Шест месеца правителство на Мелони

Тази седмица се навършват шест месеца, откакто правителството на Джорджа Мелони дойде на власт в Италия. А това означава, че не се сбъднаха прогнозите на италианските центристи, сред които и тази на бившия италиански премиер Матео Ренци, че това правителство ще просъществува само пет месеца.

През тези шест месеца Мелони остана вярна на евроатлантическия курс, следван от Италия, в частност относно руската инвазия в Украйна, която тя многократно осъди. Италия продължи да оказва (без да парадира много с това) военна помощ на украинците. Мелони беше сред западните лидери, посетили Киев около датата на годишнината от руското нашествие. Между нея и украинския президент Володимир Зеленски дори се установи синергия. А приближени на Зеленски – като например съветникът му Михайло Подоляк, не престанаха да хвалят политиката на Мелони спрямо Русия. Москва пък било то чрез гласа на говорителката на външното министерство Мария Захарова, на външния министър Сергей Лавров или на руски дипломати в Италия не престана да изразява недоумение от позицията, която Италия заема в конфликта.

През шестте месеца на власт на правителството на Мелони Италия продължи с усилията да се отърси от голямата си зависимост от руския газ, започнали още при правителството на Марио Драги. Сега Алжир е вече най-важен газов партньор за Рим, а страната се стреми към още по-голяма диверсификация в енергийната сфера.

С Мелони начело, за Италия започна да се говори като за важен играч на международната сцена - нещо, към което Мелони се стремеше от началото на управлението си. Тя неведнъж повтори, че иска Италия да е сред главните действащи лица на международната сцена. През първите си шест месеца на власт правителството на Мелони също така постави основите на политиката за насърчаване и рекламиране пред света на всичко, създадено в Италия и на политиката за превръщане на страната в енергиен хъб, свързващ Африка с Европа. Мелони също така постави началото на инициативи за увеличаване на добива на газ в страната.

Под натиска на миграционната криза, която не престана да се обостря през изминалите шест месеца, Мелони върна в центъра на европейския дневен ред темата за миграцията от Африка през Средиземно море към ЕС. Кабинетът ѝ сега е в процес на разработване на план за развитието и просперитета на Африка, който ще накара хората от този континент да не искат да мигрират в Европа. В тези усилия Мелони разчита и на подкрепата на ЕС.

Още в началото на мандата си кабинетът на Мелони подготви бюджета за настоящата 2023 г., в който бяха предвидени и милиарди евро за подпомагане на домакинствата и бизнесите за справяне с високите енергийни сметки. Това наложи временно увеличение на бюджетния дефицит, който обаче Мелони, която е привърженик на бюджетната дисциплина, обещава да върне до 2026 г. под 3 процента от БВП.

Не всички стъпки, предприети от правителството на Мелони, се понравиха естествено на италианците, които продължават да се оплакват от инфлацията, от високите наеми и цени на жилищата в някои райони на страната, от ниските заплати и пенсии, от проблемите в здравеопазването, от бюрокрацията и престъпността. Италианците бяха недоволни и когато правителството реши да реформира механизма на гражданския доход – сума, предоставяна на някои категории безработни в Италия, която според Мелони и редица министри от кабинета ѝ е насърчила работоспособни италианци да разчитат на помощи от държавата вместо да се захванат с работа, което пък е лишило от работна ръка някои отрасли. Недоволство породи и решението на правителството да премахне от нова година отстъпката в цената на горивата и да увеличи тол таксите за магистралите.

Правителството на Мелони отнесе и доста критики заради миграционната вълна, която става все по-мощна. Според данни на вътрешното министерство 35 000 мигранти са дошли през Средиземно море от Африка в Италия от началото на годината спрямо 8600 мигранти за същия период през 2022 г. Заради притока на мигранти правителството дори обяви през март извънредно положение, което ще е в сила за шест месеца. Няколко нормативни акта, приети като част от усилията за борба с миграцията, бяха възприети от някои италианци или като възпрепятстване на работата на неправителствените организации, спасяващи мигранти по море, или като доста закъснели мерки срещу трафикантите. На няколко пъти властите бяха набедени от опозицията, че са допуснали смърт на мигранти край бреговете на Италия, нещо, което силно възмути премиерката Мелони и нейните министри.

