ISW: Путин няма никакъв интерес от бърз мир в Украйна

Руските сили продължават да обстрелват украинската енергийна инфраструктура на фона на продължаващите преговори по детайлите на споразумението за примирие.

Това показва, че Русия може да използва неясните или неокончателни условия, за да удари с артилерия с по-малък обсег, но не и с крилати ракети с по-голям обсег или еднопосочни ударни дронове.

Украинският външен министър Андрий Сибиха и началникът на военната администрация на Херсонска област Александър Прокудин заявиха на 1 април, че руските сили са обстреляли енергийната инфраструктура в град Херсон сутринта на 1 април, което остави най-малко 45 000 жители на Херсон без електричество.

Това съобщават от Института за изследване на войната (ISW).

Сибиха заяви на 1 април, че руските сили наскоро са нарушили няколко пъти примирието по енергийната инфраструктура.

Уточнява се, че има мораториум върху ударите на далечни разстояния, но остават неясни условията.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви на 11 март, че Украйна предлага "временно прекратяване на огъня", което включва удари с "ракети, бомби и дронове с голям обсег".

Официални лица от САЩ, Украйна и Русия постигнаха някои споразумения за временно прекратяване на огъня на 25 март, но не предоставят подробности.

Руските сили вероятно ще продължат да използват своите позиции по източния (левия) бряг на река Днепър и други зони на фронтовата линия, за да обстрелват и унищожават.

Високопоставени руски служители продължават да повтарят искането за премахване на "първопричините" за войната в Украйна като предпоставка за мирно споразумение - позоваване на първоначалните военни искания на Русия, които директно противоречат на целта на президента на САЩ Доналд Тръмп за постигане на траен мир. Руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков заяви на 1 април, че администрацията на Тръмп опитва "някаква схема", за да постигне първо прекратяване на огъня и след това да премине към "други модели и схеми", за да сложи край на войната.

Освен това Рябков твърди, че Русия не може да приеме предложението на САЩ в този вид. Високопоставени руски служители многократно са определяли тези първопричини като предполагаемо нарушение от страна на НАТО на задълженията да не се разширява на изток и предполагаеми нарушения от страна на Украйна на правата на рускоезичните малцинства.

Изискванията на Кремъл се равняват на искане за пълна капитулация на Украйна с установяването на проруско правителство и дългосрочни ангажименти за неутралитет - искания, които Путин отправя още преди февруари 2022 г.

Говорителят на Държавния департамент на САЩ Тами Брус заяви на 31 март, че Тръмп не е оценил предложението на Русия да установи "временна администрация" в Украйна.

Брус също отбеляза, че Тръмп разбира, че преговорите ще "изискват както Русия, така и Украйна да вземат трудни решения и компромиси". Русия досега отказва да направи каквито и да било отстъпки и отхвърли американско-украинското 30-дневно общо прекратяване на огъня, когато Тръмп разговаря с Путин на 18 март.

Руските сили разширяват предмостието си североизточно от Лиман като част от взаимно укрепващи се усилия за създаване на условия за превземане през следващите месеци. Кадри, публикувани на 28 март и геолокирани на 1 април, показват, че наскоро са напреднали североизточно от Лиман и вероятно са превзели Новолюбивка.

Руските сили наскоро направиха потвърдено настъпление югоизточно от Нове (западно от Новолюбивка), а украинският военен наблюдател Константин Машовец заяви на 31 март, че руските сили са напреднали до южните покрайнини на Катериновка (северозападно от Новолюбивка).

Руски блогър заяви на 1 април, че руските сили се опитват да свържат предмостието си близо до Новолюбовка с по-малко предмостие на западния бряг близо до Макеевка (на около осем километра).

Руските сили може би се опитват да обединят тези предмостия, за да създадат стабилна изпъкналост, която да поддържа атаки югоизточно от Борова. Руските сили наскоро се бориха да напреднат на изток и югоизток от Борова, след като настъпиха североизточно от селището през януари 2025 г., и руските сили може да подкрепят бъдещи настъпателни операции срещу южния край на линията Новосергиевка-Дружелюбивка-Нови Мир (източно-югоизточно от Борова).

Руското военно командване може да се опита да заобиколи украинската отбрана в тези населени места, за да принуди украинските войски да се изтеглят и да даде възможност на руснаците да напредват източно от и в Борова през следващите месеци.

Руски официални лица отдавна цитират превземането на Донецка и Луганска области като цел на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и многократно са настоявали за международно признаване на анексирането от Русия на Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска области като условие за мир, въпреки че руските сили не контролират напълно нито една от тези области.

Кремъл вероятно ще използва второто превземане и задържане на Луганска област, за да получи влияние по време на текущите преговори за прекратяване на огъня и бъдещи мирни преговори, които ISW продължава да оценява като ключов мотивиращ фактор за наскоро засилената наземна дейност на руските сили в Украйна.

Кремъл може също така да използва превземането на Луганска област като значителна победа за своята вътрешна публика и да оправдае години на брутални загуби на персонал в Украйна. ISW продължава да оценява, че руски официални лица умишлено забавят прекратяването на огъня и мирните преговори с надеждата да спечелят повече територия, която да използват по време на бъдещи мирни преговори.

Путин подписа на 1 април указ за повишаване на заплатите на руските губернатори от януари 2026 г., изравнявайки заплащането с това на вицепремиерите на Русия.

Забавеното увеличение на заплатите вероятно има за цел допълнително да осигури лоялност на фона на продължаващата несигурност относно бъдещето на Русия, по-специално, постоянните военни усилия на Русия и макроикономическото здраве на руската икономика.

Решението да се приложи тази промяна през 2026 г., а не незабавно, може да даде време на Кремъл да ребалансира бюджета си и да събере ресурси, за да поддържа увеличението на разходите, тъй като руското правителство вече одобри бюджета на Русия за 2025 г. в края на 2024 г.

Путин подписа указ през декември 2024 г., с който одобри федералния бюджет за 2025 г. и проектофедералния бюджет за 2026-2027 г., който ще даде приоритет на разходите за Национална сигурност и отбрана на Русия.

Путин не е подписал такъв указ по-рано, вероятно поради продължаващото икономическо напрежение от войната в Украйна и западните санкции срещу Русия. Русия продължава да се сблъсква с огромни разходи около войната, с нарастващо икономическо напрежение, недостиг на работна ръка и системна корупция, заплашващи устойчивостта на руската отбранителна индустриална база.