На 18 декември 2011 г. в Чехия на 75 години почина бившият президент на страната Вацлав Хавел.
Икона на антикомунистическото дисидентско движение и символ на демократичното възраждане в Източна Европа, той бе въплъщение на Нежната революция от 1989 г., свалила по мирен път тоталитарния режим в Прага.
Вацлав Хавел е роден на 5 октомври 1936 г. в Прага, в семейство, притежаващо киностудии и десетки сгради в столицата. Лишен е от право да следва в рамките на кампанията за борба с буржоазията, провеждана от комунистическия режим. Така той се отдава на театъра през 1955 г. - първо като сценичен машинист, после като автор на абсурдистки пиеси.
Признание печели в средата на 1960-те години, но идва съветската окупация на страната през 1968 г. и той влиза в дисидентските среди. Хавел става един от авторите на "Харта-77" – манифеста на опозицията на комунистическия режим в защита на човешките права, под който подписи слагат най-видните дисиденти на страната. Осъден е на 4 години затвор и написва зад решетките известните "Писма до Олга", първата си съпруга. В същото време комунистическата власт в Чехословакия забранява някои от произведенията му.
През есента на 1989 г. оглавява "Граждански форум" - организацията, координирала Нежната революция в Чехословакия. Става първият президент на посткомунистическа Чехословакия от 1989 до 1992 г., а след това и първият президент на Чехия от 1993 до 2003 г.
След смъртта на съпругата си Олга през 1996 г. бързо сключва повторен брак с актрисата Дагмар Вешкърнова, двайсет години по-млада от него.
След оттеглянето си от властта, въпреки крехкото се здраве се посвещава на борбата за човешки права в Куба, Беларус, Мианма и Русия.
Връща се и към писателския труд: през 2006 г. публикува своите политически мемоари, а след две години и една пиеса – "Да си тръгнеш".
Здравето на Вацлав Хавел е разклатено още по време на петте години, прекарани в комунистическите тъмници, годините на върло пушене също си казват думата. Той неведнъж се разминава на косъм със смъртта. През декември 1996 г. е опериран от рак на десния бял дроб, през април 1998 г. хирурзи в Австрия го спасяват в последния момент от чревна перфорация, а през следващия август получава сърдечен пристъп.
На 8 март 2011 г. Хавел отново е приет в пражка болница с тежки белодробни смущения - две седмици преди премиерата на филма "Да си тръгнеш" въз основа на пиесата му. След което се оттегли във вилата си, където и си отиде от белия свят.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Адам Хилтън
Коментиран от #3, #7
04:27 17.12.2022
2 Бял , рус , синеок -
Коментиран от #9
05:19 17.12.2022
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 Урюрвкос
08:15 17.12.2022
6 СОФИЯ
04:22 18.12.2022
7 Този коментар е премахнат от модератор.
8 Презвитер Козма
Коментиран от #14
04:30 18.12.2022
9 Шматарок
До коментар #2 от "Бял , рус , синеок -":
Е те оригиналните чехи негри ли са бе да те е.... в плашипу....ка?Коментиран от #11
04:32 18.12.2022
10 Този коментар е премахнат от модератор.
11 "Негър" е ,
До коментар #9 от "Шматарок":
който не знае какво е ирония.Ниско интелигентен ,комплексиран и псуващ.06:09 18.12.2022
12 Що се е боядисал
07:09 18.12.2022
13 Антикомунист
Светла му памет ...
09:01 18.12.2022
14 М3 голд
До коментар #8 от "Презвитер Козма":
На България и сложиха дълго подготвяния дисидент ЖЖ. Под негово ръководство, заедно с А. Лилов започна съсипията на държавата. Грешният подход при приватизацията, селското стопанство, разграждане на южната граница (там не зная защо много активен бе депутатът Славчо Трънски). Всички соц страни си имаха дисиденти. Без ГДР, там нямаха нужда, тяхната съдба беше решена на момента. Но в Полша Лех Валенса (агент на службите), тук плеяда агентура, които и до сега, до живот ще са нещо, а такива като Ал дебелия и Кошлуков нямат наяждаме. Тук никой не работеше и не работи за държавата. Не е като в Унгария.11:39 18.12.2022