Неутралитетът в Европа - все по-рядко явление в перспективата на очакваното разширение на НАТО

Финландия и Швеция са все по-близо до кандидатстване за членство в НАТО в момент, в който Русия води война срещу Украйна, и списъкът с „неутралните“ държави, които не са обвързани със съюзи в Европа, изглежда ще намалее.

Безпокойствата във връзка със сигурността, породени от войната, промениха сметките на Финландия и Швеция и накараха и други традиционно „неутрални“ страни отново да помислят какво в действително означава това понятие за тях.

„Това е от ключово значение, когато става дума за неутралитета - той означава различни неща за различни хора“, каза историкът Самюел Крьойзинха от Амстердамския университет.

Страните от Европейския съюз са поели ангажимент да си помагат в сферата на отбраната в случай на външна атака, но това обещание до голяма степен продължава да е само на хартия, тъй като силата на НАТО засенчва схващанията на блока за колективна отбрана.

Ето поглед към някои държави, които са записали „неутралитета“ в законите си или като цяло се считат за неутрални.

ШВЕЙЦАРИЯ

Вероятно най-известната неутрална държава в Европа е Швейцария. Тя записва неутралитета в конституцията си и още преди десетилетия швейцарските гласоподаватели решават да останат извън Европейския съюз. Но през последните седмици, след като подкрепи санкциите на ЕС срещу Русия, на швейцарското правителство му е трудно да разясни концепцията си за неутралитет и напоследък швейцарският неутралитет ежедневно е обект на анализ в местните медии.

Малка е вероятността Швейцария да се отклони още повече от неутралитета си. Правителството вече поиска Германия да не изпраща швейцарско военно оборудване в Украйна.

Популистката крайнодясна партия, която има най-много места в парламента, се колебае дали да въведе още мерки срещу Русия, а швейцарците усилено защитават своята роля на посредник между враждуващи страни и на център за хуманитарни действия и защита на човешките права. Неутралитетът помага за подобряването на тази репутация.

АВСТРИЯ

Неутралитетът на Австрия е ключов компонент на модерната ѝ демокрация. Обявеният от Австрия военен неутралитет беше едно от условията съюзническите сили да напуснат страната и през 1955 г. и тя да си върне независимостта.

От началото на руската война в Украйна канцлерът Карл Нехамер постигна деликатен баланс в австрийската позиция. Той твърдеше, че страната не планира да променя статута си в сферата на сигурността, като в същото време заяви, че военният неутралитет не означава задължително и морален неутралитет и заяви, че че Австрия строго осъжда руските действия в Украйна.

ИРЛАНДИЯ

Неутралитетът на Ирландия отдавна е донякъде в сивата зона. Премиерът Михол Мартин по-рано тази година обобщи позицията на страната по следния начин: „Ние не сме политически неутрални, но поддържаме военен неутралитет“.

Войната в Украйна възобнови дебата по въпроса какво означава ирландският неутралитет. Дъблин наложи санкции срещу Русия и изпрати помощ на Украйна, която обаче не включваше смъртоносни оръжия.

Ирландия участва в бойни групи на ЕС, с които блокът се опитва да уеднакви военните си сили.

Крьойзинха, който е съавтор на издадената от Кеймбриджския университет „История на Първата световна война“ и е писал по въпроса за неутралитета, предположи, че колкото повече членството в ЕС и в НАТО си приличат, толкова по-добре е това за възможността блокът „да се представи като геополитическа сила“.

МАЛТА

В конституцията на Малта е записано, че малкият средиземноморски остров официално е неутрален, като се придържа към политика на „необвързаност и отказ да участва в каквито и да е военни съюзи“. Анкета, поръчана от външното министерство, която беше публикувана две седмици преди руската инвазия, показа, че по-голямата част от респондентите се застъпват за неутралитет и едва 6 процента са срещу него.

В. „Таймс ъф Малта“ съобщи миналата сряда, че по време на официална визита в страната ирландският президент Майкъл Хигинс е подчертал значението на идеята за „положителен“ неутралитет и е осъдил войната в Украйна заедно с малтийския си колега Джордж Вела.

КИПЪР

Отношенията между Кипър и САЩ се развиха значително през последното десетилетие, но идеята за членство в НАТО продължава да не е на дневен ред поне засега.

Президентът на етнически разделената островна държава в събота каза, че „е твърде рано“ дори да се мисли за подобен ход, който неизменно ще се натъкне на силната съпротива на съперника ѝ Турция.

Много кипърци, особено тези с леви убеждения, продължават да обвиняват НАТО за фактическото разделяне на страната след нахлуването на турски войски в средата на 70-те години. По това време Турция беше член на НАТО и алиансът не направи нищо, за да предотврати военните действия.

Великобритания, която е стабилна членка на НАТО, има две суверенни военни бази в Кипър, които разполагат с усъвършенстван подслушвателен пункт на източното крайбрежие. В тях работи и американски военен персонал.

Кипър също иска да запази облика си на неутрална държава и позволи на руски военни кораби да се презареждат с гориво в кипърски пристанища, въпреки че тази привилегия беше отменена след началото на войната в Украйна.