Костадин Костадинов излъга за българите в Украйна

Материал на Factcheck.bg / автор: Катерина Василева

ТВЪРДЕНИЕ:

„За българите в Украйна правата са нулеви. Знаете ли, че от години насам вече върви процес, в който им сменят имената? Не можеш да се казваш вече примерно Андрей. Не си Андрей. Андрий ставаш. Ако се казваш Елена, не си Елена, а ставаш Олена. (…) Отиваш да си изваждаш нов документ, защото ти изтича старият, и ти го сменят – край. Това му се наричаше Възродителен процес. Тук, в България, нали си спомняте, че имаше даже специални декларации, осъждаше се, беше наречен геноцид и т.н. Ехо – ами в Украйна е същото.“

Това твърдение изказва председателят на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов в пресконференция в БТА от 7 март 2022 г. Видеозапис от нея е разпространен в Ютюб канала на Костадинов и до този момент има повече от 140 хиляди гледания, а сигнал по темата Factcheck.bg получи от читател. Същото твърдение за насилствена промяна на имената на българите в Украйна се открива в текст от официалния блог на Костадин Костадинов от 23 февруари 2014 г.

ПРОВЕРКА:

Украинските имена са близки по звученето и произхода си до имената в други държави от източнославянската езикова група като Русия и Беларус. Голяма част от тези имена водят началото си от езическата или православната традиция и са типично източнославянски.

С течение на времето украинските имена придобиват своя собствена специфика под въздействието на естествените промени в езика. Тя се отразява най-вече върху имената, започващи с буквата „а“, или такива, съдържащи звук „ф“. Така името Анна на украински преминава в Ганна, Йосиф става Йосип и т.н. При сравнение между украинските и руските версии на определени имена, изникват още примери като украинското Петро (вместо Петър), Михайло (вместо Михаил), Микола (вместо Николай) и други.

Конституцията на Украйна, приета през 1996 г., утвърждава украинския език като единствения държавен език на страната. В чл. 10 от основния закон е записано: „Държавата осигурява всестранното развитие и функциониране на украинския език във всички сфери на обществения живот на цялата територия на Украйна. Свободното развитие, употребата и защитата на руския и други езици на етническите малцинства в Украйна са гарантирани.“

Основният закон на страната също така поставя изискването да се приеме специален закон за прилагането на украинския език като официален. Оттам се задейства законодателният процес по разширяване на употребата на украинския език, като същевременно се гарантират правата на националните и езиковите малцинства на територията на Украйна.

Така, през 2019 г. Върховната Рада в Украйна приема Закон за осигуряване на функционирането на украинския език като официален език. В чл. 8 от него е регламентиран езикът на документите за самоличност на украинските граждани. Посочва се, че тези документи следва да се издават на официалния език на страната – т.е. на украински.

„Гражданите на Украйна, чийто майчин език е различен от украински, имат право, съгласно чл. 40 от същия Закон, на транскрибирано записване на имената и фамилиите си в документите за самоличност на граждани на Украйна съгласно националната им традиция.“

Въпросният чл. 40 от Закона се отнася до начина, по който официалният език се прилага към личните имена. В него е записано:

„1. Фамилиите, имената и бащините имена на гражданите на Украйна следва да бъдат записани на официалния език според правилата на украинския правопис, да бъдат предадени чрез транслитерация според буквите на съответната азбука, спрямо произношението им на официалния език, и не следва да бъдат превеждани на други езици.

2. Човек има право на транскрибиран запис на своята фамилия, име и бащино име според националната му традиция.“

В този смисъл украинското законодателство налага употребата на украинския правопис при изготвянето на лични документи – включително по отношение на имената. Това изискване се отнася до всички граждани на Украйна и не е установено с цел дискриминация на определени национални малцинства, каквото е българското.

Проф. Михаил Станчев, бесарабски българин и ръководител на Катедрата по нова и най-нова история в Харковския национален университет „В. Н. Каразин“, коментира за Factcheck.bg твърдението на Костадинов за промяната на имената на украинските българи:

„Вярно е, че имената в Украйна се пишат по различен начин. Това започна още в началото на 90-те години, когато ни дадоха украински паспорти. Става въпрос за украинска транскрипция, но в действителност имената не се променят. Свикнали сме те да се изписват на два езика – Михаил и Михайло. Честно казано, аз не съм обръщал внимание как името ми звучи по украински. Възприех го като нормално, както на английски може да бъде Майкъл, а на френски – Мишел. Подобно нещо се случва и в Прибалтика – Василий става Василиас. Това е обща тенденция, която не включва само Украйна.“

Същото споделя и Юлияна Колюкина, администраторка на Фейсбук групата „Помощ за украинските бежанци“:

„Това съществува по принцип като правило – по украинското законодателство собствените имена се записват като украинските. Например, името на майка ми Вера на украински звучи „Вира“, както е записано и в нейния международен паспорт. Всеки човек може да избере да го промени, ако държи името му да бъде записано по друг начин.“

Според Колюкина изписването на имената в личните документи на украински език е нормална практика, която не се прилага специално за българите в Украйна. „Това е просто утвърденият превод на азбуката от кирилица на латиница. Тя трябваше да се направи по международния образец, но понякога се различава, има разлика в изписването на „ю“, „я“ и други букви. Затова може да стане такова объркване.“

Таврийската българка Ирина Островска, докторантка по политически науки в СУ „Св. Климент Охридски“, потвърждава това и обяснява, че в случая става въпрос за транслитерация от български на украински език.

„Ако името на български е Елена, на украински то е Олена, но това не е някакъв специфичен превод, винаги е било така. Просто в украинския език няма име Елена. Разбира се, че имената на украинските българи – като родени в Украйна граждани на тази страна – ще следват логиката на украинските закони. Няма някакви специални ограничения за българите там.“

По въпроса дали правата на украинските българи са ограничавани или потъпквани, както Костадинов твърди, проф. Станчев казва: „Не бих казал, че има дискриминация. Аз живея в Украйна почти 70 години и никога не съм чул или видял нещо лошо за българите. В Украйна ние спазваме традициите и културата си и никой не ни ги забранява.“

Твърденията за езикова дискриминация от страна на украинските власти спрямо националните малцинства далеч не са нови. През 2019 г., около приемането на Закона за осигуряване на функционирането на украинския език като държавен език, подобни тези се разпространяват в руската държавна информационна агенция РИА „Новости“, а в България – в медии като „Дума“, „Фокус“ и „Евроком“.

Тогава платформата за проверка на факти Stop Fake оборва твърденията за дискриминация, като отново се позовава на Конституцията на Украйна и проследява начина, по който правата на националните малцинства са гарантирани в законодателството на страната. Запазването на тези права е цел на Закона за националните малцинства в Украйна, влязъл в сила още през 1992 г. Той осигурява правото на културна автономия, употреба на майчиния език и развитие на националните културни традиции на всички национални малцинства.

ПРОВЕРЕНО:

Не е вярно, че имената на българите в Украйна са принудително променяни, както твърди лидерът на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов. Законодателството на Украйна изисква изписването на имената в личните документи на всеки гражданин според правилата на украинския език като единствен официален език на страната и няма за цел да дискриминира българите или друго национално или езиково малцинство в Украйна.