До къде би стигнал Китай, за да помогне на Путин

Всеки, който е бил женен знае, че има добри и лоши дни. Докато доверието и уважението са в основата на всяко здраво партньорство, животът е доказал отново и отново, че промяната или дори трудностите могат да го направят още по-трайно. И понякога ги превръщат в нещо повече. Ето защо "бракът по сметка" между китайския лидер Си Дзинпин и руския президент Владимир Путин ще продължи - не само въпреки някои неуспехи на Москва, но, напротив, именно заради тях, пише бившият американски дипломат Крейг Сингълтън, старши научен сътрудник във Фонда за защита на демокрацията на страниците на американското списание Foreign Policy.

Представяме материала без редакторска намеса.

Честно казано, трябва да се отбележи, че президентът на Китай изглежда е загрижен за някои загуби на Путин в Украйна. Китайските наблюдатели, подобно на техните западни колеги, вероятно са очаквали руската "специална операция" да продължи седмици, а не месеци. Още по-малко биха могли да предвидят, че Киев ще предприеме контраатаки в контролираната от Москва територия. Но като оставим настрана тези събития, Си едва ли ще се противопостави на Путин, дори когато Русия прибягва до дрънкане на ядрено оръжие и фалшиви референдуми, които противоречат на дългогодишната антисепаратистка позиция на Пекин.

Наистина, президентът Си е силно привързан към "специалната операция", защото геополитически Китай може да спечели много от руска победа и може би още повече да загуби от руско поражение. Също толкова важно е, че Си подкрепя амбициите на Путин, въпреки че Пекин се стреми да избегне нарушаването на антируските санкции, които биха могли да осакатят икономиката му. Това изчисление на рисковете обаче може да се промени, ако лидерът на Поднебесната империя разбере, че режимът на Путин започва да се предава. Тази перспектива вече не може просто да бъде игнорирана. Това, което е още по-малко ясно, е какво може да направи Си, за да спаси руския президент - резултатите ще бъдат тестът за тяхното партньорство "без граници".

Не е изненадващо, че никой от тях не присъства на погребението на кралица Елизабет в Лондон или на Общото събрание на ООН в Ню Йорк миналия месец. Липсата им беше умишлена. Вместо това и двамата лидери пътуваха до Узбекистан за срещата на високо равнище на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Приоритетите на Си и Путин в международните пътувания отразяват споделеното им пренебрежение към настоящия, воден от Запада световен ред, въплътен в трансатлантически подходи, съюзи от Студената война и установени многостранни институции. Решенията за маршрута на чуждестранните посещения също показват нарастващия интерес на Китай и Русия към изграждането на алтернативна глобална архитектура, която не само демонстрира авторитарни ценности, но и целенасочено изключва Съединените щати и техните най-близки демократични съюзници от нея. Си и Путин вече могат да се похвалят, че ШОС представлява повече от 40% от световното население. В същото време много държави, като Иран и дори Турция, която е част от НАТО, се стремят да се присъединят към него.

Подобно на Общото събрание на ООН, срещата на ШОС не доведе до осезаеми конкретни резултати. Но за разлика от ООН, ШОС, по своя дизайн, не е предназначен да бъде победител. Причина: Нито Китай, нито Русия искат Шанхайската организация за сътрудничество да се превърне в наднационален гигант, способен да чете лекции на своите членове или да разрешава спорове между тях. Напротив, мандатът на ШОС за ненамеса въплъщава желанието на Пекин - и в малко по-малка степен на Москва - да пренастроят и променят наративите на глобалното управление, често под лозунга за по-справедлив и честен многополюсен свят. Засега този език е привлекателен за много страни, които се смятат за маргинализирани или дори охулени от ООН и други многостранни организации, като Индия. Нарастващата популярност на ШОС показва, че Си и Путин наистина са способни да създадат нови международни коалиции без искания за "единодушие" в западен стил, толерантни към някои членове, които осъждат руската война в Украйна и подкрепят Китай. Но по-притеснителното е, че нарастващата роля на организацията затвърди мнението на китайския президент, че Пекин се нуждае от помощта на Москва, за да предизвика Вашингтон и неговата "глобална мрежа от съюзи" и да ускори оттеглянето на Запада от сферите на влияние на двете държави.

И все пак не самата ШОС и нейният дневен ред привлякоха най-голямо внимание на срещата на върха в Узбекистан. Това стана с думите на Путин, че Китай вероятно има "въпроси и опасения" относно действията на Русия в Украйна. Всъщност това е завоалирано признание, че Поднебесната империя таи съмнения относно действията на Москва в контекста на нейната "специална оперрация". Ясно е, че опитите на Кремъл да преначертае границите в Европа не вървят по план. Но изявлението на Путин и забележките на Си, доколкото се (или не) се тълкуват, не означават никакво тектонично китайско-руско разделение. Най-вероятно те само сигнализират за нарастваща асиметрия на силите между двете страни. И това, което е най-страшно в този контекст, е намекът на Пекин за "желателността" Москва да предприеме по-решителни действия, за да спечели украинския конфликт, вместо да го изостави напълно.

