Ще започне ли Германия да депортира по-бързо мигранти?

Германското правителство е поставено под натиск. Миграцията е сериозен проблем за много хора в страната, а и е тема, която крайнодесните популисти инструментализират за свои цели.

Канцлерът Олаф Шолц обяви реформа в миграционната политика. “Накрая ще се наложи да депортираме много от онези, които нямат законното право да останат в Германия”, коментира Шолц пред списание “Шпигел”. Кабинетът прие законопроекта, изготвен от министърката на вътрешните работи Нанси Фезер.

Германия е приела повече от милион бежанци от Украйна. Те трябваше да бъдат настанени, децата им се нуждаеха от място в детски градини и училища. През миналата година още 244 хиляди души подадоха молби за убежище. Тази година експертите предполагат, че броят им ще се увеличи до 300 хиляди.

Дори онези, които нямат право да останат в страната за по-дълъг период, сега не могат да бъдат депортирани. Вътрешната министърка сега иска да ускори депортациите.

Кой може да бъде депортиран?

В интервю за ДВ експертът по миграцията Гералд Кнаус говори за "депортационна офанзива, която е била предвидена в коалиционното споразумение на управляващите партии - с акцент върху престъпниците и опасните лица.”

Това е особено важно за Фезер. След решението на кабинета тя заяви: "Това се отнася особено за организираната престъпност, с която се борим още по-решително." Експулсирането на контрабандисти и членове на престъпни организации ще бъде значително улеснено, "независимо от индивидуалната присъда в случай на достатъчно факти, доказващи участието в престъпна организация".

Плановете на вътрешната министърка ще засегнат и хора, чиито молби за убежище са били отхвърлени или които изобщо не са подавали такива. По данни на Министерството на вътрешните работи към края на септември в Германия е имало около 255 000 души, които са били задължени да напуснат страната. Около 205 000 от тях обаче имат временно разрешение за престой и не могат да бъдат депортирани. Такова се издава например, защото страните, от които идват, не са безопасни, в случай на заболяване, започнало професионално обучение или липсващи документи. Депортиране не е възможно и ако страната на произход отказва да приеме хората.

Изследователят по въпросите на миграцията Кнаус се съмнява, че германските власти ще депортират много от хората с такива разрешителни. “Илюзия е, че тези хора, някои от които са в Германия от години, могат просто да бъдат депортирани в други държави”.

Какво ще се промени?

Проектозаконът предвижда повече правомощия за властите и полицията, които трябва да извършват депортациите. В бъдеще те вече няма да бъдат обявявани. Предвижда се също така полицейските служители да могат да влизат в помещения, които не са на лицата, подлежащи на депортация. Според властите не са малко случаите на хора, които се укриват в общински жилища.

Чуждестранни лица, които трябва да напуснат страната, ще могат да бъдат задържани за по-дълго време преди депортацията. Според законопроекта те ще остават в центрове за задържане до 28 дни. До момента задържането беше възможно най-много десет дни. Ако лицето не предостави паспорта си, властите ще могат да претърсят мобилния му телефон и личните му вещи, за да установят самоличността му.

Как реагират правозащитните организации и опозицията?

Правозащитни организации като Pro Asyl се противопоставят на плановете. Според тях в центровете за задържане често се случват инциденти и дори самоубийства. Организацията Terre de Hommes, защитаваща децата, се опасява, че затягането на законите ще означава за много деца и подрастващи живот в постоянен страх от депортация. Критики не липсват и вътре в управляващата коалиция. Представители на Зелените и на Социалдемократическата партия смятат, че промените са твърде радикални. Според консервативните ХДС и ХСС пък законът трябва да е дори по-строг. Законопроектът сега ще трябва да бъде гласуван в парламента, където може да бъде променен.

Миграционни споразумения със страните на произход?

Експертът Гералд Кнаус смята, че планираната реформа е правилна само по принцип. “Много важни са миграционните споразумения - сътрудничеството с държавите, които ще трябва да приемат обратно гражданите си, които ние ще депортираме”. С оглед на увеличаващата се миграция германският канцлер Шолц обяви, че ще бъдат сключени такива споразумения с държавите, с които все още няма законова рамка за депортации. Преговори се водят с Мароко, Молдова, Киргизстан, Кения и Колумбия, обяви Нанси Фезер.

Кнаус дава и някои негативни примери - Германия прие много бежанци от Нигерия и Замбия. Повечето от тях не са получили убежище, но държавите отказват да ги приемат обратно. Такъв е случаят и с Ирак. В това отношение планираната реформа с по-строги правила за депортация е само първата стъпка и едва ли ще има голям ефект, смята Кнаус. “Ако целта е да се намали нелегалната миграция в Германия, можем да се съмняваме, че това е пътят”, казва той.

Автор: Фолкер Витинг