Мръсен въздух: къде в Европа е най-опасно да се живее

Общо 98% от хората в Европа дишат замърсен въздух, който разболява, а може да е дори смъртоносен. Най-голямата опасност произтича от фините прахови частици. Какво показват някои от данните за България и другите страни.

Почти всички жители на Европа живеят в силно замърсени градове, в които средногодишното ниво на фини прахови частици във въздуха е по-високо от максимално допустимите стойности, препоръчани от Световната здравна организация (СЗО). Това означава, че почти всеки жител на Стария континент диша въздух, който е опасен за здравето и дори смъртоносен.

Данни от България

На 7 септември 2023 г. сутринта пет от общо шестте станции в София, които подават данни към сайта airindex.eea.europa.eu на Европейската агенция за околната среда, показват задоволително качество на въздуха.

Швейцарската компания IQAir, която произвежда устройства, пречистващи въздуха, посочва в доклад за 2022 г. за качеството на въздуха в България, че нивата на фините прахови частици превишават средно 3,7 пъти нормата на СЗО. Граничната стойност е от 5 микрограма на кубичен метър въздух. За миналата година страната ни е била на 55-то място по замърсен въздух в света, като най-мръсният български град е бил София.

Замърсяването на въздуха увеличава риска от респираторни и сърдечно-съдови заболявания и намалява очакваната продължителност на живота.

Колко сериозно е замърсяването на въздуха в Европа?

В партньорство с Европейската мрежа за журналистика Дойче Веле анализира сателитни данни от Системата за мониторинг на атмосферата на програма „Коперник“ (CAMS). От тях става ясно, че през 2022 г. почти всички жители на Европа - 98% - са обитавали райони, в които концентрацията на фини прахови частици е била над граничните стойности, определени от СЗО. Нивата на замърсяване се различават в различните региони на Европа. Анализът показва, че най-замърсените региони в Европа достигат средни годишни концентрации на фини прахови частици от около 25 микрограма на кубичен метър.

Какво представляват фините прахови частици?

Фините прахови частици представляват комбинация от много малки твърди или течни частици от различни материали или замърсители. Последните са невидими с просто око. Диаметърът им е по-малък от 2,5 микрометра. Въпреки че съществуват много други замърсители, влияещи на човешкото здраве, обичайно се обръща внимание именно на този вид частици. Причината е наличието на научни доказателства за негативното им въздействие върху здравето.

Европа и останалият свят - какво показва сравнението?

Не, това не е София, а Скопие

Тези снимки и текстът към тях много напомнят за София. Само че става дума за Скопие. Македонската столица е сред най-замърсените градове в света. Разгледайте нашата фотогалерия за смога над Скопие.

Опасно за здравето

Мръсният въздух убива годишно 1300 жители на Скопие. Там замърсяването с прахови частици превишава с над 10 пъти нормите на ЕС. Това се отнася включително за фините частици под 2,5 микрона, които лесно могат да проникнат в белите дробове и да попаднат в кръвообращението на човека.

Спешни мерки

Проблемът се дължи най-вече на индустриалното замърсяване, отопляването на населението с твърдо гориво и бълваните от остарелите автомобил изгорели газове. Тази зима македонските власти предприеха редица мерки. Така например общественият транспорт в столицата стана временно безплатен, а на бременните и на хората над 60 години им е позволено временно да не ходят на работа.

Карането на велосипед - опасна авантюра

Общественият транспорт в Скопие е слабо развит и се състои единствено от автобуси. Повечето от тях не отговарят на съвременните екологични стандарти. Придвижването с велосипед пък е много непопулярно. В града липсва съответната инфраструктура, а шофьорите нямат изградени навици, което прави карането на велосипед опасна авантюра. Затова и инцидентите с велосипедисти не са никак редки.

Последен писък на модата

Замърсяването на въздуха превърна маските за дишане в дефицитна стока - този артикул не може да се намери почти никъде в магазинната мрежа. Неправителствени организации бият тревога: при средно 269 дни в годината с лош въздух за дишане те призовават властите да инвестират в мерки, които ще решат проблема дългосрочно, а не само временно.

Няма бързи решения

В Щутгарт, който е сред градовете с най-лош въздух в Германия, обявяват тревога от смог веднага щом концентрацията на праховите частици достигне 80 микрограма на кубичен метър. В Скопие през зимните месеци (на снимката) концентрацията обикновено е от два до три пъти по-висока - около 200 микрограма, а в пиковите си стойности замърсяването дори достига 600 микрограма.

Вашингтон пита...

Замърсяването очевидно тревожи и служителите на американското посолство в Скопие, които решиха да събират идеи в Туитър как да бъде решен проблемът с мръсния въздух. Подобни допитвания не са необичайни за някои западни представителства. На запитването от Вашингтон обаче този път отговори Москва...

…отговаря Москва!

Според руското посолство, решението се нарича "Турски поток" - руски проект на газопровод, преминаващ по дъното на Черно море и през Турция към Европа. Тръбите ще минават и през Македония. САЩ се застъпват за алтернатива на руските енергийни доставки за страните от региона.

Назад към природата!

Тъй като Скопие е заобиколен от три страни от възвишения, единственият начин за жителите на македонската столица да подишат чист въздух е да правят излети сред природата. Освен на свежия въздух, от близките хълмове те могат да се порадват и на прекрасната гледка отвисоко.

Като цяло качеството на въздуха в Европа е по-добро, отколкото в други региони на света. В северните индийски градове Ню Делхи, Вар анаси и Агра средните стойности на праховите частици могат да стигнат и до 100 микрограма на кубичен метър. Данните за Европа показват нива на замърсяване до 25 микрограма на кубичен метър. Но дори и сравнително по-ниските нива на замърсяване, които се срещат в Европа, могат да окажат значително вредно влияние върху здравето на хората.

Какви граници на замърсяването предлага Брюксел?

Новите правила за качеството на въздуха в Европа ще позволят средногодишна концентрация от 10 микрограма на кубичен метър въздух. Комисията по околна среда на Европейския парламент предложи по-строгата препоръка на СЗО за 5 микрограма. Но дори и 10 микрограма биха представлявали значително по-стриктно правило от настоящите стандарти, позволяващи годишна концентрация на фини прахови частици от 20 микрограма на кубичен метър. Това е четири пъти по-високо от препоръчаната граница от СЗО.

Агенциите за опазване на околната среда съобщават, че хиляди хора всяка година умират преждевременно заради заболявания, свързани със замърсяване на въздуха. Проучване, публикувано в научното списание "Лансет", използващо данни за замърсяването през 2015 г., изчислява, че около 10 % от смъртните случаи в градовете като Милано могат да бъдат предотвратени, ако средната концентрация на фини прахови частици се понижи с около 10 микрограма на кубичен метър.

А ако големите европейски градове успеят да достигнат целта на СЗО за 5 микрограма на кубичен метър, заключението на изследователите е, че всяка година ще има 100 000 смъртни случая по-малко.

Полша се освобождава от печките на въглища

В Полша вече се преследват стратегии , които водят до подобрение на чистотата на въздуха. В някои части на страната нивата на замърсяване са сред най-високите в Европа. Но те последователно намаляват от 2018 г. насам. Подобренията настъпиха, след като полските власти стартираха план за модернизация на отоплителните системи в частните домове. Процесът продължава вече 10 години. Пьотр Сиержией от екологичната организация "Полиш смог алърт" обяснява, че близо 800 000 печки на твърдо гориво са били заменени. В района на Краков, където през 2019 г. беше забранено отоплението с въглища и дърва, почти всички стари уреди са подменени.