България и Румъния ще се присъединят към Шенгенското пространство, започвайки от въздушните и морските граници

Съветът на ЕС потвърди късно вечерта на 30 декември, че България и Румъния ще се присъединят към Шенгенското пространство, започвайки от въздушните и морските граници .

Европейската комисия приветства взетото единодушно решение от Съвета за присъединяване на Румъния и България към Шенгенското пространство, като се започне с премахване на проверките по въздушните и морските граници, считано от март 2024 г, се посочва в съобщение на Европейската комисия.

Присъединяването на тези държави ще стимулира пътуването, търговията и туризма и допълнително ще подсили вътрешния пазар. Обсъжданията относно допълнително решение за премахване на проверките по сухопътните граници ще продължат през 2024 г. Едно разширено Шенгенско пространство ще направи Европейския съюз по-силен — както във вътрешен, така и в глобален план, пише в съобщението на Европейската комисия.

Председателят Фон дер Лайен е заявила, че това е исторически момент за България и Румъния. Както и ден за голяма гордост за румънските и българските граждани. "От месец март те ще могат да преминават свободно вътрешните морски и въздушни граници, без да бъдат подлагани на гранични проверки. Това е много голяма стъпка напред както за двете държави, така и за Шенгенското пространство като цяло. Поздравления за България и Румъния: това огромно постижение е възможно благодарение на вашата усърдна работа, отдаденост и упоритост. Благодарение на вас Шенгенското пространство ще стане още по-силно в полза на всички граждани на ЕС", посочва Фон дер Лайен.

През 2011 г. Комисията за първи път потвърди, че както България, така и Румъния са готови да станат част от Шенгенското пространство без проверки по вътрешните граници. Оттогава България и Румъния продължават да доказват, че изпълняват условията за ставане на член на Шенгенското пространство. Това отново бе потвърдено от три мисии за установяване на фактите, проведени на българските и румънските външни граници през 2022 г. и 2023 г. Комисията започна също пилотни проекти с Румъния и България през март 2023 г., за да укрепи управлението на външните граници, засили сътрудничеството със съседните държави и осигури бързи процедури за предоставяне на убежище и за връщане, се припомня в съобщението.

Шенгенското пространство също е готово да приветства България и Румъния. През последното десетилетие ЕС работи за укрепване на архитектурата, която защитава пространството без проверки по вътрешните граници. Въведени бяха редица мерки в областта на сигурността и полицейското и съдебното сътрудничество, за да се гарантира, че ЕС продължава да бъде силен пред заплахите за сигурността. Шенгенското пространство вече се подпомага и от нов модел на управление, нов механизъм за оценка и годишен цикъл на докладване и наблюдение. Благодарение на съвместните усилия, положени през последните години, Шенгенското пространство е по-силно и по-устойчиво, пише още в съобщението.

Това девето разширяване на Шенгенското пространство едновременно потвърждава и засилва взаимното доверие и единството между държавите членки - елементи на които пространството се основава - и ще допринесе за постигането на напредък по този изключително важен проект. То ще направи Съюза по-силен чрез засилена защита на общите ни външни граници и ефективно полицейско сътрудничество, по-проспериращ посредством премахване на загубата на време при чакане по границите и улесняване на контактите между хората и предприятията, както и по-привлекателен чрез значително разширяване на най-голямото в света общо пространство без вътрешни гранични проверки, допълват от Европейската комисия.

Следващи стъпки

Обсъжданията относно дата за евентуално премахване на проверките на лицата по вътрешните сухопътни граници ще продължат през 2024 г., като решение на Съвета по този въпрос се очаква да бъде взето в разумен срок.

За да се помогне на България и Румъния да защитават външните граници на Съюза, ще продължат да бъдат предоставяни значителна финансова подкрепа и помощ от Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex). Същевременно разработените от България и Румъния пилотни проекти по външните граници доказаха, че са ефективни, и следва да бъдат превърнати в по-структурни договорености.

България не приема допълнителни условия, свързани с бежанци от Сирия и Афганистан

За отпадането на контрола по въздушните и морските граници съобщиха късно снощи и от пресслужбата на Министерския съвет.

Противно на разпространената дезинформация през последните дни, България не приема допълнителни условия, свързани с бежанци от Сирия и Афганистан. България поема ангажимент да работи съвместно с Австрия и Румъния за ограничаване на вторичните движения в изпълнение на европейското законодателство. Това включва и стриктно прилагане на Регламента Дъблин и приемане обратно на лица, регистрирани като търсещи международна закрила в България и за които България е отговорна. Това задължение по Регламента Дъблин се прилага пряко във всяка държава членка от 2013 г. насам и е свързано с правилото за отговорността на държавата на първо влизане в ЕС. Ангажиментът, който се поема, е за засилено сътрудничество с ускорени темпове на работа и без излишни формалности. България няма и не може да приема лица, за които не е отговорна, уточняват от Министерския съвет.

През 2024 г. ще продължим да работим и за последващо отпадане на контрола по сухопътните граници, заяви Мария Габриел

"С България и Румъния Шенгенското пространство стана по-силно", заяви вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел по повод единодушното решение от 30 декември 2023 г. късно вечерта на Съвета на Европейския съюз за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство с отпадане на контрола по вътрешните въздушни и морски граници от 31 март 2024 г.

„В дипломацията се казва, че добър компромис е този, в който и двете страни не са доволни изцяло. Вярвам, че преговори водени от защита на националния интерес, не можеха да имат различен резултат. Нека направим така, че с взаимно доверие и общи действия, 2024 г. да бъде водена от общоевропейския интерес. С приемането на сегашното Решение на Съвета на ЕС, България става пълноправен член на Шенгенското пространство с поетапно отпадане на контрола по различните видове граници - от края на март 2024 г. ще отпадне контрола по въздушните и морски граници. През 2024 г. ще продължим да работим заедно и за последващо отпадане на контрола по сухопътните граници“, допълни Мария Габриел.