Китай е твърде голям, за да се срине в стил СССР, но икономиката му е в криза

Бъдещето на Китай е несигурно, тъй като растежът му се забавя. Трябва да сме благодарни, че промяната не е внезапна. Китайската икономика преживява труден период. Растежът се забавя, а балонът на пазара на недвижими имоти се е спукал. Безработицата се увеличава. И какво от това?, биха казали някои. Всяка страна има трудни периоди, когато я застигнат минали грешки. В крайна сметка икономическият цикъл се обръща и започва възстановяване. Китай е втората по големина икономика в света и през последните четири десетилетия се развива с огромни темпове. Тя играе ключова роля в световната икономика и е инвестирала много в модерно производство и изкуствен интелект. Разбира се, има проблеми, но ще излезе от тях сравнително невредим. Но има държави, които никога не се възстановяват. Съветският съюз беше планова икономика, която се срина бързо в края на 80-те години на миналия век. В ретроспекция е лесно да се разбере защо ще настъпи терминалната криза, но не изглеждаше така, когато Кремъл разполагаше ракети SS20 из Източна Европа няколко години по-рано.

Ето и алтернативната гледна точка. Икономическото чудо на Китай е приключило. Случващото се през последната седмица - слабостта на валутата, спадът на цените, финансовият стрес, който се проявява в сектора на жилищното строителство - са признаци на по-дълбоко неразположение, което ще изисква от управляващата комунистическа партия да предприеме структурни икономически промени, които ще наложат отслабване на твърдия политически контрол. Китайският лидер Си Дзинпин е самообявил се за силен човек, който няма да бъде готов да направи никакви отстъпки по отношение на свободата и демокрацията. Рано или късно Китай ще тръгне по пътя на Съветския съюз.

Звучи пресилено и наистина донякъде е така. Съветският съюз беше много по-малка икономика от Китай и беше много по-слабо интегриран в глобалните вериги за доставки. Китай има значение за световната икономика по начин, по който Съветският съюз никога не е имал. Както посочва Дхавал Джоши от BCA Research, през последните 10 години Китай е генерирал 41% от световния растеж, което е почти два пъти повече от 22% на САЩ и повече от 9% от еврозоната. "Казано по друг начин, от 2,6% реален растеж на световната икономика през последните 10 години, Китай е генерирал 1,1 процентни пункта, докато САЩ и еврозоната са генерирали съответно само 0,6 и 0,2 процентни пункта". Китай представляваше толкова голяма част от световния растеж, защото икономиката му растеше с около 8-9% годишно. Сега темпът на растеж е наполовина по-нисък, което означава, че приносът му също ще намалее наполовина до около 0,5 пункта. Нещо повече, през следващите години темпът на растеж вероятно ще продължи да намалява. Някои икономисти смятат, че до края на десетилетието тенденцията на растеж ще бъде около 2 %, подобно на тази в САЩ.

Всички тези прогнози може да се окажат твърде прибързани. Целта на Пекин е да постигне по-бавен, но по-добре балансиран и по-устойчив растеж, а логиката на това е, че политиците трябва да се въздържат от понижаване на лихвените проценти, увеличаване на държавните разходи и спасяване на свръхзадлъжнелия сектор на недвижимите имоти при първия знак за проблеми. Оптимистичният аргумент за Китай е, че неговият модел на ограничена икономическа свобода, съчетан с политическа репресия, работи от реформите на Дън в края на 70-те години на миналия век и ще продължи да работи и в бъдеще, ако се извърши известно рекалибриране. Когато пое властта в Съветския съюз през 1985 г., Михаил Горбачов имаше двоен подход: "гласност" беше стремежът към откритост и прозрачност, докато "перестройка" беше преструктурирането на икономиката, за да се сложи край на дългия период на стагнация. Разпадането на Съветския съюз беше резултат от по-големия напредък, постигнат в областта на гласността, отколкото в областта на перестройката - нещо, от което лидерите на Китай се поучиха. Те продължиха с преструктурирането, но се интересуваха много по-малко от гласността.

Досега превесът на икономическия растеж пред демокрацията даваше резултати за Китай, но въпреки настояването на пекинските политици, че всичко ще продължи да бъде наред, има доказателства, че тези, които не са оптимисти за перспективите за растеж на Китай, са прави. Не става въпрос само за това, че очакваното бързо възстановяване след отмяната на ограниченията за блокиране срещу пандемията се забави, защото икономиката вече показваше признаци на забавяне още преди появата на Ковид-19. От 2015 г. насам банковите депозити като дял от БВП на Китай са се увеличили с 50%. Потреблението на стоки за дълготрайна употреба в частния сектор е намаляло с около една трета спрямо началото на 2015 г. и продължава да спада след повторното отваряне на икономиката, вместо да се увеличава в резултат на задържаното търсене. Частните инвестиции са намалели с две трети спрямо първото тримесечие на 2015 г., включително с 25% от началото на пандемията. "Тези тенденции отразяват в съвкупност дългосрочните икономически решения на хората и категорично сочат, че в Китай хората и компаниите все повече се страхуват да не загубят достъп до активите си и дават приоритет на краткосрочната ликвидност пред инвестициите", казва Джоши. Той допълва, че тези страхове са се засилили поради сериозността и безмилостността на блокирането на пазара в Китай.

Китай има застаряващо население и въпреки четирите десетилетия на бърз растеж все още е страна със средни доходи. Темповете на растеж бяха завишавани от често разточителни публични инвестиции и субсидии за нерентабилни предприятия, които в противен случай щяха да се сринат. Всичко казано дотук подсказва, че по света авторитарните режими могат да се задържат на власт дори при слаб растеж или висока инфлация. Промяната в Китай, ако настъпи, може да бъде по-скоро постепенна, отколкото бърза, и ако е така, трябва да сме благодарни за това. Внезапното разпадане на Съветския съюз беше последвано от глобален икономически подем. Внезапният срив на Китай би предизвикал глобален срив.

превод: БГНЕС