Всички искат само едно: по-бързо да се махнат от Тунис

"Положението в Тунис е непоносимо. Хората се чудят как да напуснат страната", казва представител на "Лекар без граници". Властите изоставят бежанци в пустинята без вода и без телефони, оказват над тях натиск и принуда.

Само на 12 септември на италианския остров Лампедуза пристигат над 5000 мигранти от Африка – никога не са били толкова много в рамките на 24 часа. Тяхното основно желание е да се махнат от Тунис – страната, който според представите на ЕС би трябвало да играе ключова роля в новата миграционна политика, посочва „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.

Климат на омраза

"Причината е в това, че властите в Тунис създават климат на омраза към мигрантите", казва пред изданието говорителят на Туниския форум за икономически и социални права Ромдане Бен Амор. На хората се поставят пречки да си намерят жилище и работа, да се придвижват с обществени и лични превозни средства. „По този начин спрямо мигрантите се оказва индиректен натиск бързо да напуснат Тунис, макар много от тях да не разполагат с нужните за това средства“, допълва Бен Амор.

В последно време дори цената за превоза по море до Италия е спаднала около четири пъти до около 450 евро. Все по-често хората потеглят на път със саморъчно направени лодки, а те са доста ненадеждни.

Изоставени под открито небе

Мигрантите в Тунис вече никъде не се чувстват сигурни. През септември се повтори един драстичен случай от юли, когато полицията беше извела от град Сфакс и изоставила под открито небе стотици мигранти - без вода и без мобилни телефони, застрашавайки живота им. Сред тях имаше и жени, и деца, информираха правозащитници, припомня ФАЦ.

През юли председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен пристигна в Тунис заедно с премиерите на Италия и Нидерландия, за да подпише декларация за намеренията в сферата на миграционната политика с президента Каис Сайед. Документът трябваше да се превърне в пример за другите държави в региона. Списание „Шпигел“ отбелязва обаче, че Тунис е обект на множество международни критики за това, че изоставя мигранти в пустинята. Либийските власти съобщават за поне 27 загинали.

От своя страна бежанците казват, че туниската брегова охрана краде моторите на техните лодки. А след една откровено расистка реч, произнесена от президента Каис Сайед, в която той говореше за „орди, които създавали насилие и престъпност“, се стигна и до погроми срещу бежанци. Силите за сигурност на Тунис връщат мигрантите обратно на сушата – точно там, където те изобщо не желаят да останат.

„Положението в Тунис стана непоносимо, хората само се чудят как да напуснат страната. Всички мигранти от района на Сахара, с които сме говорили, ни казват едно и също - всички търсят начини да напуснат Тунис“, посочва пред ФАЦ Хуан Матиас Гил от организацията „Лекари без граници“.

ЕС превежда пари на Тунис

В преговорите с ЕС ръководството на Тунис очевидно си дава сметка, че мигрантите към Европа могат да бъдат и средство за натиск, за да получи страната повече пари в рамките на ново споразумение: „Не бих казал, че ги изтласкват насила, но не ги и блокират“, казва сътрудникът на помощната организация по адрес на туниските сили за сигурност.

С тази сделка ЕС отправя „много опасно послание“ към президента Сайед, споделя пред „Швебише Цайтунг“ Хюсеин Бауми от „Амнести интернешънъл“. По този начин президентът добива представата, че „може да прави всичко, докато държи бежанците извън Европа“, казва още Бауми. Това вероятно е регистрирано и от други автократи в региона – по данни на медиите ЕС възнамерява да подпише сходно споразумение и с Египет. Така ЕС се изправя пред опасността „да изпадне в зависимост от настроенията на авторитарни политици“, допуска Бауми, цитиран от германското издание.

Човешкият поток няма да секне

ФАЦ припомня и казаното от говорителка на ЕК – за бюджетни помощи от 60 милиона евро плюс още 67 милиона, които се отпускат на Тунис. Страната трябва да получи нови кораби и термокамери, както и подкрепа в борбата срещу каналджиите и за връщането на мигрантите по родните им места.

„Не е много вероятно човешкият поток да секне. Ако един канал бъде затворен, се отваря друг – това вече сме го виждали в миналото“, казва пред франкфуртското издание Хуан Матиас Гил. Така например в момента расте притокът на бежанци към Канарските острови. В Испания се опасяват, че след земетресението в Мароко и на фона на политическата нестабилност в Сенегал, Мали и Нигер още повече хора ще се впуснат в бягство.