Дилемата на Казахстан - с ЕС или с Русия

Казахстан би могъл да се превърне в буферна зона между ЕС и Русия и в бъдеще да доставя суровини на Запада, заобикаляйки Русия, предлага президентът Токаев. Но има ли как да го направи без одобрението на Кремъл?

Международният икономически форум в Санкт Петербург в края на юни бе показателен за напрегнатите отношения между Русия и Казахстан. Първо Владимир Путин произнесе грешно името на казахстанския си колега Касъм-Жомарт Токаев - и то не за първи път. Той обаче не му остана длъжен и обяви, че Казахстан не признава независимостта нито на сепаратистките региони в Грузия - Абхазия и Южна Осетия, нито на "псевдо-държавите" Луганск и Донецк.

Това е само едно от многото политически неразбирателства между Русия и Казахстан. Първо централноазиатската държава забрани руския символ на войната Z. После отказа да организира военен парад за 9 май - Деня на победата. Обяви и, че ще се придържа към европейските санкции, наложени на Москва. Русия и Казахстан сякаш са единомислещи братски държави. Истината обаче изобщо не е такава.

Преди седмица Токаев разговаря с председателя на Европейския съвет Мишел Барние и му направи неочаквано предложение - Казахстан да помага на Европа с доставките на енергия. "Казахстан е готов да използва потенциала си от въглеводород, за да помогне в стабилизирането на световните и европейските пазари", казал Токаев на пресконференция. Страната му би могла да се превърне в буферна зона между ЕС и Русия и в бъдеще да доставя суровини на Запада, заобикаляйки Русия.

Реакцията от Москва не закъсня

Само два дни по-късно руски съд постанови да бъде затворен терминалът, през който тече петрол от Казахстан към Запада - официално заради възможни "щети за околната среда".

Руският енергиен експерт Михаил Крутичин е убеден, че това е "отмъщение заради налагането на независима, цивилизована външна политика от страна на Казахстан". Тъй като първо руските съдилища са изцяло зависими от режима на Путин и вместо съдебната система властва "законът на телефонния разговор", както го наричат. И второ - в историята на Русия има достатъчно примери, в които са се използвали "екологични" причини.

Все пак стратегически партньори

Всяка година по тръбопровода от Казахстан до Европа преминават около 67 милиона тона петрол. Централноазиатската страна е един от най-големите доставчици на нефт за ЕС. Според съобщения в медиите Токаев е възложил проучване, което анализира възможностите за изграждане на нов тръбопровод през Каспийско море, който да е независим от Русия.

За Казахстан обаче е ясно, че Русия е и остава стратегически партньор. Прессекретарят на казахстанския президент написа това в социалните мрежи в четвъртък, като добави: "От страна на Казахстан няма да има действия, които да накърняват интересите на Русия". Изразена бе надежда, че в замяна на това същото ще важи и за Казахстан.

Казахстанското министерство на енергетиката дори обяви лаконично същия ден, че износът на петрол "върви нормално" - поне засега - макар терминалът да е спрян от Русия.