Израел е колос на глинени крака

Автор на "Пророк в собствената си страна" , френският изследовател Жил Кепел, специалист по ислямизъм, анализира взривоопасната ситуация в Израел и Газа. В интервю за швейцарското електронно издание Watson той коментира последните джихадистки атаки във Франция и Белгия и заклеймява "събуденото влияние" в академичните среди. В книгата си "Пророк в собствената си страна" специалистът по ислямизъм Жил Кепел прави ретроспекция на последните четиридесет години от живота си като изследовател, занимаващ се с Близкия изток, Магреба и френските предградия, на които той посвещава първата си книга, "Предградията на исляма", публикувана през 1987 г. Той описва раждането на тази идентичност и политическия ислям, който ще приема все по-често през последните години насилствени форми.

Тъй като френското общество е особено чувствително по тези въпроси, Жил Кепел постепенно беше маргинализиран от тази част от левицата, която внимаваше да не стигматизира мюсюлманите, когато преди всичко възнамеряваше да докладва за тяхното положение. В "Пророк в собствената си страна" той разказва своите пътувания, обяснява работата си, извършена не без смелост, и излъсква своите клеветници, бивши "привърженици на третия свят", днес "левичари на исляма".

Watson: Заглавието на последната Ви книга "Пророк в собствената си страна" е начин да кажете точно обратното. Нямаше да Ви бъде признато ясновидството Ви относно ислямисткия феномен. Възнамерявате ли да си въздадете справедливост тук?

Жил Кепел: Всеки вижда иронията в това заглавие. Това, което се опитвах да направя в продължение на около четиридесет години, беше да покажа връзките между това, което се случва в Близкия изток и Северна Африка, и това, което се случва сред мюсюлманската имиграция в Европа. За мен не беше въпрос на правене на ценностни преценки, а на описание на ситуации. След това моята работа беше осмивана, откъсната от фактите, които изтъквах. Днес съм уволнен от позицията си на професор в Ecole Normale Supérieure, опитват се да ме пенсионират рано по някакъв начин, защото не съм буден и не съм политически коректен. За съжаление тези, които искаха да си заровят главите в пясъка, сега са изправени пред ситуация, в която сме на прага на война.

Watson: Говорите за войната в Газа и рисковете от нейното разрастване?

Ж. Кепел: Отбелязвам, че бомбардировката на болницата в Газа в нощта на вторник срещу сряда, причинявайки 300 или повече смъртни случая, като двете страни се обвиняват взаимно за този смъртоносен удар, помага да се провали пътуването на Байдън до региона в момент, когато той е в самолета. Той вече не може да отиде при арабските лидери, както възнамеряваше. В този смисъл желанието на американците да овладеят кризата и да избегнат нейното разрастване е подложено на сериозно изпитание. Можем да сме много песимистични за бъдещето. Според мозъците на операцията за бомбардиране на болницата, това установява нещо като еквивалентност между ужаса от смъртта на нападението на Хамас (от арабската дума "ghazoua", която обозначава основните ислямски битки), което се разпространява във всички социални мрежи по света, и изображения на бебета от Газа, поставени в торби за трупове. Очевидно Иран и неговият руски спонсор са основните печеливши от тази ситуация.

Watson: Кой може да спечели от клането на Хамас, това, което Вие наричате "ghazoua?

Ж. Кепел: Тази атака, извършена много цинично от гледна точка на очакваните ефекти, надхвърли възможностите на Хамас. Виждам там ръката и влиянието на силите на Ал-Кудс на Иранската революционна гвардия, Пасдаран, в чийто инструмент днес Хамас се превърна след падането на сунитското ислямистко ръководство по целия свят. Всичко това показва, че след Съединените щати, ударени тежко на 11 септември 2001 г. от Ал- Кайда, Израел също е колос на глинени крака. Което повдига проблема с израелския отговор, каквато беше посоката на пътуването на Байдън, който щеше да търси споразумение с арабите. Сега процесът е изключително сложен за контрол.

Watson: Междувременно, на 13 октомври във Франция, учителят по френски Доминик Бернар беше убит от млад руски бежанец от Ингушетия, който засне видео, в което се кълнеше във вярност към Ислямска държава преди атаката. Той определи Франция като свой враг. Как анализирате тази атака?

Ж. Кепел: Отбелязвам, че докато отдавахме почит към професора, убит от този 20-годишен джихадист, имаше стотици инциденти. Общо 357 и това са само отчетените. Това е много тревожно. Преди да предприеме действия, убиецът записва видео пред военния мемориал в Арас. Писмо до французите, в известен смисъл, където той казва: "Живях сред вас безплатно и укрепих джихадистките си убеждения."

