"Зеленски помоли, затова дойдох": чужди бойци разказват

"Ние сме съвсем нормално подразделение. Само дето сред бойците има и чужденци", разказва германецът Макс Ебергарт. Мъжът служи в Чуждестранния легион за териториална отбрана на Украйна. Според него между чуждите и украинските бойци съществува само една съществена разлика: "Ние сами сме решили да дойдем. А украинците са длъжни да са тук".

Екип на ДВ се срещна с Макс от Германия, Елмо и Хобит от Финландия и Кейлъб от Австралия в един от градовете на Донецка област. Тук те си отдъхват след боевете. Те се сражават в Украйна от април 2022. Първоначално са били част от военни операции в Харковска област. Те бяха и сред първите бойци, които влязоха в Купянск при есенната украинска контраофанзива.

"Зеленски помоли, затова дойдох тук"

Макс Ебергарт разказва, че в Германия е работил за "Епъл". Няма особен военен опит, освен че е отбил военна служба в германската армия, продължила две години. Според наблюденията на доброволеца, в украинската армия има много по-малко формалности, отколкото в германската. "Можете да говорите с командира по човешки начин, а не като негов подчинен", отбелязва Макс.

Мнозинството от бойците в Чуждестранния легион са чужденци, но има и украинци. Макс казва, че е интересно да се сражава рамо до рамо с хора от различни държави. "Въпреки че понякога е малко трудно - различни култури, различно минало", признава боецът. От украинските си съратници германецът се учи на хладнокръвие.

За Макс най-трудната част от войната е времето, в което заедно със своите другари трябва да удържи освободените села. "Тази война се решава от артилерията", смята Макс. "Мисля, че можеш да бъдеш щастлив, когато оцелееш след нападенията ѝ."

Той не съжалява, че се е присъединил към Легиона. "Зеленски помоли, затова дойдох тук", казва германският доброволец, препращайки към обръщението на украинския президент в първите дни на руската инвазия.

"Да защитаваме европейската независимост"

Финландецът Елмо, който в родината си е работил в сферата на добива на диаманти казва следното: "Имаме лоши моменти в историята - ние, Финландия и Русия." По думите му това мотивира допълнително финландците да защитават "европейската независимост". Елмо посочва, че Украйна все още се нуждае от уреди за нощно виждане. Доброволецът се възхищава от смелостта на украинските си колеги. Според него те не се страхуват от нищо. Планира да остане в Украйна до края на войната, ако физическото и душевното му състояние го позволят.

Сънародникът на Елмо с кодовото име Хобит разказва, че най-сериозният преживян от него стрес е бил ракетният обстрел на полигона "Яворов" през март 2022 година. Там той се е обучавал. "По-късно вече имаше близки сблъсъци, стреляха по мен. Но въпреки това най-големият психологически шок без съмнение е "Яворов"", категоричен е той. Причината е, че атаката била неочаквана. "Никога не съм виждал толкова много крилати ракети на едно място. Определено е различно от артилерията и огъня от оръжията".

Говорейки за ролята на чуждестранните доброволци в руско-украинската война, Хобит се смее и казва, че тя е "да умрат или да бъдат ранени". За да не забрави Западът за войната в Украйна и да продължи военната си помощ. "Това не е целта, но мисля, че е най-голямата услуга, която можем да направим. Осъзнавам, че колкото по-дълго продължава войната, толкова по-малко хора ще желаят да слушат за нея", казва финландският боец.

"Единственото, в което съм наистина добър"

Австралийският доброволец Кайлъб Лист говори за миналото си откровено, но същевременно без ентусиазъм: "Бях един обикновен селски пожарникар", казва той. След избухването на войната, той пристигнал в Украйна. "Исках да изпитам себе си, да разбера къде са моите граници", спомня си мъжът. И го направил. "И сега просто продължавам да се занимавам с това, защото е единственото, в което съм наистина добър."

Боецът от Австралия е командир на екип за огнева поддръжка, като под командването му са 14 души. "Използваме картечници с голям калибър и гранатомети", обяснява той. Кайлъб Лист разказва възторжено за трофейната си картечница с руския знак Z и надпис на украински "Свиня". Споделя, че се е научил да използва съветската техника и като цяло е доволен от нея. Оплаква се от болки в гърба от бронежилетката и от загуба на слуха заради грохота на картечните изстрели.

Автор: Анна Андреас Соколова