Кризата в Судан: Борбата за власт e по план

Войната в Судан продължава вече пета седмица и не се вижда края.

Нито суданските въоръжени сили (SAF), нито паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) успяха да постигнат решителни победи в столицата Хартум.

Но неспособността им да се надвият един друг не е напълно изненадваща. Вместо това, виждаме до голяма степен един "страничен продукт" от стратегията на дългогодишния президент Омар Ал-Башир за управление в страна, която е станала свидетел на 16 неуспешни и успешни опита за преврат в историята на своята независимост.

След като сам дойде на власт чрез военен преврат през 1989 г., Ал Башир трябваше да държи собствената си армия под контрол, без да я прави твърде слаба, за да запази властта си. Счита се, че една значителна паравоенна формация намалява риска от военни преврати, защото измества изпълнителната власт от обикновените военни, за да добави ниво на защита срещу предвидими бунтове.

За една държава да има две значителни, почти независими въоръжени сили е изключително рисковано и опасно, това работи само ако тези въоръжени сили изпълняват различни функции, за да се противопоставят една на друга.

RSF се изправи срещу SAF

Армията срещу паравоенните

Числата за размера на суданската армия и RSF варират значително. Смята се, че SAF имат около 200 000 активен персонал в сравнение с RSF, където оценките варират от 70 000 до 150 000.

С конституционната задача да поддържа вътрешния ред и да допринася за развитието на страната, SAF е принудителният гръбнак на политическата система на Судан. При Ал Башир военните разходи представляваха до 29 процента от разходите на суданското правителство.

Ал Башир управлява Судан в продължение на 30 години, докато военните не го отстраниха през април 2019 г. на фона на продължилите месеци народни протести. След месеци на спорове новите управляващи генерали се съгласиха през август 2019 г. да споделят властта с цивилните, представляващи протестното движение по време на преходния период преди изборите.

Но през октомври 2021 г. крехкият процес на демократизация на Судан внезапно приключи, когато лидерът на армията Абдел Фатах Ал-Бурхан и командирът на RSF Мохамед Хамдан „Хемедти“ Дагало завзеха пълната власт чрез преврат. Скоро обаче се появиха пукнатини, тъй като продемократичните протести продължиха и трънливият въпрос за интегрирането на RSF в редовната армия остана нерешен.

Камерън Хъдсън, анализатор в Центъра за стратегически и международни изследвания, поясни, че по отношение на тяхното оборудване и обучение, SAF са конвенционална африканска армия в смисъл, че техният боен ред е в областта на тежките въоръжения и отбраната. Те имат танкове, бронетранспортьори и имат военновъздушни сили, които им осигуряват превъзходство във въздуха.

Според базата данни за трансфер на оръжие SIPRI през последното десетилетие Беларус, Китай, Русия и Украйна са били най-важните доставчици на СВС на самолети, ракети и бронирани превозни средства. Оръжейното ембарго на ООН, наложено през 2004 г. в отговор на насилието в суданския регион Дарфур, прекъсна веригите за доставка на оръжия на SAF.

„Те се бореха да поддържат оборудването си работещо, защото не можеха да получат резервни части. Судан също е наказателна среда за сложни оръжия заради пясъка и жегата. Оборудването и поддръжката бяха предизвикателство за SAF“, разказа Хъдсън.

RSF, от друга страна, е ненабираема сила, която официално беше създадена като разширение и противотежест на SAF преди десетилетие, еволюирайки от така наречените милиции Janjaweed под егидата на Ал Башир за борба със сепаратизма в Дарфур.

През 2015 г. RSF бяха официално включени в държавния принудителен апарат под командването на Хемедти, подчинен само от Ал Башир и неговата Национална служба за разузнаване и сигурност.

Подобно на Janjaweed, членовете на RSF бяха вербувани от Хемедти от арабските племена в Дарфур. Това прави RSF културно, етнически и религиозно по-сплотени от наборния корпус на SAF.

RSF също има свои собствени потоци от приходи; частни компании, собственост на Хемедти и членове на семейството му, включително холдинги в златодобив, добитък и инфраструктура.

За разлика от SAF, основната цел на Janjaweed бяха целенасочени въоръжени кампании срещу неарабите в отдалечени райони. RSF запази тактическата настройка на Janjaweed като мобилна партизанска и противобунтовническа сила.

На вътрешната арена преди това се е сражавал в Кордофан, щата Сини Нил и Хартум през 2019 г.; извън Судан членовете на RSF са се сражавали срещу бунтовниците хути в Йемен.

По отношение на оръжията, RSF използва някои оръжия, доставени от правителството, въпреки че е известно също така, че конфискува оръжия и превозни средства от други милиции.

„Те са много по-леки, използват леки бронирани джипове като Thatchers или автомобили Toyota Hilux с 50-калибрени картечници върху тях“, каза Хъдсън. „На RSF беше позволено да се отделят и да се поддържат, защото изиграха роля, която SAF не искаха да играят. СВС често са мобилизирали милиция из цялата страна, за да вършат мръсната работа и ръкопашен бой, които не са искали или не са могли да вършат.

Политическите амбиции на Хемедти

Докато RSF се специализираха във въоръжени кампании извън Хартум, те можеха да растат, без директно да оспорват традиционната политическа хегемония на SAF.

Но съюзът между Ал-Бурхан и Хемедти по време на превратите през 2019 г. и 2021 г. наруши крехкото съвместно съществуване на двете сили. В крайна сметка анализаторите казват, че политическите амбиции на Хемедти са изтеглили RSF към центъра на политическата власт, навлизайки в политическата сфера на SAF.

