Смъртно наказание? Какво ще се случи с бойците от "Азов".

Повече от 1700 украински войници, защитавали металургичния комбинат "Азовстал" в Мариупол, са се предали и се намират в руски плен, гласи съобщението на руското военно министерство. Сред тях има и ранени, част от които са настанени за лечение в Новоазовск в самопровъзгласилата се "Донецка народна република".

От украинското военно министерство говорят за евакуация и уверяват, че войниците ще се върнат у дома след размяна на военнопленници. Президентът Володимир Зеленски също изрази надежда, че животът на изведените от "Азовстал" войници ще бъде спасен.

Смъртно наказание за бойците от "Азов"?

Руската страна обаче не бърза да преговаря за размяна на военнопленници, а председателят на Държавната дума Вячеслав Володин заяви, че украинските войници, които той нарича "нацистки престъпници", не бива да бъдат предавани на Украйна. На 26 май Върховният съд на Руската федерация ще решава дали да класифицира батальона "Азов" като "терористична организация", което автоматично ще означава забраната ѝ в Русия.

Междувременно Леонид Слуцки, председател на Комисията по външни отношения в Думата и член на руската делегация за преговорите с Киев, предложи специално за процеса срещу войниците от "Азов" да бъде вдигнат мораториумът върху смъртното наказание, действащ в Русия от 1996 година. "Трябва да покажем на целия свят, че украинските националисти заслужават само смъртно наказание", заплаши той.

Германският военен експерт и бивш генерал от НАТО Егон Рамс смята, че ще бъде ясно нарушение на международното право, ако украинските войници бъдат осъдени на смърт. "Войниците, които са били евакуирани от Мариупол, включително ранените, трябва да бъдат третирани като военнопленници според Женевската конвенция от 1949 година. Когато чувам, че депутати от Думата говорят за смъртно наказание за тези войници, няма как да не стигна до извода, че руски представители очевидно за пореден път интерпретират погрешно правната основа или пък се канят да извършат ново военно престъпление", казва Рамс.

Женевската конвенция за военнопленниците е приета през август 1949, а в член 13 се казва следното: "Военнопленниците трябва по всяко време да бъдат третирани хуманно. Всеки незаконен акт или пропуск от страна на държавата, в която се намират военнопленниците, водещ до смъртта или сериозно заплашващ здравето на някой военнопленник, намиращ се в нейна власт, е забранен и ще бъде считан за сериозно нарушение на настоящата конвенция". А както уточнява германският юрист Андреас фон Арнаулд, военнопленниците не могат да бъдат наказвани заради участието им в конфликт, а само ако са извършили военни престъпления. Но дори и да са замесени в такива, те пак имат право на честен съдебен процес.

Русия на съд?

Русия не е ратифицирала допълнителния протокол №13 към Европейската конвенция за правата на човека, с който държавите се задължават да отменят смъртното наказание както в мирно, така и във военно време. Но се е съгласила да въведе мораториум върху смъртното наказание, уточнява Кристина Биндер, професор по международно право и защита на човешките права към университета на Бундесвера в Мюнхен. Биндер припомня още, че неизпълнението на смъртни наказания е днес условие за членството в Съвета на Европа.

От 16 март 2022 обаче Русия вече не е член на Съвета на Европа. Това предполага и оттегляне на страната от Европейската конвенция за правата на човека, което обаче може да влезе в сила чак шест месеца по-късно. Това означава, че нарушения на човешките права, които са извършени до средата на септември 2022 година и за които Русия е отговорна, могат да бъдат докладвани пред Европейския съд за човешките права, разяснява Биндер. Това ще важи и в случай, че бойците от "Азов" бъдат измъчвани или екзекутирани, допълва експертката.

Последствията

При тежки нарушения на Женевската конвенция отговорност може да се търси както на държавата Русия, така и на отделни лица, казва още проф. Биндер. Но тъй като в международното право няма принудително налагане на мерките - тоест, няма "полиция", която да ги приложи, в крайна сметка ответната реакция се ограничава до въвеждането на санкции, например икономически, разяснява експертката.

Що се отнася до отделни лица - за тежки нарушения на Конвенцията те могат да отговарят пред национални съдилища. Само че един Владимир Путин например има имунитет като действащ държавен глава.

Случаят би могъл да влезе обаче и в правомощията на Международния наказателен съд. "Нито Русия, нито Украйна са страни по Римския статут, но Киев призна юрисдикцията на Международния наказателен съд за нарушения, извършени на украинска територия след 2014 година. А тук имунитетът на действащи държавни глави е без значение", казва Биндер.

Автор: Александра Иванова