Ако започнат да падат ракети: страховете на японците от остров Йонагуни

Той е най-западната точка на Япония: остров Йонагуни е на 110 километра от Тайван, а жителите му се опасяват, че при китайско нападение срещу Тайван ракети могат да паднат и при тях. На помощ от Токио те не разчитат.

Рибарят Ичинари Тошицугу и неговата лодка често остават на сушата. Тази година уловът е оскъден: температурата на водата се повишава заради климатичните промени, а понякога 32-годишният мъж не може да излиза в морето и заради указания отгоре - когато това е опасно заради китайците.

Само на 110 километра от Тайван

Няколко китайски ракети попаднаха в опасна близост до рибарите по време на военните маневри около Тайван след посещението на Нанси Пелоси преди малко повече от две седмици. Затова беше наложена и петдневна забрана за плаване. Засилиха се и страховете, че евентуална атака срещу Тайван ще погребе мира на острова завинаги.

Остров Йонагуни е най-западната точка на Япония и е разположен на 110 километра източно от Тайван. При ясно небе очертанията на Тайван дори могат да бъдат видени от Йонагуни. 1500-те жители на острова се препитават с риболов, работят в общината или се грижат за малкото туристи, които идват, за да се гмуркат.

Дълго време островът имаше сериозен демографски проблем - много хора го напускаха. Преди пет години японското министерство на отбраната прехвърли в Йонагуни около 160 души от Силите за самоотбрана в отговор на нарастващата заплаха от страна на Китай. Оттогава на острова се наблюдава известно раздвижване - армията контролира водното и въздушно пространство, децата на военните посещават местното училище, а жените им работят в магазините за хранителни стоки.

Бърза евакуация в случай на опасност

Масовият туризъм още не е стигнал до острова - вместо луксозни хотелски комплекси, там все още има кристално чиста вода и празни плажове. Забързаният мегаполис Токио е далеч, включително и географски - на 2000 километра, а жителите на Йонагуни се чувстват изоставени от политиците. "Имаше паднали ракети само на 80 километра оттук, на което от правителството реагираха с един нищожен лист хартия: изпратиха факс, за да ни информират", възмущава се рибарят Тошицугу.

Самият той е бил войник, но не вярва, че в случай на нападение ще успеят да защитят острова. Той се е уволнил преди две години и се опитва да изхранва семейството си с риболов. Жена му очаква първото им дете. “Дали то ще израсне в мир?”, пита се мъжът.

На няколко километра оттам Кеничи Итоказу, кметът на острова, стои в кабинета си, наведен над голяма карта, с разтревожено лице. В случай на извънредна ситуация той иска да евакуира жителите на острова възможно най-бързо. Но накъде? “Няма убежища на острова, няма място, на което можеш да се скриеш”, казва Итоказу. Според него Китай няма да нападне Тайван скоро. Той смята, че Пекин прекалено много се страхува от санкциите от САЩ и Европа. Но ако това се случи, островът му може да стане косвена жертва.

Ще отнеме поне една седмица, за да бъдат евакуирани всички жители на острова. Защото двете пристанища са малки, както и летището, а пистата е твърде къса за големи самолети. Затова кметът вече работи по план за разширяване на инфраструктурата.

Риболовът не спира - въпреки опасностите

Но Токио не оказва особена помощ: скоро в базата Йонагуни ще бъдат прехвърлени още военни, но те няма да са наистина полезни при евентуална евакуация на цивилни, смята Итоказу. "След една-две години Китай ще бъде икономически равностоен на Америка. Тогава те може и да се осмелят да нападнат Тайван." Той се надява, че дотогава японското правителство ще намери решение за неговия остров. "Ако се стигне дотам, не искам да оставя нито един жител тук."

В пристанището Тошицугу почиства лодката си. Неговите колеги току-що са направили голям улов: изваденият от водата син марлин се оценява на 700 евро.

32-годишният мъж иска отново да плава - въпреки риска он падащи ракети в морето. Наемът трябва някак да бъде платен, както и полетът до съседния голям остров за преглед с ултразвук на бременната му съпруга. “Когато съм на открито, често се разминавам с тайвански рибари. Махаме си като приятели", казва той. "Те също са хора, които живеят от морето, и се страхуват дори повече, отколкото ние тук.”