Етнически сблъсъци в Индия: ще успеят ли враждуващите общности да се помирят?

Най-малко 54 души са загинали и стотици бяха ранени при етнически сблъсъци, избухнали миналата седмица в североизточния индийски щат Манипур, съобщават официални лица, цитирани от агенция "Прес тръст оф Индия".

Тълпи от хора нападаха и опожаряваха домове, превозни средства, църкви, храмове. Около 10 000 души са били разселени. Хиляди военнослужещи са изпратени на място, за да поставят ситуацията под контрол. В няколко района е въведен вечерен час, а достъпът до интернет е преустановен. Съседните индийски щати започнаха да евакуират жители на Манипур, който се намира в североизточната част на страната, близо до границата с Мианма.

Индийската армия твърди, че положението е стабилизирано, но местните власти са обвинявани, че не правят достатъчно, за да предотвратят изблиците на насилие, пише Асошиейтед прес.

Сингх, заедно със съпругата си и двете си деца, е трябвало да избяга, за да спаси живота си от района на град Сайкул в щата Манипур поради конфликта. Сингх принадлежи към общността мейтей и повече от две десетилетия живее в хълмистия район Сайкул, населен предимно с местната общност куки. Там той е имал магазин за хранителни стоки, пише Би Би Си.

Той каза, че когато са започнали сблъсъците, приятелите му от общността куки го посъветвали да се премести на по-безопасно място. "Живеем там от толкова дълго време. Бяхме в добри отношения с хората там", казва той. Добронамереността, която Сингх смятал, че споделя с малцинството куки, не попречила магазинът му да бъде ограбен от тълпата. "Нямах друг избор, освен да избягам. Това е гражданска война", казва той.

Миналата седмица Манипур стана свидетел на широко разпространено насилие след протести на местните общности (предимно куки) срещу искането на мейтей да получат племенен статут.

Членовете на общността мейтей съставляват 53 % от населението на щата. Включването им в категорията на вписаните общности (списък с малцинства, които имат изключително малки предимства в Индия) ще им позволи да си осигурят работа в държавните учреждения, образователните институции и ще имат право на земя.

Общностите, които вече са признати за вписани етнически групи, се опасяват, че предоставянето на малцинствен статут на общността мейтей не само ще доведе до загуба на работните им места, но и ще застраши земите, върху които живеят от векове.

Докато районът на долината в Манипур е населен предимно с мейтей, в хълмистите райони преобладават главно куки. Мейтей бяха обект на нападение в районите, доминирани от куки, а куки - в местата, доминирани от мейтей.

За броени часове хиляди хора като Сингх изведнъж останаха без покрив над главата си. Заради влошаването на ситуацията са били извикани индийската армия и паравоенните сили. Първата им задача е била да евакуират хората от двете общности от районите, където едната от тях е била малцинство.

Армията евакуира Сингх и семейството му от хълмистия район Сайкул в равнината на щатската столица Имфал и им осигурява подслон в лагер за хуманитарна помощ. Сингх разказва, че всичко се е случило толкова бързо, че не са могли да носят нищо друго освен дрехите на гърба си, както и няколко бижута.

"В Сайкул имахме всичко. Децата ми имаха книги и играчки", каза той през сълзи. "Откакто дойдохме тук, синът ми все ме пита къде са обувките му. Той казва, че иска да играе футбол, но няма обувки. Това разбива сърцето ми", допълни той. "Как ще осигуря образование на децата си? Нямам никакви средства, за да печеля. Нямам пари, нямам дом", каза Сингх.

На около 40 км от Импал, Гинлал е потърсил убежище във временен лагер за бежанци, изграден в сградата на църква в село Сайкхо. Гинлал е от племето куки и е трябвало да избяга от дома си, когато жестока тълпа е започнала да подпалва селото му.

"Изгориха къщите ни", каза той през сълзи. "Избягахме само за малко. Ако не бяхме, щяхме вече да сме мъртви", допълни той. Гинлал и семейството му са прекарали един ден, криейки се в гората, преди да бъдат намерени и евакуирани от армията. Той казва, че навременните действия на правителството са могли да ги спасят от това насилие. "Какво прави правителството? Ние чужденци ли сме?", пита той.

След като се е пенсионирал от военна служба преди няколко години, Гинлал каза, че издържа семейството си основно чрез пенсията, която получава.

"Работихме (също) на полето, за да вържем двата края", казва той. "Сега всичко е изчезнало. Не знам дали някога ще мога да се върна в моето село". Гинлал се притеснява, че възрастната му майка може да не е в състояние да премине през това изпитание. "Не можех да взема дори лекарствата ѝ, когато избягахме", каза той.

Той иска правителството да накаже виновните. "Правителството трябва да открие кой е отговорен за този хаос. Защо домовете ни бяха опожарени?", пита той.

Гинлал не е оптимист по отношение на бъдещето. Според него не може да има мир, "ако правителството остави хората си да умрат". "Конфликтът ще продължи да тлее и хората ще продължат да се избиват заради мъст", опасява се той.

Тъй като хиляди хора остават разселени в Манипур, засегнатите членове както на общността куки, така и на общността мейтей, остават с чувство на безпомощност и гняв, несигурни какво ги очаква в бъдеще. Студенти от северните индийски щати са се обединили в благотворителна кампания, събирайки средства за разселените хора. Те вярват, че "хуманността е над всичко" и вече са изпратили 30 000 рупии в лагери, събрани по време на кампаниите за събиране на помощи.

Габриела Иванова, БТА