Ислямисткото насилие в Европа: Кризите в Близкия изток повишават заплахата и на територията на Стария континент

Убийството на двама шведски футболни фенове в Брюксел, извършено на 16 октомври от 45-годишен мъж, известен на службите за сигурност и заподозрян в радикални симпатии, накара шведския премиер Улф Кристершон да заяви, че страната му и нейните интереси са застрашени както "никога досега в днешно време", пише британският в. "Гардиън".

Във видеоклип, публикуван в социалните мрежи, мъжът, който се идентифицира като нападателя, заявява, че "е бил вдъхновен от екстремистката групировка "Ислямска държава". Френският в. "Монд" цитира изявление на белгийския федерален прокурор Фредерик ван Леу, който съобщава, че нападателят е публикувал видеозапис, в който поема отговорност за атаката и заявява, че е убил трима шведи. В друг видеоклип, заснет преди нападението, той се появява маскиран и заявява: "Книгата на Аллах е червена линия, за която ще се жертвам".

Това беше второто ислямистко нападение в Европа за по-малко от седмица. При друго ислямистко нападение в петък, 13 октомври, във френския град Арас беше убит един учител в гимназия, а двама души бяха ранени. Извършителят е 20-годишният Мохамед Могушков, срещу когото се води официално разследване за убийство, свързано с терористична организация. Той е бил ученик на гимназията, където беше извършена атаката.

След мрачните дни на вълната от терористични нападения, обхванала Европа между 2014 и 2017 г., ислямисткото въоръжено насилие беше изместено от заглавията на вестниците от по-актуални заплахи за сигурността - такива като крайната десница, икономическите затруднения и нахлуването на Русия в Украйна, отбелязва в. "Гардиън". Нападенията, свързвани с ислямския екстремизъм, бяха на сравнително ниско ниво, макар и често да водеха до жертви. През 2020 г. още един учител беше намушкан с нож във Франция, а през 2018 г. във Виена четирима души бяха убити от австрийски гражданин, който някога се е опитал да замине за Сирия, за да се присъедини към ИД.

Тези и повечето подобни нападения бяха извършени от "вълци единаци", действащи независимо от някоя голяма организация, но вдъхновени от същата идеология.

Това подчертава колко важно е било съществуването на т.нар. халифат, създаден от ИД, за предишната вълна от терор. Много от големите нападения през 2015 г. и 2016 г. дължат своята ужасяваща ефективност на способността на организаторите на терористични актове да планират, комуникират и да се обучават в относителната безопасност, на контролирани от групировката територии в Сирия и Ирак. Очевидният успех на ИД привличаше хиляди млади европейци. Комбинацията от последователи и възможности за подготовка беше опустошителна.

Няколко години след унищожаването на "халифата" ИД все още контролира някои територии в Близкия изток, Афганистан и особено в африканския Сахел. Но въпреки, че има информация, че групировката все още се стреми да нападне Европа, логистичните пречки са значителни, а привличането на потенциални бойци - ограничено до малобройни местни групи. По данни на Европол само две от 16-те извършени нападения в ЕС през 2022 г. са били "джихадистки".

Въпреки това заплахата не е изчезнала напълно. През последните години са извършени десетки неуспешни заговори, като са задържани стотици заподозрени, често - без да се вдигне шум. Малцина обърнаха внимание на предполагаемия терористичен заговор на таджикска клетка на ИД, насочен срещу военни бази на САЩ и НАТО в Германия през 2020 г., или на двойната полицейска операция, насочена срещу финансисти на ИД и онлайн вербовчици в Испания през 2022 г., отбелязва британското издание. В началото на април в Швеция бяха арестувани петима души, за които се смята, че са подготвяли терористичен акт в отговор на изгарянето на копие на Корана по време на протест в Стокхолм няколко месеца по-рано. В Италия бяха арестувани двама заподозрени вербовчици.

Свързани ли са нападенията с исляма?

Още в деня на нападенията в Арас, френски имами осъдиха насилието, което според тях противоречи на исляма. Махмуд Дуа, имам на джамията в Жиронда/Бордо и Тарек Убру, имам на голямата джамия в Бордо, заеха твърда позиция, съобщава в. "Монд". Дуа заяви, че следващата му проповед ще бъде посветена на осъждането на нападението. Има "спешна нужда" да се говори за това, подчерта той:

"Щом има насилие, вече Аллах го няма". Махмуд Дуа вярва, че "трябва да се връщаме към този въпрос неуморно, да не се отказваме, да не се обезкуражаваме и да говорим всеки път, когато има подобно отвратително деяние". Той твърди, че всички имами във Франция "трябва да реагират" веднага щом "има насилие". И трябва да го правят отново и отново, за да напомнят на хората, че ислямът, за който говорят терористите, няма нищо общо с исляма, който те проповядват и смятат за истински.

