Глад, изолация, лагери: ужасяващите мерки на Китай срещу COVID-19

Шанхай е в локдаун и подобен сценарий се очертава на хоризонта и за Пекин. Политиката на Китай за коронавируса започва да се превръща в проблем за световната икономика, но и за Си Дзинпин, коментира Александър Гьорлах.

Комунистическото ръководство на Китай изгуби всякаква мярка. Врати се запечатват, цели жилищни блокове се заключват, за да не могат хората да излизат навън. Политиката за “нулев COVID”, практикувана от Пекин, се превръща във фиаско пред очите на целия свят, за което хората плащат висока цена - отнемат им се и малкото права, които са им останали. Нищо от това няма да спре пандемията, защото единственото спасение от нея е наличието на ефективна ваксина, а империята на Си Дзинпин все още не разполага с такава. Номенклатурата продължава категорично да отхвърля западните ваксини.

Пребити гладни хора

Затварянето на цял Шанхай е поредното дерайлиране на една диктатура, която е загубила всяка връзка с реалността. Невръстни деца се отделят от родителите им, след което ги изоставят на произвола на съдбата, наблъскани по няколко в малки легълца.

Снимки, документирали този срам, обиколиха целия свят. Домашните любимци, които хората пускат навън, за да могат сами да си търсят прехрана, са убивани от властите. Хората, които гладуват, заключени по домовете си и се престрашават да излязат навън, за да си потърсят нещо за ядене, са бити, ритани и малтретирани от главорези. Правителството ги изпраща.

Когато настроенията в Шанхай паднаха до най-ниската си точка, комунистическата партия съвсем на сериозно поиска от хората вечер да отварят прозорците си и да пеят пропагандни песни, възхваляващи президента Си Дзинпин и партията. И хората действително отваряха прозорците си, но крещяха проклятия и виеха от глад.

В Пекин започват да се чуват призиви за масово тестване, което хората разбират като прелюдия към локдаун, сравним по строгост с този в Шанхай. Всичко това няма да спре до само тези две метрополии. Дори малките градове в Китай, чиито имена едва ли някой извън страната е чувал, вече имат по повече от милион жители. За сравнение - 14 милиона души живеят в Лондон и околностите му, най-голямата метрополия в Западна Европа.

Опразнени рафтове в супермаркетите

В същото време партийната пропаганда работи на пълни обороти, защото е особено важно да се избегне протест. Медиите, контролирани от партията, преливат от оптимистични послания. Реалността обаче е съвсем друга - след масовото пазаруване, рафтовете се оказаха празни. Очакват се и разрушителни последици за китайската икономика и валута. И тъй като работата на пристанището в Шанхай е спряна от седмици, превантивните мерки срещу пандемията, предприети от Пекин, вероятно ще окаже ефект и върху световната икономика, чиито вериги за доставки много често зависят от Китай.

Около 20 хиляди души на ден се заразяват с коронавирус в Шанхай. Ако се разболееш, веднага те изпращат в държавен изолационен лагер. Оцелелите разказват ужасяващи неща за условията там. Ако вирусът е установен, докато човекът се намира в жилищен блок, локдаунът се удължава с още 14 дни за всички жители на сградата. Хората публикуват видеа в интернет, където изразяват отчаянието и яда си. Държавната цензура, разбира се, трие всичко сравнително бързо. Затова и хората в останалата част на Китай нямат представа какво наистина се случва в Шанхай.

Задава се бунт

За Си Дзинпин и неговия ръководен кръг това е абсолютно фиаско: през есента ще се проведе 20-ият конгрес на Комунистическата партия, който трябва да даде на държавния глава необичаен досега трети мандат като генерален секретар на партията. За да не бъде застигната от лошите икономически данни и разгневеното население, комунистическата партия ще трябва да прибегне до твърди мерки. Пекин няма да позволи да бъде оспорван от шанхайците, които искат да си върнат свободата. След това ще се стигне до сблъсък в пристанищния метрополис, за чиито жители, както и за жителите на Хонконг, които имат собствена идентичност и силно самочувствие. Във въздуха се носи предчувствие за бунт. Но изходът от него би бил неясен.

За автора: Александър Гьорлах ​е старши научен сътрудник в Съвета за етика в международните отношения "Карнеги" и научен сътрудник в Института за интернет към Оксфордския университет. Живял е в Тайван и Хонконг.