Голямото завръщане на добрия стар империализъм

Робърт Каплан е един от онези, спиращи дъха анализатори, които успяват да видят света и да предвидят точно и ясно посоката, в която поема. Преди четири години геополитологът разговаря с френското списание Le Point. Той ни каза, че е видял семената на голямото завръщане на империализма. Според него ние се приближаваме към неосредновековна система, в която държавните власти все повече ще прибягват до насилие, за да задоволят своите териториални амбиции. С оглед на войната в Украйна и възхода на китайската мощ е ясно, че той беше прав. Затова решихме да се свържем с него отново, за да ни даде своя прочит на един все по-нестабилен свят, в който Западът изглежда все по-пасивен. За него, докато Съединените щати днес остават водеща световна икономическа и военна сила, излизането от международната рамка, която преобладава след края на Втората световна война, се засилва.

Фактически ще се върнем към по-стара система, която е била норма през по-голямата част от човешката история: тази на империите. За Каплан естествената склонност на човечеството е да създава империи. Дори в Европа, където ЕС за него е "безобидна империя". Далеч от мисълта тази склонност към империализъм да бъде осъждана, според него тя трябва да бъде взета под внимание и приета като обикновен факт.

LE POINT: С нахлуването на Русия в Украйна завръщането на имперските амбиции изглежда по-очебийно от всякога. Как виждате края на тази имперска фаза?

Робърт Каплан: Ние сме били в имперска фаза през по-голямата част от човешката история. И мисля, че това ще продължи. Империи не са само Русия или Китай. Империи са и Турция, и Иран, и Индия. В повечето части на света, дори в Африка, е имало няколко доминиращи империи като Сонгхай, Мали и други. Имперският режим е опцията по подразбиране, така да се каже, под една или друга форма. С други думи, при Русия и Украйна, това е наследство от династическата империя на Романови. При Китай и Тайван, това е наследство от династическата империя Цин. Ако погледнете влиянието на Иран, от Ливан до централен Афганистан, това са границите на различни персийски династични империи. Само на Запад, в Европа и в Съединените щати империята е презряна и хората се извиняват за своето имперско минало. В други части на света хората се гордеят с имперското си минало. В Турция, например, се вижда гордостта от Османската и Селджукската империи и как това влияе на външната политика на Анкара днес.

LE POINT: Империализмът в крайна сметка означава война; не е ли добре да бъдат порицавани империалистическите амбиции?

Р. Каплан: Империите възникват от хаоса, за да въведат ред в хаоса. И когато империите се разпадат, те оставят след себе си хаос. В исторически план периодите между империите са били хаотични. Не е въпрос на правилно или грешно: ако погледнете продължителността на история, империята е била най-практичният начин на човешка, политическа и географска организация.

LE POINT: В същото време конкуриращите се имперски амбиции водят до конфликти. Дали ЕС, с неговия пацифистки етос, е добре подготвен да им се противопостави?

Р. Каплан: Да. Европа, Съединените щати и страните от Западния алианс като Япония, Австралия и други вярват в основан на правила международен ред, който защитава индивидуалните права, за разлика от етническите нации. Борбата, която се развива днес, противопоставя западната концепция за ред, основан на правила, срещу наследството на имперския начин на мислене, преобладаващ в Русия, Китай и други части на света. Но трябва да правим разграничения. Например, дори китайците или турците изпитват неудобство, че Русия нахлу в Украйна. Има различни начини да се действа, за да се подхрани една имперска амбиция и Русия го прави по възможно най-екстремния начин. Най-ефективният начин за изграждане на коалиция срещу Русия в този конкретен случай би било да се интегрират не само демократични режими, но и автократични режими, тези, които играят по правилата.

LE POINT: Нарекохте Доналд Тръмп симптом на оттеглянето на Америка от света. И обратно, промени ли се ситуацията, откакто Джо Байдън пое поста президент?

Р. Каплан: Да, това се промени. Хората имат значение. Историята е шекспировска, отделни индивиди могат да обърнат хода ѝ. Помислете какво би представлявала инвазията в Украйна, ако Доналд Тръмп беше преизбран за президент. НАТО вероятно нямаше да бъде толкова обединена, колкото е, защото се нуждае от лидерството на Съединените щати, да не говорим за невероятните организационни правомощия, които администрацията на Байдън донесе на тази криза. Без това Швеция и Финландия вероятно не биха искали да се присъединят към НАТО. Украйна нямаше да получи десетки милиарди долари подкрепа от САЩ и други западни страни за закупуването на оръжия. Както винаги казвам, историята е толкова повлияна от географията, колкото и от Шекспир.

LE POINT: Говорейки за история и география, Украйна е интересен случай, нали?

Р. Каплан: Да, защото положението ѝ е двусмислено. Исторически тя е била част от Романова Русия, но се стреми да бъде независима. Освен това желание да се откъснат от това имперско наследство, украинците се страхуват от самия режим на Владимир Путин. Една от причините, поради които Владимир Зеленски е толкова популярен и защо Украйна се бори толкова упорито, е не само защото те виждат Украйна като независима от Русия, но и поради самата природа на руския режим. Те се бунтуват против самата природа на руския империализъм.

LE POINT: Намира ли ЕС душата си заради войната в Украйна?

