The Atlantic: Израелската наборна армия не беше готова за това

Изненадващата атака на Хамас срещу Израел разкри една неудобна истина: страховитата репутация на израелската армия, подобно на тази на израелските разузнавателни служби, е подложена на преразглеждане, пише за The Atlantic Андрю Ексъм, заместник-помощник-министър на отбраната по политиката в Близкия изток от 2015 г. до 2017 г.

Израел разполага с отлични военновъздушни сили и елитни части за специални операции, но неговите конвенционални части - съставени предимно от наборници - не са нито особено добре обучени, нито добре дисциплинирани според американските стандарти. Тези части все още очевидно превъзхождат тези на противниците на Израел от минали войни, като Египет, Сирия и Йордания. Но днес Израел е изправен пред силно дисциплинирани и мотивирани недържавни врагове в Южен Ливан и палестинските територии и армията му не изглежда да има ясно предимство пред тях на ниво единици.

Съединените щати предоставят на Израел около 3,8 милиарда долара военна помощ годишно. (Миналата година само Украйна получи повече.) Тези пари позволяват на Израел да купува скъпи оръжия, като самолети F-35, които иначе трудно би могъл да си позволи. Двете страни преразглеждат и съгласуват размера на помощта на всеки 10 години; когато подписахме последния си меморандум за разбирателство с Израел през 2016 г., аз бях старши представител на Пентагона, участвайки в няколкомесечни преговори във Вашингтон, Тел Авив и Йерусалим. Имах възможност да надникна под капака на израелската армия и си тръгнах силно впечатлен от израелските офицери, с които работих. Но също така откровено се тревожех как може да изглежда следващата война.

Дори тогава израелските военни знаеха, че страната е уязвима от операции за проникване, като тази, която Хамас току-що извърши. Те прецениха, че Хизбула вероятно ще обмисли подобна тактика при всеки нов сблъсък. Самият Хамас беше предприел подобна операция през 2006 г., макар и в много по-малък мащаб, когато отвлече израелския войник Гилад Шалит, когото държа в плен повече от пет години. Израел знаеше, че предстоят още подобни атаки и все пак по някакъв начин беше хванат напълно неподготвен, когато го направиха.

Провалът на разузнаването - който можете да сте сигурни, че израелците ще прегледат внимателно - не ме изненадва. Малко американци оценяват напълно травмата, която Втората интифада, от 2000 до 2005 г., остави след себе си. Израелците изградиха стени, физически и психически, между себе си и арабските си съседи. Спомням си, че през 2009 г. попитах много израелци в Ерусалим за упътване до Рамала, палестински град на около 12 мили. Никой от тях нямаше представа как да стигне до там. Палестинците бяха далеч от погледа и съзнанието им и след изпитанията от предходните години много израелци ги искаха точно там. Но палестинците всъщност никога не са ходили никъде. Тази липса на познаване, заедно с експулсирането от Хамас на други палестински фракции от Газа през 2007 г., със сигурност възпрепятства способността на Израел да разбере какво се случва в Газа.

По-тревожни и по-структурни са самодоволството и липсата на дисциплина, които не само струваха скъпо на Израел в началните етапи на тази нова война, но и вероятно ще продължат. Прекарах почти три години в Ливан в средата на 2000-те години и написах докторска дисертация върху еволюцията на Хизбула като бойна сила. Малкото бойци на Хизбула, които срещнах през онези дни, ми направиха впечатление в по-голямата си част като мотивирани, добре обучени и дисциплинирани. Тези, които се сражаваха във войната с Израел през 2006 г., запазиха известна доза предпазливо уважение към американските военни, но презираха своите израелски противници. Те бяха видели израелски войници в действие и не бяха впечатлени.

Израел върши отлична работа - може би по-добра от американската армия - като се учи от своите тактически и оперативни провали. Но полупрофесионалната армия на страната разчита до голяма степен на наборници и резервисти, което я поставя в неизгодно положение в много отношения. Професионалните военни на пълен работен ден могат да се посветят на репетиране на колективни задачи, които често изискват бойни ситуации с висок интензитет: реагиране на засади, извършване на нападения, включване на артилерия и въздушна мощ в маневри. За разлика от това наборните военни завинаги набират и обучават нови хора. Текучеството често е твърде голямо, за да позволи на единиците да развият умения в най-сложните военни задачи.

Освен това конвенционалните сили на Израел изглежда прекарват по-малко време в репетиране на операции с комбинирани оръжия, отколкото в охрана на окупираните територии. Наистина малкото активни батальона, които Израел има, изглежда са били разположени далеч от юга и на Западния бряг, за да предпазят заселниците по време на празника. Такива полицейски операции, в допълнение към изтеглянето на необходимите единици от други приоритети, са лоша практика за по-интензивни битки.

Много израелци в униформа изглеждат небрежни и дори мърляви, което може да е донякъде очарователно - контрастът с, да речем, американски морски пехотинец може да бъде ярък - но колкото по-отблизо човек се вглежда, толкова повече се чуди дали подобни изяви не издават известно безгрижие към професията. В почти всяка война, водена от Израел от 1967 г. насам - 1973 г. и 2006 г. най-незабавно идват на ум - въоръжените сили на Израел бавно излизаха от началното блокиране. Дисциплината е друг проблем: през 2006 г. Хизбула успя да локализира израелските позиции, като прихвана израелски резервисти, които се обаждаха на мобилните си телефони.

Дори ако политическото ръководство на Израел даде на своите военни ясни цели в отговор на тази атака, военните може да се борят да ги постигнат. Хамас и Хизбула са съсредоточени, отдадени и дисциплинирани. Иранската подкрепа е от полза за недържавните противници на Израел, но не е единственият фактор. Мой приятел разпитваше боец на Хизбула след 2006 г. за обучението, което е получил от Иран, а събеседникът му се подиграваше с отговор: "Иран? Кога за последен път тези момчета са спечелили война?"

Израел има технологични и материални предимства, но гъстият градски терен има тенденция да пречи на много от тях. Усъвършенстваните военновъздушни сили на Израел ще имат проблеми например с осигуряването на непосредствена въздушна подкрепа на наземни части в Газа, без да убият десетки невинни цивилни в процеса.

Израел обаче ще продължи в този конфликт с много мотивация и фокус. Нация, в която изглежда, че всички се познават и където всеки убит израелец изглежда белязва националната психика, сега трябва да се бори с убийството и раняването на стотици, докато гледката на старци и деца, отведени за изтезания и затваряне, със сигурност пробужда тъмни спомени. Тази война - за разлика от, да речем, 1948 или 1967 г. - не е екзистенциална за Израел, но със сигурност можем да разберем много израелци, защо се отнасят към нея като към такава. Израел трябва да се запита дали начинът, по който е структурирал армията си, е подходящ за предизвикателството, пред което е изправен сега.