Войната на Русия срещу Украйна и италианската военна подкрепа за украинската страна в този конфликт също продължи да поражда разделение у италианците, страхуващи се, че конфликтът може да ескалира в ядрен сблъсък, или недоволни, че за тази страна се отделят ресурси, които биха могли да се използват за подпомагане на засегнатите от покачването на цената на живота хора в Италия.

Приетите по-строги наказания срещу организаторите на рейв партита или предвидените мерки за борба с ековандалите, пък породиха критики към управляващите, че те не се занимават със сложни въпроси, а с по-фриволни теми. Залавянето след 30-годишно укриване на мафиотския бос Матео Месина Денаро, с което Мелони се похвали през януари, също стана повод за смесени реакции в Италия от сорта, че това е бил един доста закъснял арест и няма повод за хвалби.

Фискалната реформа, обявена от правителството, както и вдигането на тавана на разплащанията в брой, породиха критики, че от първото ще пострадат по-бедните жители на страната, а от второто ще бъдат облагодетелствани онези, които избягват данъчното облагане.

Относно италианския Национален план за устойчивост и развитие, по който Италия получава около 200 милиарда евросредства, се заговори през първите шест месеца на власт на „кабинета Мелони” за закъснения в реализирането на някои набелязани цели, което обезпокои Брюксел.

А от това че управляващите се показаха привърженици на традиционните християнски ценности, стана ясно, че скоро в Италия няма да има закон за легализиране на еднополовите бракове. Преди около 10 дни Италия бе упрекната заедно с Унгария и Полша от евродепутатите и относно националните закони за ЛГБТ общността. В случая с Италия упрекът дойде заради разпореждането на правителството към местните власти да оставят на съдилищата да решават във всеки един конкретен случай как да бъдат записани в регистрите децата на еднополовите двойки - дали те да бъдат регистрирани като деца с един родител или като деца с двама еднополови родители.

През шестте месеца на власт Мелони участва в редица международни форуми и срещи. Тя посети и Ирак, Либия, Алжир, Швеция, Германия, Полша, Етиопия, Индия и Обединените арабски емирства. Тези визити показаха засиления интерес на Италия към сътрудничество с африканските страни с цел подпомагане на тяхното развитие и възпиране на миграционните потоци оттам, стремеж за нарастване на присъствието на Рим в Индо-Тихоокеанския регион и Близкия изток и желание Италия да бъде сред водещите гласове в ЕС.

През шестте месеца на власт в Рим пък гостуваха генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, испанският премиер Педро Санчес, нидерланският му колега Марк Рюте, премиерката на Дания Мете Фредериксен, премиерът на Израел Бенямин Нетаняху и др. Но на никого не убягна фактът, че Мелони така и не намери време за половин година да направи официално посещение в Париж или пък да покани френския президент Еманюел Макрон на официална визита в Рим. А Франция и Италия са основоположници на европейското обединение и са свързани с Договора от Куиринале за засилено партньорство. Мелони и Макрон се видяха на неформална двустранна среща само два пъти и то все в хотели в кулоарите на официални форуми на върха (през октомври в Рим и неотдавна в Брюксел). А между тези две срещи на два пъти между Париж и Рим напрежението ескалира доста – първо заради кораб на неправителствена организация с мигранти, който Италия отказа да приеме и който накрая се озова във Франция и второ заради организирана от Макрон среща с украинския президент Зеленски в Париж, на която бе поканен и германският канцлер Олаф Шолц и която Мелони определи като неуместна заради ограничения ѝ формат. Днес противоречията между Рим и Париж са поизгладени, двете страни възприеха единна позиция по редица въпроси, но за официална двустранна среща продължава да не се говори.

