Владимир Путин - васалът на Си Дзинпин

Тези дни по повод срещата на Си Дзинпин и Владимир Путин много хора се сетиха за репликата "Восток - дело тонкое" от съветския филм "Бялото слънце на пустинята".

Изтокът е наистина тънка работа. Никога не е лесно да разбере човек за какви бъдещи дела на източните хора говорят днешните им думи. Дори не е лесно да се схване какво всъщност съобщават самите думи.

Още новини от Украйна

В западните култури езикът е инструмент за разкриване - на света, на човека, на начина на мислене. В източните култури основна функция на езика е да прикрива. Приема се, че прекомерната яснота лишава говорещия от "лице" - излага го пред околните. Затова навремето имаше цяла професия "кремлинолог", т.е. специалист по разкриването на онова, което съобщенията от Съветския съюз прикриваха. Съветският официален език бе чисто "източен", витиеват и дългоречив, пускащ мъгла върху фактическия пейзаж. По онова време към "източната" компонента съветските лидери добавяха и специфична "марксическа" витиеватост, внушаваща, че нищо никога не е равно на себе си, защото е оплетено в сложни "диалектически" отношения с всякакви други неща.

Резултатът бе онзи "дървен език", на който западните хора се подиграваха десетилетия наред. Същия език видяхме възроден в заключителното комюнике от разговорите между Си и Путин. В Китай този език никога не е отмирал. В Русия беше позабравен, докато тя търсеше своята европейска душа и се възстанови, когато тя намери азиатската си същност и обяви Европа за покварена територия на гейове и джендъри.

Та, за да разберем какво се случи между Си и Путин, трябва да проведем нещо като езикова археология: внимателно да разкопаем заключителното комюнике, пласт по пласт, за да видим какво се крие вътре.

По-малко за Украйна, повече за климат и екология

Западното неразбиране на нуждата от подобна археология пролича преди седмици, когато посещението на Си в Москва още беше слух. Тогава новоназначеният китайски външен министър Цин Ган предупреди, че отношенията с Америка може да стигнат до "конфликти и конфронтация".

"Китайците ни заплашват с война", реагираха много американски анализатори и журналисти, тъй като не си бяха дали сметка колко тънко нещо е Изтокът. А съобщението на Цин Ган всъщност гласеше: "Ако нещата продължават така, ще стигнем до остри спорове и дори може би до кавги на висок глас". За никаква война не е ставало дума.

За никаква война не става дума и в комюникето Си - Путин. Войната в Украйна е спомената мимоходом едва в предпоследната страница на 20-страничния документ: веднъж като "въпрос" и три пъти като "криза". Екологичните и климатичните проблеми например са споменавани много по-често и в документа им е отделено много по-голямо място.

Ето го и първия извод от комюникето: Си не беше в Москва, за да подкрепи Путин в неговата война против Украйна. За никакви бъдещи ангажименти в такава посока няма и намек. А разположението на украинската проблематика в края на документа демонстрира онова значение, което китайците ѝ придават - нещо като кръпка, пришита в последния момент към основния текст. Катастрофално за Русия е и това, че Тайван се споменава изрично, а Крим или Донбас - не.

Думата "санкции" е спомената само веднъж, без да се свързва с Русия, съвсем към края. Ето го и втория извод: Си не беше в Москва, за да поеме ангажименти да помага на Путин да се справи със западните санкции. В текста няма и никакво, дори завоалирано споменаване на заповедта за арест на Путин, издадена от Наказателния съд в Хага. Следва извод номер три: Китай сигнализира, че смята отношенията между Кремъл и Хага за вътрешна работа на "кръглооките дяволи" (както китайците понякога ни наричат помежду си) и няма намерение да взима каквото и да е отношение по нея.

Силният е Китай

Най-интересният извод може да бъде направен по отношение на относителната сила на двамата и съответно - на държавите им.

В "източните" страни всяка подобна среща е мерене на "лице": кой е по-силният. Резултатът от това мерене винаги се съобщава - или с образи, или с думи. Миналия септември например, при срещата с основните азиатски лидери Путин бе запечатан на стотици снимки да седи сам и да ги чака, докато го приемат един по един. Този номер му бе погоден не толкова от "големите" като Индия или Китай (те просто го инструктираха да не ескалира войната в Украйна), а от геополитически джуджета като президента на Киргизстан. Путин бе разкрит като слабия в срещата.

Този път съотношението на силите е закодирано не толкова в образи (макар да има и такива), колкото в думите на комюникето Си - Путин. Можем да изведем нещо като футболен резултат, ако внимателно разкопаем пластовете на "източната" словесна витиеватост.

При такива срещи всеки хвали инициативите и политиките на другия. По-силен е онзи, който получава повече похвали, отколкото дава. Крайният резултат, разкрит по този начин в комюникето, е 15:7 за Си и Китай. Ще рече: Китай е похвалил Русия седем пъти, а Русия Китай - 15 пъти.

Това е и извод номер четири (номерирам ги, за да вляза в тона на "източните", които номерират всичко): Си и Путин са си премерили "лицата" и са стигнали до съгласие, че Китай е два пъти по-силен от Русия. Това е грубата реалност, която се крие под витиеватите думи за "безгранично сътрудничество" и "скъпо приятелство". Китай е силният. Тази сила пролича не само в подмазваческото поведение на Путин към Си, заел позата на "каменно лице" от китайските филми. Пролича и от уж случайно изпуснатата фраза на Си, че се надява на предстоящите догодина президентски избори в Русия неговият приятел Путин да бъде преизбран.

Тук няма нищо случайно. По-силният, онзи в господарската позиция (на Изток няма равенство, а само господари и васали) посочи онзи васал, който той предпочита да управлява руската територия.

Русия - в ролята на васално владение

Така Путин успя само за две десетилетия да завърти целия кръг и да върне Русия във времената отпреди половин хилядолетие. В началото на този си път Путин обяви себе си и групата свои приближени за извън обхвата на законите ("оприч" според речника на първия руски цар Иван Грозни). После, с развиването на концепцията за "вертикала на властта" Путин последва Грозни в идеологията на самодържието: "сам се държи" във властта, не зависи от ничия друга воля и само той държи властта. С визитата на Си, обаче, Путин върна Русия във времената отпреди Иван Грозни - в епохата, когато московските владетели са били утвърждавани от хановете на Златната орда. Т.е. московските владетели не са се държали сами - държали са се поради благоволението на Ордата.

В момента, в който Си посочи Путин за свой фаворит на идващите избори, той повтори поведението на хановете и възстанови чуждата воля върху московската власт. На мястото на Златната орда днес застава Поднебесната империя. А Русия от империя отново се завръща към статута на васално на чужда воля владение.

Това е онова, което се случи между Си и Путин и което повечето анализи изпускат. Относно това, какво означава тази тяхна среща за нас на Запад - за това повечето налични анализи са точни и нямам намерение да ги повтарям. В резюме: срещата не означава някаква задаваща се заплашителна промяна в нашия живот, стига да не оглупеем внезапно, което понякога се е случвало в недалечното минало.

Автор: Евгений Дайнов