Рискът от нестабилност в Централна Азия нараства все повече

Политически преходи, по-високи разходи за живот, война в Украйна: някога синоними на стабилността, бившите съветски републики от Централна Азия се изправят пред шокове, които подхранват общественото недоволство и разклащат техните авторитарни режими.

От началото на годината имаше протести и кървави бунтове в Казахстан, Таджикистан и Узбекистан, три страни, които заедно с Туркменистан и Узбекистан съставляват този богат на въглеводороди регион.

За да прекратят това, властите на тези страни, както обичайно, прибегнаха до сила и прекъснаха комуникациите.

Макар че тези кризи имаха свои особености, те се случиха в момент, когато социалноикономически фактори, изплъзващи се от контрола на тези авторитарни режими, утежниха страданията на населението.

За експертите сега възниква въпросът за способността на тези режими да поддържат контрол в този регион, където Москва и Пекин упражняват голямо влияние и имат важни интереси.

Докато пандемията от коронавирус продължава да тежи на икономиката, Централна Азия е изправена пред нови "шокове отвън", като връщането на власт на талибаните в Афганистан и глобалните последици от нашествието на Русия в Украйна, казва Рафаело Пантучи, експерт по региона в британския мозъчен тръст Кралски институт на обединените въоръжени сили (РУСИ).

"Но е трудно да се проследи произходът на проблемите, тъй като голяма част от причините за конфликта изглежда са вътрешни", добавя той.

Инфлация и преход

Всичките пет страни от Централна Азия, географски отделени, културно близки и наследнички на СССР, преминават през фази на политически преход и са изправени пред много висока инфлация, два важни фактора за нестабилност.

В Таджикистан, където силите за сигурност наскоро започнаха "антитерористична" операция в бунтовната автономна източна Горно-Бадахшанска област, лидерът Емомали Рахмон подготвя наследяването си, като наблюдатели смятат сина му Рустам за фаворит.

69-годишният Рахмон управлява от 30 години, което го прави най-дълго управлявалият действащ лидер в Централна Азия.

В Узбекистан президентът Шавкат Мирзийоев предизвика гнева на Каракалпакстанската република, подкрепяйки реформа, която по-късно беше изоставена, предвиждаща ограничаване на автономията ѝ. Най-малко 18 души загинаха при смазаните със сила протести в началото на юли.

По-рано, през януари, най-голямата страна в Централна Азия - Казахстан, беше разтърсена от бунтове с безпрецедентен мащаб, при които загинаха най-малко 238 души.

Недоволството на протестиращите беше свързано с повишаването на цените на газа и бяха насочени преди всичко срещу бившия президент Нурсултан Назарбаев, заменен на поста от 2019 г. от лоялния към него Касъм-Жомарт Токаев, който след това прочисти институциите от близките на своя предшественик.

В тези три случая съществуващите режими осъдиха действията на "външни сили", а тези кризи бяха "очевидно вътрешни", подчертава Емил Джураев, политолог в Киргизстан, страна, която стана свидетел на свалянето на трима от шестимата си президенти. Последният такъв случай беше от 2020 година.

Без предпазен клапан

Спирането на интернет от страна на властите и оказването на принуда върху медиите пречат на сдобиването с ясна визия за тези кризи и поставят под съмнение броят на жертвите, съобщаван от властите.

Един от ключовите фактори за общественото недоволство, инфлацията, остава обаче напълно актуален.

В Казахстан цените на хранителните продукти се повишиха с над 19% на годишна база, обяви през юли президентът Токаев. Цената на захарта скочи рязко, като нарасна почти двойно в някои градове, предимно поради спирането на руския износ след нашествието в Украйна.

В изследване за свързаните с инфлацията рискове от размирици по света, публикувано през юни, британският седмичник "Икономист" класира страните от Централна Азия в категорията "повишен риск".

Макар че геополитическият и икономическият контекст да поставя авторитарните централноазиатски режими на тръни, липсата на обществени свободи представлява за тях по-голяма дългосрочна заплаха, смята Мариус Фосум, регионален представител на неправителствената организация Норвежки хелзинкски комитет.

Тези правителства "имат навика да потискат всяка форма на критика", казва той. Но, "тъй като няма нормален начин гражданите да изразят недоволството си, всичко кипи под повърхността, докато не прелее".