Тъй като Ал-Бурхан не успя да възстанови политическа база, която да закрепи режима му, първоначалната роля на RSF като застраховка срещу бунт се превърна в сериозен риск от преврат. Разликите във вътрешната организация, оборудване и специализация на SAF и RSF държаха и двете въоръжени сили под контрол, докато през март не се появиха големи разногласия относно планирана реформа в сектора за сигурност, насочена към преструктуриране на армията.

Предвиденото сливане на RSF с редовната армия би елиминирало паравоенните сили като съществен риск от преврат, като същевременно би погълнало огневата им мощ и обхвата в периферията на страната.

„Обикновено съществува риск от борби за власт след преврати. Но заговорниците ще намерят начини да ги смекчат, преди да се опитат да извършат преврат“, каза изследователят Джонатан Пауъл от Университета на Централна Флорида.

„Новите служители успокояват потенциалните съперници отрано, разпределят министерствата по различен начин или назначават лица на политически постове далеч от политическата столица, където не могат да създават проблеми“, обясни Пауъл.

Ако битката избухне вътре във военното ведомство, тя обикновено е краткотрайна и завършва с бърз и ясен победител. „Странно е един режим да позволи на въоръжени сили като RSF да станат сериозен съперник в политическата столица“, каза Пауъл.

Тъй като лепкавият въпрос за интеграцията на RSF се нажежи през седмиците преди боевете, Пауъл отбеляза, че „може Ал-Бурхан да се чувства по-сигурен в позицията си, отколкото беше.

„Не бих отхвърлил възможността липсата на действие на Ал-Бурхан да е била да избегне сблъсъците между SAF и RSF, които виждаме в момента“, добави той.

Градската среда на Хартум е проблем както за SAF, така и за RSF

Тъй като боевете вече са във втория си месец, анализаторите казват, че градската среда на Хартум представлява проблем както за RSF, така и за SAF поради тяхната бойна история и специализация.

„SAF са известни с това, че са много мобилни на земята и са прецизни по отношение на техните военновъздушни сили“, каза Хъдсън.

RSF, от друга страна, никога не са имали същото обучение като армията за защита на фиксирани позиции, задържане на територия или поддържане на атаки.

„Военните могат да използват артилерия с голям обсег и изтребители, за да защитават своите позиции. Отблизо имат танкове и тежка броня“, добави Хъдсън. „RSF не са позиционирани да държат територия и да защитават позиции, защото са конфигурирани като партизанска сила, която нанася удари и се оттегля бързо.“

Много новобранци на RSF също не са запознати с оперативната среда в столицата.

„Това са хора от периферните региони на страната с много малко познания за улиците и кварталите в Хартум. SAF имат предимство там, защото SAF познават Хартум. В същото време SAF не е мобилен; може да защитава статично позициите си сравнително добре и няма да може да преследва RSF из града“, каза Хъдсън.

Все пак нито една от двете сили не изглежда да адаптира бойните си тактики към обкръжението си.

Хъдсън посочи, че „RSF използва същата тактика, която познаваме от Janjaweed: те грабят, мародерстват и плячкосват в кварталите“. Тъй като няма установени линии за доставки в Хартум и тяхната централа е разрушена, Хъдсън каза, че бойците на RSF „влизат в домовете на хората, за да крадат храна, вода, провизии и да ги окупират“.

Междувременно в началото на кризата се появиха съобщения, че руската група "Вагнер" оказва тактическа подкрепа на RSF. Марсел Плихта, научен сътрудник в Центъра за глобално право и управление, каза, че „има твърдения за използването на самолети на "Wagner" или експлоатирани от "Wagner" летища за доставка на оръжия и провизии за RSF, по-специално преносими ракети земя-въздух. От военна гледна точка, тази способност като ниша е много ценна за RSF, тъй като Ал-Бурхан контролира въздушните сили на редовната армия, а RSF нямат силни противовъздушни способности.

Но Плихта предупреди, че "Вагнер" все още не е решаваща сила в тази битка.

„Броят на действащите в момента изпълнители в Судан е малък в сравнение с десетките хиляди служители на RSF и SAF. Основателят на Wagner Group, Евгений Пригожин, печели от това да я представя като по-влиятелна, отколкото е. Важно е да не се надценява силата и влиянието на тази група, толкова, колкото е важно да не се омаловажава вредата, която тя нанася на цивилните“, каза той.

Изходът от конфликта изисква решителна тактическа победа

Тъй като SAF и RSF са проектирани да бъдат допълващи се, а не конкуриращи се сили в рамките на една държава, конфликтът в Хартум поставя и двете в задънена улица, казват наблюдатели. В същото време разривът между Ал-Бурхан и Хемедти отслаби държавната власт.

Неясната ситуация на място възпира политическите актьори да се намесят в още един удар свише и без това колебливия демократичен процес.

„Превратът през 2021 г. показа много ясно, че влиятелни фигури в службите за сигурност не желаят да позволят демократизация без сериозно запазване на техните правомощия и плячката, която получават от системата“, каза Пауъл.

Хъдсън прогнозира, че докато RSF и SAF имат еднакво надмощие, шанс за преговори не се вижда.

„Страхувам се, че нито една от тези страни не иска да прекрати битката“, каза той.

„Те се съгласиха на някакво примирие, въпреки, че изобщо не го приложиха. Това, което може да създаде истинска възможност за диалог, е ако едната страна е на път да спечели. Ако едната страна получи тактическо предимство – например ако RSF бъдат изтласкани от Хартум – това може да създаде реална възможност за преговори“ поясни Хъдсън.

* SAF - Суданската армия - суданските въоръжени сили

** RSF - Паравоенните Сили за бърза подкрепа

Източник: Al Jazeera

Превод и редакция : Оля Ал-Ахмед