През шестте месеца на власт Мелони, която е първата жена премиер на Италия, се открои с навика си да говори прямо и ясно по наболели въпроси. Тя направи впечатление и със способността си да аргументира така добре дори непопулярни мерки, че накрая човек си казва: „Тази мярка не ми харесва, но Мелони е дяволски права, въпреки че мярката продължава да не ми харесва”. За целта премиерката установи и редовни срещи с италианците в акаунта си във Фейсбук, в които тя обобщава най-важното, свършено от властите през седмицата.

Критици на Мелони обаче я упрекнаха, че с директните си маниери и прям изказ понякога тя не се държи като жена. Тя си навлече и упреци за това, че още от началото на мандата си поиска във връзка с поста ѝ да се използва определителен член за мъжки род, тоест да не бъде наричана премиерка, а премиер на Италия.

През половин година на власт няколко министри от кабинета на Мелони също направиха впечатление. Външният министър Антонио Таяни (от „Форца Италия”) беше онзи, който най-често преповтаряше тезите на Мелони по разнородни въпроси, от Украйна през миграцията и развитието на Африка до сурогатното майчинство. Таяни бе и този, който след всяко възприето като проруско или критично към Зеленски и Киев изказване на партийния си лидер Силвио Берлускони трябваше да припомня на международната общност на чия страна е в този конфликт Италия и да потвърждава евроатлантизма на Рим.

Вътрешният министър Матео Пиантедози (от квотата на "Лига") бе възприет като въплъщение на твърдия курс в борбата с трафика на мигрантите, но и отнесе доста обвинения в нехуманност заради това.

Министърът на отбраната Гуидо Крозето (от „Италиански братя”) се показа като гласа на разума, призоваващ за трайно решение на проблемите на Африка сега, защото в противен случай след 20 години оттам към Европа ще се насочат 1,5 милиарда мигранти, които нищо не ще може да възпре. Все така воден от здравия разум, Крозето препоръча и на властите да взимат от еврофондовете толкова пари, колкото са сигурни, че ще могат действително да инвестират в проекти, които ще бъдат доведени до успешен край. Крозето бе и този, който съзря възможна намеса на военната група „Вагнер”, която е много активна и в Африка, в миграционния натиск над Италия, като според него това е част от хибридна война, водена срещу Рим заради подкрепата му за Украйна. Тази теза бе отхвърлена от шефа на „Вагнер” Евгений Пригожин, но тя не изглежда никак нелогична.

Министърът на инфраструктурата и транспорта Матео Салвини (от „Лига”) на няколко пъти през тези шест месеца не изневери на склонността си да изказва мнения по въпроси, които не са от неговите компетенции, като например това, че ръководството на медийната група РАИ може би трябва да бъде сменено заради възприетия като критичен към правителството на Мелони фестивал в Сан Ремо, съорганизиран от телевизия РАИ. На няколко пъти Салвини отправи и критични коментари по адрес на френските власти или пък похвали политиките на унгарския премиер Виктор Орбан.

Министърката на семейните въпроси Еуджения Рочела се открои през тези шест месеца като заклет противник на сурогатното майчинство, на който е противник и самата Мелони. А министърът на културата Дженаро Санджулиано се показа убеден привърженик на тезата, че протестните екодвижения като „Последно поколение” не защитават климатични каузи, а са просто ековандали и трябва да си плащат за нанесените по време на акциите им щети на културни и исторически обекти. Министърката на туризма Даниела Сантанке беше охулена заради кампанията за популяризиране на Италия като туристическа дестинация, в която бе включена и виртуалната инфлуенсърка Венера от картината „Раждането на Венера” на Ботичели. Критики имаше срещу министъра на правосъдието Карло Нордио заради известния анархист Алфредо Коспито, който шест месеца беше в гладна стачка в знак на протест срещу строгия тъмничен режим, при който излежава две присъди за нападения и който вдъхнови редица анархистки протести в страната и зад граница, някои от които приключиха с насилие, като например атентат срещу коли на италианска дипломатка в Атина.

