САЩ контролират хода на войната в Украйна

Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс“/ БГНЕС

Преди няколко дни руският президент Владимир Путин реши да смени военния командир, отговарящ за войната в Украйна, с генерал Сергей Суровикин и по този начин да промени военната култура на самия конфликт. Това беше важен ход, но не непременно поради причините, предлагани от повечето медии. Той дойде, след като Украйна, въоръжена предимно от Съединените щати, беше иззела инициативата на украинското бойно поле. Доверието към Путин беше застрашено дори сред привидно провоенно настроените елементи, които сега започнаха да критикуват представянето му.

Произходът на критиката е важен. Един от най-гръмогласните критици на руската стратегия в Украйна е Рамзан Кадиров, дългогодишен функционер на Путин, който по негово нареждане използва изключителна жестокост, за да държи под контрол въстанието в Чечения. И Кадиров, и Путин се бяха ангажирали да спрат раздробяването на Русия и да възстановят това, което може да бъде възстановено. Кадиров подкрепи нахлуването в Украйна, но беше ужасен от слабостта, която показа руската армия, особено нейното висше командване. От негова гледна точка беше необходима безмилостна операция срещу украинската общественост и армия - с други думи, война от чеченски тип. Така че ето, че един верен съюзник на Путин публично порица некомпетентността и мекушавостта на руската армия, само за да бъде назначен нов командир.

Командирите, които изглеждат добре по време на учения и щабни срещи, понякога се провалят в битка. Понякога смяната на командира, независимо от обстоятелствата, е от решаващо значение. Това се случва постоянно. От известно време насам е ясно, че военният план на Русия е сгрешен от самото начало. Новият военен план изисква ново командване. Новият командир незабавно нареди да се извърши обстрел с ракети, насочени към Украйна.

Войната се състои в това да се сломи волята на противника да се съпротивлява; безмилостното нападение, при което всичко се разглежда като възможна цел, е първата стъпка. Втората стъпка е да се обясни на руските войници, че са изправени пред изключителна опасност от собствената си страна, ако не се справят на бойното поле. Моралът и мотивацията са важни, но те не вършат работа, ако армията е зле оборудвана или войниците ѝ са зле обучени. Тогава изстрелването на ракети сигнализира за това, което ни очаква в бъдеще, но това бъдеще няма да дойде само, ако войниците се страхуват от своите командири. То идва с добро обучение на всички нива, с подходящи оръжия и други инструменти на съвременната война. Изпълнението на двете изисква време. Един подходящо набелязан ракетен обстрел помага донякъде в това отношение.

За да се спечели повече време, атаката от периферията би помогнала още повече. Има сведения за руски сили в Беларус например и слухове, че беларуската армия се готви за война. Ако това е вярно, настъпление на юг от Беларус може да спечели време. Това би принудило Украйна да се защитава на друг фронт и би застрашило украинската линия за доставки от Полша. Разбира се, това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Не е ясно дали Беларус е способна да води война с висок интензитет, а самият акт на въвеждане на руски войски там е труден.

Периферна атака може да е била възможна преди украинската армия да стане боеспособна и преди САЩ да започнат масово да доставят оръжия на Киев. По същия начин можеше да бъде възможен и мирен договор - тоест, ако някой се интересуваше сериозно от него. Нищо от това не е възможно, когато Русия е слаба по собствените си стандарти. Ракетният обстрел, в съчетание с възстановената руска армия, вероятно има за цел да създаде лостове за влияние на Русия там, където такива не са съществували. Изумената свирепост на новия командир теоретично би могла да създаде основа за споразумение.

В крайна сметка САЩ контролират хода на войната в Украйна и следователно Украйна е заложник на американските интереси. Но тъй като залогът е животът на Украйна, тя има ограничение за това колко дълго и колко интензивно ще води войната. Американската цел е да задържи руските сили възможно най-далеч на изток, далеч от НАТО. Руската цел е да си върне цяла Украйна. Така че напредъкът в една или друга посока в този конфликт зависи до известна степен от това колко надеждни са новите руски военни лидери и как могат да мотивират съществуващите войски, докато изграждат нови сили през пролетта. Дотогава те трябва да покажат, че войниците, които вече са там, трябва да се вземат насериозно и че по-лошото може би тепърва предстои. Те трябва да сплашат украинците и американците. Следващият път критиката на някой като Кадиров може да не е достатъчна. Производството на оръжия е в основата на тази война, а САЩ доминират в производството. Ако Русия не може бързо да се изравни с него, тя трябва да направи някои отстъпки, може би големи. Това е бойният проблем, пред който е изправено новото командване.