В затворите на Беларус: Робски труд за по-малко от 2 рубли

Осъдените в беларуските затвори полагат принудителен труд. Особено тежки и унизителни са условията за политическите затворници. Безскрупулната власт дори извлича печалби. Бивши затворници разказват какво са преживели.

"Условията на труд са направо робски", разказва бившата политическа затворничка Наталия Херше. Лежала е в женския затвор в Гомел заради участието си в протестно шествие в Минск. В затвора работела като като шивачка, без да разполага с най-необходими неща: "Имаше само шевна машина и обикновено дървено столче. Само някои получаваха обувки, макар че те са задължителни според правилата за защита на труда. Работехме по шест часа на ден с две почивки от пет до десет минути", спомня си опозиционерката.

Затворът, в който Наталия е лежала, произвежда облекла за беларуските правоприлагащи органи. Но Наталия отказала да шие униформи. Заради това била наказана да не получава колети и да не може да разговаря по телефона със семейството си. Била е преместена в изолатор. В крайна сметка ѝ се наложило да шие работни дрехи за строителна фирма.

Дисциплинарни наказания и удължаване на присъди

В същия затвор излежава присъдата си и известната политическа затворничка Мария Колесникова. Тя е лице на опозиционното движение от лятото на 2020 година. Организацията ѝ обвинява в изборни измами президента Александър Лукашенко, който управлява страната от 1994 година.

Всички, които са попаднали зад решетките в Беларус, са задължени да работят. Те нямат право да отказват полагането на труд. В противен случай рискуват да бъдат подложени на дисциплинарни наказания или на удължаване на присъдата. Василий Завадский, който е работил в системата на затворите в продължение на почти 25 години и е основател на организация, защитаваща правата на затворниците, описва всекидневната работа по следния начин: 40 часа платен труд на седмица, неплатена работа в двора и градината без трудов договор, високи норми и ниско заплащане. "Затворниците не могат да избират какво да работят. Те не могат да се запознаят с правата си и да ги защитават", казва правозащитникът, който е и лекар.

Тежък и зле платен труд

"Първата ми месечна заплата наистина ме впечатли: 6, 66 рубли (тоест около 1,80 евро)", разказва с ирония Наталия Херше. Банковият мениджър и политик Виктор Бабарико, смятан за многообещаващ кандидат по време на президентските избори през 2020 г., излежава 14-годишна присъда в затвора в Новополоцк. Първоначално той бил принуден да работи по шест дни в седмицата като огняр в една пекарна, за което получавал по-малко от две рубли (или 0,56 евро). По-късно му било разрешено да изготвя хлебни изделия. Работело се при почти непоносими условия на високите температури и лоша вентилация.

Правозащитниците посочват, че заплатите в беларуските затвори са изключително ниски, включително и защото от тях се удържат разходи за храна, облекло и дори за глоби. "За политическите затворници работата е средство за наказание. А за обикновените затворници работата определено не е начин за превъзпитание и поправяне. Малко вероятно е някой да се промени, ако тежката и опасна работа не е свързана с материално стимулиране", посочва Павел Сапелко, адвокат в беларуския правозащитен център "Вясна".

Печалби за сметка на осъдените

Друга причина за използването на затворниците като евтина работна ръка е стремежът за печалби. В беларуската затворническа система има 15 фабрики и 9 работилници. Осъдените се използват главно в секторите на дървообработването и металообработването, производството на облекло и обувки, селското стопанство и промишлеността. Така например, те произвеждат резервни части за автомобилния завод на МАЗ в Минск, завода за трактори МТЗ и други фабрики.

На уебсайта на затворническата администрация има каталог от 121 страници с произвежданите специални облекла, барбекюта, павета, прозорци, мебели и дивани. Преди Западът да наложи санкции на Беларус някои от институциите дори изнасяха част от продукцията си извън страната.

Всички, които са попаднали зад решетките в Беларус, са задължени да работят. Те нямат право да отказват полагането на труд. В противен случай рискуват да бъдат подложени на дисциплинарни наказания или на удължаване на присъдата. Василий Завадский, който е работил в системата на затворите в продължение на почти 25 години и е основател на организация, защитаваща правата на затворниците, описва всекидневната работа по следния начин: 40 часа платен труд на седмица, неплатена работа в двора и градината без трудов договор, високи норми и ниско заплащане. "Затворниците не могат да избират какво да работят. Те не могат да се запознаят с правата си и да ги защитават", казва правозащитникът, който е и лекар.

Тежък и зле платен труд

"Първата ми месечна заплата наистина ме впечатли: 6, 66 рубли (тоест около 1,80 евро)", разказва с ирония Наталия Херше. Банковият мениджър и политик Виктор Бабарико, смятан за многообещаващ кандидат по време на президентските избори през 2020 г., излежава 14-годишна присъда в затвора в Новополоцк. Първоначално той бил принуден да работи по шест дни в седмицата като огняр в една пекарна, за което получавал по-малко от две рубли (или 0,56 евро). По-късно му било разрешено да изготвя хлебни изделия. Работело се при почти непоносими условия на високите температури и лоша вентилация.

Правозащитниците посочват, че заплатите в беларуските затвори са изключително ниски, включително и защото от тях се удържат разходи за храна, облекло и дори за глоби. "За политическите затворници работата е средство за наказание. А за обикновените затворници работата определено не е начин за превъзпитание и поправяне. Малко вероятно е някой да се промени, ако тежката и опасна работа не е свързана с материално стимулиране", посочва Павел Сапелко, адвокат в беларуския правозащитен център "Вясна".

Печалби за сметка на осъдените

Друга причина за използването на затворниците като евтина работна ръка е стремежът за печалби. В беларуската затворническа система има 15 фабрики и 9 работилници. Осъдените се използват главно в секторите на дървообработването и металообработването, производството на облекло и обувки, селското стопанство и промишлеността. Така например, те произвеждат резервни части за автомобилния завод на МАЗ в Минск, завода за трактори МТЗ и други фабрики.

На уебсайта на затворническата администрация има каталог от 121 страници с произвежданите специални облекла, барбекюта, павета, прозорци, мебели и дивани. Преди Западът да наложи санкции на Беларус някои от институциите дори изнасяха част от продукцията си извън страната.

Официалните държавни източници не разкриват информация за условията, при които осъдените работят. Бившата затворничка Наталия Херше разказва за тях: "Когато отивахме на работа, заварихме да работят едновременно пет-шест групи. В същото време се боядисваше и се усещаше много силна миризма на боя. На една жена ѝ стана лошо, загуби съзнание и падна между шевните машини. Изведоха я навън и поседя на една пейка в продължение на половин час. След това трябваше да продължи да шие. След десетина минути отново загуби съзнание. Накрая повикаха линейка. Видях я три седмици по-късно. Тя ходеше с бастун, беше получила инсулт."

Натиск над политическите затворници

Работата, която се разпределя на хора, лишени от свобода по политически причини, често се използва като средство за натиск. Центърът "Вясна" посочва случаи, в които политзатворници са изпращани да работят най-тежката работа – например да режат мокри дърва, ръчно да свалят изолацията от кабели и да отделят метала от използваните автомобилни гуми.

"Подобни дейности могат да бъдат квалифицирани като принудителен труд. Това се прави не само, за да се унижат затворниците, но и за да се печелят пари от тях", коментира още правозащитникът Павел Сапелко.