Р. Каплан: Европейският съюз сам по себе си е форма на империя: той се управлява от Брюксел и обхваща огромна територия, която включва бившите империи на Прусия, Карл Велики, Хабсбург, Османска Турция и др. На тази територия ЕС управлява ежедневния живот, ежедневното изхранване... Така че това е форма на това, което аз наричам доброкачествен империализъм. Добър империализъм, с други думи. На въпроса ви дали ЕС развива душа, мисля, че въпросът е по-широк: В състояние ли е Западът да се ободри емоционално? През цялата история това, което прави хората патриотични или емоционални, е външна заплаха, която ги обединява. Без външна заплаха няма нужда от единство. Руското нахлуване в Украйна, за първи път след падането на Берлинската стена преди повече от тридесет години, даде на европейците усещането, че има реална заплаха на Изток. Русия винаги е била и винаги ще бъде предизвикателство за Европа.

LE POINT: Защото мислите, че е сигурно, че Русия ще съществува след сто години?

Р. Каплан: Добър въпрос... В Китай, ако Си Дзинпин се разболее много и вече не може да управлява, китайската система е достатъчно институционализирана и организирана, за да бъде избран нов лидер доста бързо. Но няма да протече гладко. И това със сигурност ще промени политическата линия в Китай, но ще се случи. В Русия не е така. Русия няма дълбоко развити институции като Китай. Така че, ако Владимир Путин се разболее, не е в състояние да управлява или бъде подложен на импийчмънт, наистина може да настъпи хаос в Русия.

Освен това руските лидери, които губят войната, не са добре приети в страната си. Човек наистина трябва да се запита за стабилността на самата Русия след Путин. И не забравяйте, че Русия е велика ядрена сила. Следователно нейната стабилност е нещо, което трябва да тревожи Запада. Проблемите не свършват с поражението на Путин, нека го кажем по този начин. Западът винаги ще трябва да се справя с Русия, по един или друг начин.

LE POINT: Как можем ние, западняците, да предвидим това?

Р. Каплан: Това е много трудно. Има една много известна мисъл на Ленин, която се цитира много в Съединените щати, откакто Путин нахлу в Украйна: "Има десетилетия, когато нищо не се случва и седмици, в които се случват десетилетия." Намираме се във фаза, в която бъдещето на Русия или дори на Европа през следващите петнадесет години може да бъде решено през следващите три месеца на бойното поле в Украйна.

LE POINT: Оптимист ли сте за шансовете на Украйна да устои на сегашната атака?

Р. Каплан: Не, не съм. Но не съм и песимист. Много, много трудно е да се предвиди нещо, защото от една страна руснаците се бият по-умно, отколкото в началото: те са ограничили целите си, бият се на по-малка площ. От друга страна, украинците ще получат големи оръжейни пратки от Съединените щати през следващите няколко седмици, които ще бъдат интегрирани в техните въоръжени сили. Това е променяща се и динамична ситуация, която не мога да предвидя.

LE POINT: Какъв според Вас ще бъде следващият голям конфликт след Украйна?

Р. Каплан: Винаги трябва да се има предвид, че иранците са на прага да се превърнат в ядрена сила. Те събраха достатъчно материал, за да могат бързо да създадат бомба. Израелците са се доближили толкова до саудитците и емирствата, че могат да ударят Иран. Не го прогнозирам, но се страхувам, че ще се случи. От друга страна, не мисля, че Китай скоро ще предприеме действия по отношение на Тайван. Украйна няма да накара китайците да се откажат от суверенитета си над Тайван, но ще ги направи по-предпазливи и нюансирани. Те ще включат поуките, извлечени от тази война, в целта си един ден да превземат Тайван. Всички мислеха, че Западът се разпада, но отговорът на Запада на инвазията в Украйна промени всичко.

LE POINT: Говорейки за разцепление, погледнато от Запад, извън пределите на Съединените щати, вътрешнополитическите борби на САЩ са много обезпокоителни...

Р. Каплан: Те са смущаващи. Мисля, че китайците все още смятат, че Съединените щати, които са най-важната страна на Запад, са тръгнали надолу по отношение на политическото единство и следователно на способността да се справят с проблемите си. Глобализацията засегна Съединените щати. Раздели ги на част от страната, която е много глобализирана, космополитна, високотехнологична и останалата, която е изостанала и не може да се конкурира. Съединените щати бяха голяма масова демокрация в ерата на печата и пишещите машини, но дали могат да функционират също така в ерата на видеото и цифровизацията не е сигурно. Социалните мрежи насърчават крайностите. Печатната преса и пишещата машина предпочитаха центъра, защото са дълги и сложни начини на мислене. И демократите, и републиканците станаха по-крайни.

LE POINT: Говорейки за глобализация, свидетели ли сме на началото на движение за деглобализация заради Ковид и затварянето на Китай?

Р. Каплан: Отчасти. Няма да отивам твърде далеч, защото глобализацията е безмилостна, заради технологиите. В ерата на хиперзвуковите оръжия и социалните медии светът е все по-клаустрофобичен. Населението ще продължи да расте до края на века. Повечето ще живеят в градовете. Американският математик и философ, роден в Европа, Джон фон Нойман, казва, че крайният размер на Земята ще се превърне в причина за нестабилност. Например войната в Украйна, която се води в този взаимосвързан и клаустрофобичен свят, може да засегне много други неща, като доставките на храни в Субсахарска Африка. Нарастването на цените на базовите стоките в слабо управляваните държави, само по себе си е достатъчно за да предизвика граждански войни. Много фактори ще направят управлението все по-трудно в много развиващи се страни.

Стабилизирането на международната система не е въпрос, който може да бъде оставен за утрешния ден.