъчни зеленчуци и плодове. Но на следващия ден той е бомбардиран.

На първо място са били хранени деца, жени и пенсионери, след което и мъжете.

„Първо донесохме остатъци от вкъщи и не ядохме много, за да издържим по-дълго. В същото време имахме вода, защото близо до Двореца на културата има извор. Там намерихме убежище“, обясни Антон, студент от Киев, който е дошъл при семейството си в Мариупол на 22 февруари.

Други граждани са имали далеч по-малко късмет. Според Елена от Мариупол нейни познати са източвали вода от парното, за да готвят с нея. Когато имаше сняг по улиците, той се събираше в легени и се топеше в тях.

Хората, чиито домове са оцелели, на първо време са останали там, но когато навън e станало студено, повечето от жителите на града сa слезли да се греят в мазето.

„Някъде след 9 март температурата в апартамента падна до 3-6 градуса. В убежището беше по-топло, около 10-12 градуса. Спахме напълно облечени, с три пуловера, под две одеяла. Беше трудно да се пие чай през цялото време, от гледна точка на топленето му, тъй като малка тенджера с вода ври на огъня около 40 минути “, казва още Ина.

Но готвенето край огъня ставало все по-опасно с всеки изминал ден, защото започнали въздушни удари. Инна каза, че щом чули рева на приближаващия самолет, те изтичали обратно в убежището. Когато всичко се успокои, те излезли и продължили да готвят.

Обстрел на жилищни сгради

Според местните обстрелите в града не са спрели и час, а най-често са засягали домове и училища.

Първият удар в училището, където се укрива Елена, е на 26 февруари. Тогава снарядът само частично нанася повреда на сградата, така че гражданите продължили да се крият в мазето на училището. Но на 9 март училището отново е подложено на минометен обстрел, което води до пожар. Съпругът и дъщерята на Елена в този ден били вкъщи, а самата жена останала в приюта.

„Когато започнаха да стрелят с минохвъргачки по училището, съпругът ми гледаше тази снимка през футболно игрище (близо до апартамента на Елена - Ед.). Той падна на колене и заплака, дъщеря ни също плачеше. Те се взираха в горящата сграда и не можеха да направят нищо. Излязох от мазето с кучето и спален чувал. Тогава разбрах, че животът ми не струва нищо“, казва Елена и добавя, че 20 минути по-късно обстрелът на училището се е повторил.

Трябва да се отбележи, че поради разрушената инфраструктура и постоянните битки спасителите не могат да дойдат на повикването, така че Мариупол трябва да се бори с пожарите сам. Когато снарядът попада в апартамента на Антон, той и семейството са били в навес в Двореца на културата.

„Съседи дойдоха при нас и казаха, че апартаментът ни гори. В него имаше котка и много от нашите неща, така че изтичах да гася пожара. Момчетата от съседните къщи (бяха тийнейджъри на 14-17 години) и аз накиснахме дрехите си в канализацията, облякохме ги и след това можехме да влезем вътре и да поливаме апартамента с вода отвътре. По-късно ни донесоха противогази, след което всичко мина добре“, обяснява Антон.

Според момчето апартаментът е напълно унищожен, но ако не са потушили огъня, той е щял да се разпространи в цялата кооперация, където все още е имало живущи.

"Най-лошото са въздушните нападения, защото след тях на мястото на катастрофата не е останало нищо", добавя Виктория.

Убийства и насилие

Въздушните нападения и артилерийските обстрели не са единствената заплаха за града. Местните постоянно са изложени на риск да бъдат убити или изнасилени. Руските военни могат да нападнат човек по пътя му към магазин, аптека или да проникнат в апартамент.

„Тъстът на моя приятелка отиде до аптеката и не се върна, съпругът ѝ последва баща си ден по-късно и го намери мъртъв близо до аптеката. Опитвахме се да седим в мазето през цялото време и да не говорим високо, особено вечер“, обяснява Елена.

Жената разказва, че свекърва ѝ е заровила в двора преди три седмици майка си, убита от руски военни.

„Чичо ми помогна да погребат още трима души в двора. Той каза, че труповете са лежали между къщите няколко дни, защото не могат да изкопаят яма заради слана“, добавя тя.

Друга жителка на Мариупол - Татяна, разказва, че чеченците отиват в апартаменти в търсене на жени под 40 години. По това време тя крие 18-годишната си дъщеря в мазето на девететажна къща и се моли да оцелее.

„Съседът ми бил помолен да се обърне, докато войниците се забавлявали със съпругата и дъщеря му. Той отказал, след което по тях била хвърлена граната. 10 апартамента са изгоряли за 15 минути “, споделя Татяна.

Според омбудсмана Людмила Денисова окупаторите наскоро са започнали да „разчистват града“ от телата на убити цивилни, като ги изгарят в мобилни крематориуми.

Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заяви, че до 21 март комуналните услуги все още записват убийства, извършени от руските военни. По това време официалният брой на загиналите е около пет хиляди души. Освен това хиляди хора са останали по улиците на града, убити от вражеска артилерия или самолети. Според Бойченко точният брой на телата не може да бъде преброен.

В началото на войната градът има почти 500 000 жители. Приблизително 260 000 жители на Мариупол са успели да се евакуират някъде из Украйна, а други 70 000 очакват евакуация. Също така, според кмета, около 40 000 души са били насилствено депортирани от руските окупационни сили в т. нар. "ДНР" и Руската федерация. По негови оценки в града остават около 120 000 граждани.