Убру от своя страна подчерта, че е още по-необходимо да се говори, защото френското общество "се чуди на тези явления, на това насилие, извършвано от мюсюлмани". Следователно има нужда от обяснения - "всеки път, когато името на Аллах се споменава при насилие, ние трябва да реагираме", казва той. Трябва да се произнесе религиозно слово, за да се осъди. В противен случай реакцията ще бъде сметната за одобрение, подчертава имамът, като изразява съжаление, че някои хора използват "религията като средство, за да оправдаят действията си".

Освен това мюсюлманският духовен лидер изразява съжаление, че някои мюсюлмани "имат истински проблем с четенето и разбирането на религията и това, което тя казва". В този контекст той смята, че имамите трябва да бъдат много внимателни в проповедите си: "Изправени сме пред поколение, чиято идентичност е променлива, което влиза в интернет и намира това, което търси. Не можем да преподаваме религия по начина, по който сме го правили преди", предупреждава той. В днешно време религията вече не се преподава от учени, а чрез прекомерното популяризиране на исляма, достъпно в социалните мрежи, и трябва да внимаваме за това, завършва предупреждението.

Ден по-късно имамът от Дранси Хасан Шалгуми призова френското правителство "да стигне по-далеч" в борбата си с ислямисткия тероризъм след атентата, извършен от Мохамед Могушков пред гимназията "Гамбета" в Арас. Тийнейджърът е роден в Русия през 2003 г., но от 2008 г. живее във Франция със семейството си. Наскоро включен в списъка на терористите, младежът е бил обект на активно наблюдение от страна на френските служби. Той е бил проверен в деня преди да извърши престъплението си, но не му е било повдигнато обвинение. През февруари 2014 г. семейството на ислямиста е трябвало да бъде експулсирано от Франция, но асоциации са се противопоставили на експулсирането.

Шалгуми призова да бъдат експулсирани всички разследвани за тероризъм, които не са френски граждани.

"Тържествено призовавам (вътрешния министър) Жералд Дарманен да депортира всички в списъка със заподозрени в тероризъм, които не са французи. Всички, без милост. Те не се интересуват от нас, нека не се интересуваме и ние от тях. Нима ще чакаме да избият половината ни учители? Бъдещето ни е несигурно. Трябва да покажем, че Републиката е твърда", подчертава имамът.

Не всички обаче са склонни да се вслушат в тези призиви, отправени от мюсюлманската общност. "Кой политик ще се осмели да каже, че цялото това насилие е свързано с исляма", пита преподавателката Фатия Агаг-Буджахлат в статия, публикувана от френския в. "Поан".

Светското френско училище е водеща цел на ислямистите, както показва нападението в Арас, посочва тя. И този път никой не може да се оправдае с материала, преподаван от убития, добавя Агаг-Буджахлат.

Мнението, че училищата са сред водещите цели, се споделя и от други. "Училищата са фронтовата линия срещу салафизацията на духовете", гласи заглавието на интервю във в. "Монд" с историчката Валери Игуне и специалиста по арабско-мюсюлманския свят Жил Кепел. Не е случайно, че и вторият убит учител - след Самюел Пати, убит през 2020 г. - е преподавал история: според джихадистите история няма, или по-точно, единствената история, която трябва да се преподава, е историята на исляма.

Израелско-палестинския конфликт отдавна се отразява на Франция - още от началото на века, по време на Втората интифада (2000-2005 г.), отбелязва френската медия "Пурлеко".

Всеки епизод от ескалацията на конфликта между Израел и Палестина през 20-ти век - през 2008-2009 г., 2014 г., 2021 г. и сега през 2023 г... - предизвиква реакции, напрежение и насилие на френска земя. Например, съществува документирана връзка между тези кризи в Близкия изток и статистическото нарастване на антисемитските прояви във Франция - графити, заплахи, увреждане на обществени сгради, нападения и др., посочва изданието. Но далеч не е само тя: Великобритания, Германия и Белгия също усещат трусовете, посочва статията, публикувана още през септември тази година. Влияние оказват и други конфликти - между Турция и кюрдите, например, които също могат да доведат до сблъсъци в Европа.

Какво предстои?

Отделни инциденти могат да предизвикат конкретна заплаха срещу определена държава, както може би вече показаха сериите от изгаряния на Корана в Швеция.

Но основната заплаха за Европа идва от разпалването на външни кризи, които увеличават заплахата за цяла Европа. Всяка война в Газа води до нарастване на екстремистката активност на континента. Настоящият конфликт не е по-различен.

Засега рискът от голямо злодеяние е малък. Планирането на подобни атаки отнема месеци и не може да се организира набързо. Но, както казва цитиран от в. "Гардиън" служител на силите за сигурност, не е нужно много, за да може някой да грабне няколко кухненски ножа. Това е основният повод за опасения, докато кризата в Близкия изток продължава и вероятно ще се засили още, смята изданието.

Въпросът докъде може да се стигне, ако кризата в Близкия изток продължи, остава обаче отворен.