В последните дни министърът на земеделието Франческо Лолобриджида, роднина на покойната кинодива Джина Лобобриджина и съпруг на Ариана Мелони – сестрата на Джорджа Мелони, се оказа във вихъра на скандала, когато първо заяви, че мигрантите и хората, разчитали досега на гражданския доход, трябва да започнат да работят в селското стопанство, където има недостиг на работна ръка. После той изтъкна и необходимостта от инициативи, които да поощрят раждаемостта в намиращата се в демографска зима Италия, за да не се стигне до етническа подмяна, което беше възприето като изказване, пропито от духа на белия супремасизъм или повлияно от комплотистки теории. Министърът естествено отхвърли всички тези твърдения. Но изданието „Фато куодитидано” публикува обидна карикатура, в която сестрата на Мелони и съпруга на Лолобриджида, беше нарисувана в едно легло с африкански мигрант, който притеснено пита: „А къде е съпругът ти?”, на което окарикатурената Ариана Мелони отвръща: „Спокойно, той е навън и се бори с етническата подмяна”. Карикатурата бе придружена и от надпис гласящ „Целта е стимулиране на раждаемостта. Ето какво се случва в дома на Лолобриджида”. Италианският премиер реагира остро на тази карикатура, определяйки я като липса на уважение към неин роднина с цел нападка срещу нейното правителство.

През първите шест месеца на власт на правителството на Мелони основният опозиционен глас беше този на лидерката на Демократическата партия Ели Шлайн, която откакто бе избрана на поста по-рано тази година, не спира да критикува управляващите по всички възможни фронтове. На фона на гръмкия опозиционен глас на Шлайн критиките, идващи от „Движение 5 звезди” на бившия премиер Джузепе Конте, са едва забележими. А от политическия център обещаните конструктивни критики от Матео Ренци и от съратника му Карло Календа така и не дойдоха, тъй като двамата се опитваха през това време да превърнат предизборната си коалиция „Трети полюс” в официална центристка партия, но това така и не се случи заради дълбоки различия помежду им.

А междувременно сред доскорошните звезди на италианския политически пейзаж за бившия премиер Марио Драги се заговори, че може да стане генерален секретар на НАТО. Но в тази насока се споменават и имената на испанския премиер Педро Санчес, финландската премиерка Сана Марин, председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен и много други.

Друга италианска политическа звезда, четирикратният италиански премиер Силвио Берлускони, който сега е сенатор, пък се намира от известно време в болница с диагноза левкемия.

А бившият министър на външните работи Луиджи Ди Майо, отцепил се от „Движение 5 звезди” и чиято звезда на политическия небосклон изглеждаше залязла след провала на новата му партия „Граждански ангажимент” на парламентарните избори през септември, вчера получи блага вест. След няколкомесечен анализ в Брюксел дипломат номер едно на ЕС Жозеп Борел обяви вчера, че Луиджи Ди Майо е най-подходящият кандидат за поста на специален пратеник на ЕС за Персийския залив. Ди Майо бе предложен за позицията в последните дни на правителството на Марио Драги. Борел изпрати сега писмо на страните членки на ЕС, за да аргументира предложението си Ди Майо да заеме специалния емисарски пост за 21 месеца, считано от 1 юни 2023 г. до 28 февруари 2025 г. Предстои предложението за номинацията да бъде одобрено и от 27-те еврочленки. Новината обаче не се понрави на партия „Лига” от управляващата коалиция, въпреки че Ди Майо беше вицепремиер по времето, когато „Лига” беше заедно с „Движение 5 звезди” в състава на първото правителство на Джузепе Конте. Според „Лига” ако постът на емисар за Близкия изток трябва непременно да е поверен на италианец, то това трябва да е някои от мнозинството, спечелило изборите на 25 септември 2022 г.