НАТО за първи път от десетилетия изготвя план за защита от Русия

НАТО ще направи крачка "назад към бъдещето" на срещата си във Вилнюс през юли, като лидерите ще одобрят секретни военни планове, които ще описват подробно за първи път от Студената война как Алиансът би отговорил на руска атака, предава Ройтерс.

Този ход представлява фундаментална промяна - НАТО не е виждал необходимост да изготвя широкомащабни планове за отбрана в продължение на десетилетия, докато води по-малки войни в Афганистан и Ирак и смяташе, че постсъветска Русия вече не представлява заплаха за западния алианс.

На фона на най-кръвопролитната война в Европа от 1945 г. насам, която бушува на границите му в съседна на няколко НАТО-вски страни Украйна, Алиансът сега предупреждава, че трябва да разполага сготови планове много преди да избухне конфликт с противник като Москва.

"Фундаменталната разлика между управлението на кризи и колективната отбрана е следната: не ние, а нашият противник определя времевата линия", каза адмирал Роб Бауер, един от висшите военни на НАТО. "Трябва да се подготвим за факта, че конфликтът може да възникне по всяко време.

Като очертава свои регионални планове, НАТО също ще даде на страните-членки насоки как да модернизират своите сили и логистика.

"Съюзниците ще знаят точно какви сили и способности са необходими, включително къде, какво и как да разположат", каза шефът на НАТО Йенс Столтенберг относно строго секретните документи, които, както в Студената война, ще възлагат на определени войски защитата на определени региони.

Това формализира процес, започнал още от анексирането на Крим от Русия през 2014 г., което накара западните съюзници за първи път да разположат бойни войски на изток, като Великобритания, Канада и Германия поеха опазването на по една от балтийските държави.

Но докато много характеристики приличат на разполагането на силите на НАТО преди 1990 г., някои решаващи фактори се промениха за алианса, който оттогава се разшири с около 1000 км на изток и нарасна от около десетина до 31 членове.

Само присъединяването на Финландия миналия месец удвои границата на НАТО с Русия до около 2500 км, налагайки по-гъвкав подход към разполагането, отколкото в миналото, когато Германия се смяташе за основна бойна зона.

Освен това Алиансът вече не се готви да води широкомащабна ядрена война срещу Москва и нейните съюзници - повечето от които сега са членове на НАТО - каза Иън Хоуп, историк във Върховния щаб на съюзническите сили на НАТО в Европа (SHAPE)

"Ние не си представяме типа война, какъвто беше Студената война, при която съюзническите сили... биха били ударени едновременно с широкомащабни атаки на Варшавския договор", каза той, посочвайки по-скоро регионалните конфликти, които трябва да бъдат овладени чрез бързо разполагане на сили.

В същото време интернет, дроновете, хиперзвуковите оръжия и бързият поток от информация поставят нови предизвикателства.

"Добрата новина е, че говорим за видимост на бойното поле. С всички сателити, с цялата информация можем да видим назряваща криза", каза генерал-лейтенант Юбер Котеро, заместник-началник на щаба на SHAPE. "За Украйна видяхми всички признаци доста по-рано."

Тази прозрачност е една от причините НАТО, противно на исканията на балтийските държави, да не вижда непосредствена необходимост от увеличаване на числеността на войските на изток.

"Колкото повече войски събирате на границата, все едно имате чук. В един момент искате да намерите пирон", предупреди Котеро. "Ако руснаците струпват войски на границата, това ще ни изнерви, ако ние струпваме войски на границата, това ще ги изнерви.

Въпреки всичко да се подобри драстично готовността ще бъде много сложна задача. НАТО реши през 2022 г. да постави 300 000 войници в повишена бойна готовност спрямо 40 000 в миналото.

Недостатъците в капацитета на Алианса да произвежда достатъчно оръжия и боеприпаси излязоха на преден план предвид необходимостта да отговори на потребностите на Украйна и НАТО трябва също така да подобри дълго пренебрегваната логистика, необходима за бързо разполагане на войски по железопътен или шосеен път.

Необходимостта от финансиране на изпълнението на регионалните планове е една от причините, поради които Столтенберг призова лидерите да повишат целта за военни разходи на алианса, друга тема, която ще бъде обсъдена във Вилнюс.

Представители на НАТО смятат, че ще са необходими няколко години, за да бъдат напълно реализирани плановете, но подчертават, че Алиансът може да влезе в битка веднага, ако е необходимо.