И все пак, ако Русия ескалира военните действия в Украйна, това ще бъде тест за Пекин за това с какво не е свикнал и за какво не е готов. За да подкрепи Москва в нейните амбиции, Пекин може да бъде принуден да предприеме мерки, които противоречат на собствените му егоистични инстинкти и подкопават националните му интереси. Например, за да поддържа икономиката на партньора си, Поднебесната империя може да приеме рубли като плащане за всичко, което трябва да закупи. Това обаче ще доведе до нов кредитен риск за Китайската народна банка, което ефективно ще прехвърли пасивите и рисковете на руската икономика към собствения баланс на банката. Тези и други възможни контрамерки биха могли на свой ред да откъснат Китай от самата западна технология и капитал, необходими за подпомагане на неговото развитие.

Задълбочаването на подкрепата на Пекин за Путин също ще намали способността му да играе убедително и от двете страни на терена. Първото доказателство за това беше противоречивият икономически отговор на Китай на руската "специалната операция". От една страна, общата търговия между Китай и Русия е нараснала с 31% през първите осем месеца на 2022 г. до 117 милиарда долара на годишна база и те са на път да достигнат рекорда за всички времена от 147 милиарда долара, поставен през изминалата година. Китайските продажби на полупроводници за Москва, както и някои доставки на технологични стоки също нараснаха рязко. И все пак Пекин отхвърля призивите на Москва за открита подкрепа и също възразява срещу конкретни прозрачни мерки, които биха могли да доведат до вторични санкции срещу Китай или неговите вътрешни организации.

Междувременно нарастващата зависимост на Русия от Китай е благо за Пекин. Възползвайки се от нарастващата изолация на Москва, Китай разшири закупуването на петрол със значителна отстъпка, за да отговори на настоящото и бъдещото си търсене. А тези сделки с полупроводници? Поднебесната империя вече направи огромни печалби от продажбата на някои от излишните си чипове на Русия по-рано тази година, дори ако ползата е краткотрайна, тъй като Министерството на търговията на САЩ забрани подобни продажби през август. Китай прибягна до препродажба на излишък от втечнен природен газ, закупен от Америка, на европейски страни, които отчаяно искат да диверсифицират своите енергийни източници, ефективно подкопавайки стратегията на Путин за използване на енергийната зависимост на Европа като оръжие. Но докато подобни двойни стандарти са типични за китайското бизнес мислене, което често се стреми да "спечели два пъти", има всички основания да се подозира, че Пекин може скоро да се доближи до външните граници на своята стратегия за ловко преодоляване на бариерите, особено ако ситуацията в Украйна взема най-лошия обрат.

Може ли Китай, например, да се противопостави на санкциите на САЩ срещу полупроводници и други технологии, като предостави на Москва помощта, от която се нуждае, за да подкрепи войната? Как ще реагира Си, ако Путин изпълни заплахата си да използва тактически ядрени оръжия? От друга страна, ще признае ли Пекин резултатите от руските "референдуми", дори това да повлияе на абсолютно очакваното му осъждане на евентуален референдум за независимост на Тайван в бъдеще? Тези и други уместни въпроси без отговор показват, че с изчерпването на възможностите на Русия ще се изчерпи и способността на Китай да играе от двете страни на терена.

С някои признаци на потенциални неуспехи, задали се на хоризонта, които заплашват да подкопаят голямата реваншистка програма по отношение на Тайван, Си може да се наложи да обмисли по-смели стъпки за засилване на икономическия и военния капацитет на Русия по-рано, отколкото би искал. Подобна подкрепа, поне първоначално, едва ли ще доведе до нарушаване на западните санкции. Въпреки това, ако конфликтът се проточи, Китай може да предприеме по-провокативни действия, които могат да предизвикат отрицателен международен отговор. Това включва ограничено нарушение на антируските санкции, може би дори предоставянето на незаконна военна помощ на Москва.

Въпреки това е трудно да си представим сценарий, при който Китай умишлено поставя интересите на Русия пред своите собствени, поне без гарантирана възвръщаемост на своите инвестиции и разходи или получаване на убедителни доказателства, че такава подкрепа на Китай значително ще промени хода на конфликта в полза на Кремъл. По-интензивната помощ може да бъде сериозно възпрепятствана от съпротивата на части от огромния партиен и държавен апарат на Китай, тъй като вътрешните бюрократични кръгове се опасяват, че нарушенията на санкциите могат сериозно да навредят на способността на страната да постигне своите амбициозни цели за развитие.

Накратко, Пекин ще се изправи пред това, което е известно като "парализа на анализа", затруднено положение, което е очевидно в сегашното му нежелание да преследва болезнени, но необходими реформи за стабилизиране на бързо охлаждащата се икономика. И докато Китай все още може да се надява, че проблемите му ще се разрешат с времето, времето може да не е на страната на Русия. Също толкова обезпокоително е, че Пекин не успява да поправи това, което наистина отслабва военните усилия на Путин: огромни грешки в стратегията, организацията, командването и логистиката и сериозен недостиг на военен персонал. В резултат на това ключовото предизвикателство пред Си занапред ще бъде по-малко за осигуряването на победата на Кремъл, отколкото за това колко далеч е готов да стигне, за да гарантира, че Путин няма да загуби. Може да не звучи като "брак, сключен на небето". Но не забравяйте, че никой никога не е казвал на никого, че ще бъде точно такъв.