Цялата логика на социалното извинение, което би означавало, че трябва да разберем тези млади хора от работническата класа, които са привързани към своята вяра, защото са жертви на дискриминация, е подкопана. Самият той го казва много добре: живял е като бежанец от Русия, уж преследван от Владимир Путин, благодарение на френския данъкоплатец. Той се обръща срещу него и убива професор, защото е проникнат от салафитско-джихадистка идеология, имайки цяла мрежа от контакти в тази среда.

Watson: В какъв идеологически контекст да поставим атентата в Брюксел, извършен три дни по-късно?

Ж. Кепел: В същия идеологически контекст. Най-тъжното е, когато чуя в Белгия прокурорът да казва след убийството с Калашников на двама шведи от тунизиец, който също твърди, че е от Ислямска държава, че убиецът е бил "вълк единак". Изминаха десет години, откакто тази идея беше окончателно демонтирана. Колкото и френската антитерористична прокуратура да е наясно с нещата, ние сме обезпокоени от нейния белгийски колега. Тогава не трябва да се изненадваме, когато Салах Абдеслам, единственият участник в атентатите от 13 ноември 2015 г. във Франция, който е осъден окончателно на доживотен затвор, поиска да остане в Белгия. Там смятаме, че той ще може да има добра реинтеграция, когато излезе от затвора, може би дори след двадесет години. Всичко това означава, че все още има огромна работа за вършене, за да се приеме сериозно предизвикателството, отправено от ислямизма и неговия насилствен израз, джихадизма, към демокрациите.

Watson: Къде смятате, че трябва да бъде свършена тази работа?

Ж. Кепел: По-специално във висшето образование. В Европа висшето образование е поразено от уокизъм и деколониализъм. Може да има война и кланета, учителите могат да бъдат намушкани, нищо не помага. Страшното е, че тази идеология, която унищожава знанието, днес е на командни позиции. Не ме интересува, ако бъда изгонен от университета, ще се пенсионирам и ще живея другаде, но не можем да не си зададем въпроса за начина, по който нашите общества, нашата преса и нашата интелигенция, са способни да отговорят на предизвикателствата, пред които сме изправени.

Watson: Какво е предизвикателството, породено от атаката в Арас?

Ж. Кепел: По този въпрос има взаимопроникване на всички нива. Има такива, които действат, има и такива, които градят електорален комунитаризъм. Всичко това показва, че националното образование във Франция не е взело мярката на този тип неща. Когато видим броя на учениците, които са обиждали учители или които са заплашвали да направят същото като това, което терористът е направил на Доминик Бернар, това е голям проблем. Нещо повече, това се случва в експлозивен международен контекст след нападението на Хамас в Южен Израел. Ето защо след това имаше бомбардировка на болницата в Газа.

Watson: Сред последиците от тази криза има една, френско-френска и политическа: колапсът на Nupes, алиансът на левите партии, воден досега от "Непокорна Франция" на Жан-Люк Меланшон. Какво означава това?

Ж. Кепел: Това означава, че меланшонизацията на левицата е отживелица. Дори вестник Le Monde се сбогува с Жан-Люк Меланшон в окончателна редакционна статия. Сега може би бомбардирането на Газа отново ще промени нещата. Ясно виждаме, че сме във високорискова ситуация, с взаимно преплитане на проблемите.

Watson: Законите, които вече са приети или които ще бъдат приети в Швеция и Дания за потискане на безчинствата срещу религията след оскверняването на Корана в тези страни, свидетелстват ли за страха ни от джихадизма, страха, че атаката срещу Брюксел, която изглежда визираше конкретно шведите, може да се засили?

Ж. Кепел: Шведите и датчаните са хванати между чука и наковалнята. Те, поради огромния си демографски дефицит, приемаха имигрантско население без никакъв контрол през последните петдесет години. В една протестантска визия за нещата те смятаха, че абсолютно не трябва да има процес на асимилация. Това доведе до това, че тези общества се превърнаха в нещо като клъстер от съпоставени общности, които се мразят една друга. Датчаните днес вземат предпазни мерки. Те ограничават тяхната имиграция и се намесват много повече в процеса на интеграция. В Швеция са хванати в капана на своя мултикултурализъм и вече не знаят как да управляват определен брой общности, където гневните предприемачи са се превърнали в господари на играта.