Близо три четвърти от европейците искат Старият континент да намали военната си зависимост от САЩ

Близо три четвърти от европейците - 74% - смятат, че континентът трябва да намали военната си зависимост от САЩ и да инвестира в собствени отбранителни способности, показва нов доклад, публикуван от мозъчния тръст Европейски съвет за външна политика (ECFR).

Докладът, базиран на допитване до 16 168 респонденти от 11 държави, показва също така, че мнозинството във всяка от анкетираните държави иска Европа да остане неутрална при евентуален конфликт между САЩ и Китай за Тайван. Което съответства на неотдавнашните изявления на френския президент Еманюел Макрон по темата.

В интервю за "Политико" през април френският лидер заяви, че "големият риск", пред който е изправена Европа, е, че тя "ще бъде въвлечена в кризи, които не са наши" - включително Тайван - което ще попречи на Европа да "изгради своята стратегическа автономия". Тогава Макрон допълни, че континентът трябва да се противопостави на това да се превърне в "последовател на Америка".

“Евронюз” припомня, че няколко европейски лидери, включително Макрон и германският канцлер Олаф Шолц, наскоро пътуваха до Пекин, като някои от тях виждат в Китай конкурент, а други - възможен бизнес партньор.

Проучването на ECFR установи, че Германия и Швеция са двете най-враждебно настроени към Китай държави.

"Основният извод от нашето проучване е, че европейците искат ЕС да стане по-самостоятелен във външната си политика и да изгради собствен отбранителен капацитет", заяви в съобщение за медиите Яна Пулиерин, един от авторите на доклада.

Четиридесет и три процента от европейците смятат Китай за "необходим партньор" - което означава, че са склонни да се съгласят с позицията на Макрон по отношение на Китай - докато 35 процента виждат в Пекин "съперник" или "противник" на страната им, се казва в доклада. Респондентите също така смятат Китай за стратегически партньор, а не за съюзник, съперник или противник, се казва в проучването.

"Резултатите от проучването показват, че възприятията на европейците за Китай са се променили изненадващо малко в сравнение с резултатите от проучването през 2021 г.", пишат съавторите на доклада на ECFR Яна Пулиерин и Павел Зерка.

"Преобладаващото мнение в почти всички държави, в които проведохме проучване, е, че Китай е "необходим партньор" за Европа и съответната държава.

Докладът обаче показва, че ако Пекин реши да достави боеприпаси и оръжия на Русия, повече европейци (41% срещу 33%) биха били готови да наложат санкции на Китай, дори това да означава сериозни щети за собствените им икономики.

В същото време в Унгария, Австрия, Италия и България респондентите заявяват, че биха предпочели да не налагат санкции на Пекин.

Анкетираните се противопоставят и на перспективата Китай да притежава ключова европейска инфраструктура, като мостове или пристанища (65%), технологични компании (52%) и да притежава вестник в тяхната страна (58%).

Мнението на европейците за САЩ като съюзник се е подобрило от 2021 г. насам, но три четвърти от анкетираните са съгласни, че Европа не може "винаги да разчита на САЩ" и се нуждае от собствени отбранителни способности.

"Основният извод от нашето проучване е, че европейците искат ЕС да стане по-независим във външната политика и да изгради собствени отбранителни способности", каза Пулиерин.

"Това не са нови изисквания към ЕС или лидерите на неговите държави членки, но те станаха по-остри с войната в Украйна и нарастващото напрежение между САЩ и Китай."

Европейците също така заявиха, че една бъдеща администрация на Тръмп ще отслаби съюза за сигурност със САЩ.

Въпреки това делът на респондентите, които виждат Русия като противник или съперник на Европейския съюз, се е удвоил от 2021 г. насам, установи изследването.

Около 64% от анкетираните са заявили, че Русия е "противник" или "съперник", което е увеличение спрямо 36% през 2021 г.

В България 47% от анкетираните са заявили, че Русия е "необходим партньор", с когото Европа трябва да работи.

