Мария Гайдар: Украйна е травма на Путин още от 2005 година

Мария Гайдар е участвала в акциите на редица руски опозиционери, например на Алексей Навални и Борис Немцов, била е заместник-губернаторка на Кировска област, а след 2014-а година заминава за Украйна, където е била първо съветничка на Михаил Саакашвили, а по-късно и на Петро Порошенко. В началото на войната е напуснала Киев и сега живее в Израел. Дъщеря е на известния политик и идеолог на икономическите реформи в Русия от началото на 1990-а година Егор Гайдар.

Работили сте седем години в Украйна. Ясно ли Ви е защо Путин се е фиксирал до такава степен върху Украйна?

М. Гайдар: Това е негова травма от 2005-а година. Той бе възмутен до дъното на душата си от „оранжевата революция". Путин бе популярен в Украйна като чуждестранен лидер, вложи огромни средства, а Янукович (проруският президент на Украйна, управлявал между 2010-а и 2014-а година - б.ред.) загуби. Точно тогава видях тази необяснима озъбеност, злоба, ненавист. Усещането, че всичко това се прави от Запада, макар движението да идваше отдолу. Това е и неговото отношение към демократичните прояви, към протеста. Той беше засегнат и изглежда, че се е чувствал така през всичките тези години. Украйна бе болезнена за него, тъй като, ако се мисли в имперски категории, възстановяване на империята без Украйна не би могло да се получи.

Днес основната идея на Путин е да постави Украйна под контрол, дори ако трябва да я превърне пустиня?

М. Гайдар: Точно така. Не мога да обясня това или да го разбера на човешко ниво. Колкото и да си изпълнен със злоба, да причиняваш такива страдания на хората, които наричаш „братски народ" и да твърдиш, че ги "спасяваш". Даже не говоря за загиналите, а за разделените семейства, за съсипаните животи.

Как си обяснявате това, което вършат обикновените руски войници в Украйна спрямо „братския народ"?

М. Гайдар: Това е огромен шок. Очаквах, че ще избухне война, че ще бомбардират Киев. Но никога не съм допускала, че ще видя това, което видях в Буча, в Ирпен. Това е мащаб на злото, какъвто наистина не съм очаквала. Всичко това предизвиква огромна болка и отвращение. Не разбирам що за хора са те - откъде е тази организирана жестокост, тази склонност към разрушения?

В какво се състои според Вас основната разлика между руския национален характер и украинския?

М. Гайдар: Това е като с руския и украинския език - те си приличат, но фонетично са противоположни. Същото важи и за характера. На пръв поглед изглежда, че хората са същите, но те са съвсем други. Украинците са много по-предприемчиви, свободни – та нали те винаги са се борили против държавата, опитвали са се да оцелеят като общество, защото през цялото време са ги заобикаляли империи, които са се опитвали да ги завоюват. Руснаците са имперци, а украинците не са - всичко се свежда до това. В Украйна всичко става стремглаво - хората незабавно реагират на събитията, на съдебните решения, на корупцията. Веднага се събират и тръгват за Киев да протестират.

Според Вас войната на Русия в Украйна война на Путин ли е или на руския народ?

М. Гайдар: Естествено, че това е путинска война. Руският народ я поддържа, но не я е организирал той. Не разбирам защо я поддържа. Много се вълнувам заради Украйна, страхувам се, че с времето от нея няма да остане нищо. Защото виждам как избиват нашите войници, а икономиката работи по чудо. Складовете са празни, пристанищата не работят, никой не плаща за комунални услуги. Как Украйна успява да продължава да съществува? Много се опасявам, че един ден Украйна може да я няма. А така ми се иска да се върна в Киев, да го прегърна...

Автор: Константин Егерт