Проучванията на общественото мнение последователно показват, че европейците подкрепят подкрепата на ЕС за Украйна. Последното проучване на Евробарометър, проведено на 6 юни, установи, че повече от две трети от гражданите на ЕС категорично или донякъде подкрепят помощта за страната.

В проучването на ECFR също така на респондентите е зададен въпросът какво е бъдещето на отношенията на техните страни с Русия.

Средно 48% от европейците заявиха, че страната им трябва да има "ограничени отношения" с Русия след войната, а 18% - че страната им трябва да "прекрати всички отношения".

В България мнозинството от анкетираните твърдят, че страната трябва да има "напълно съвместни отношения" с Русия след войната.

Пулиерин заяви: "Това може да бъде определящ момент за ЕС и въпросът е дали той може да помири различията в рамките на ЕС и да премине от зависимостта си от САЩ към позиция, в която може да отстоява собствените си политически позиции."

Проучването на ECFR е проведено онлайн сред повече от 16 000 възрастни на възраст над 18 години в Австрия, България, Дания, Франция, Германия, Унгария, Италия, Нидерландия, Полша, Испания и Швеция.

Авторите на доклада посочват, че за да укрепят европейския суверенитет, европейските лидери ще имат нужда от обществената подкрепа. Те трябва да разберат три характеристики на подхода на европейските граждани към външнополитическите теми.

Първата се отнася до искането на европейската общественост да има по-голяма дума по въпросите на външната политика. Средно 60 процента от респондентите смятат, че тяхното правителство не ги слуша достатъчно, когато взема външнополитически решения. Ако европейските лидери искат обществеността да се включи, те ще трябва да демонстрират, че приемат гласовете на своите граждани сериозно.

Второ, изглежда, че европейските граждани базират мненията си относно външната политика на настоящите обстоятелства, а не на възможни бъдещи сценарии, които биха могли да доведат до внезапни промени в статуквото. Например, проучването показва, че европейските граждани обикновено са съгласни, че ако Доналд Тръмп се върне в Белия дом, трансатлантическият съюз ще бъде по-слаб. Но те не смятат, че това е вероятно през следващите две години. Това може да смекчи подкрепата им за по-амбициозни стъпки към укрепване на европейските отбранителни способности. По същия начин мнозинството от европейците смятат военна конфронтация между САЩ и Китай за малко вероятна и изглежда не са особено загрижени от икономическата взаимозависимост на Европа с Китай.

Ако европейските лидери основават действията си на очакванията на обществеността, те няма да успеят да се подготвят за силно разрушителни сценарии – с потенциално опустошителни последици за европейската сигурност. Следователно те трябва да влязат в активен разговор със своите обществености, за да ги подготвят за различни геополитически сценарии и трудни решения и да им съобщят опасностите от бездействие.

И накрая, европейската общественост показва забележителна привързаност към външната политика, основана на ценности. Запитани за ролята на ЕС, най-голямата група респонденти смятат, че той трябва да бъде „фар на демокрацията и човешките права“. Това беше и преобладаващото мнение преди две години, когато за първи път зададохме този въпрос. Войната в Украйна не доведе до разочарование от основаната на ценности външна политика на ЕС, нито подтикна хората да ценят твърдата сила пред меката. Въпреки че има леко увеличение на дела на вярващите, че Европа трябва да бъде една от великите световни сили, това предложение все още е много по-малко подкрепено от това, което набляга на ценностите. Европейците очевидно искат външната политика на Европа да бъде нещо повече от борба за власт; за тях трябва да има и нормативен елемент.

Следователно, когато европейските лидери адаптират политиките си към един все по-конкурентен свят, те не трябва просто да повтарят други велики сили. Те трябва да вземат предвид значението на меката сила на континента. И когато се застъпват за европейски суверенитет, те трябва да го представят като добавка на твърда сила към микса – а не като заместител на по-ранния идеализъм на континента.

Европейските лидери трябва да признаят обществеността най-малкото като “необходим партньор“ в това начинание. В същото време обаче проучването посочва, че 60% от анкетираните са на мнение, че политиците не се вслушват в общественото мнение при формиране на външната политика.