Под дюшеци и в буркани: къде се губят 12 милиарда марки

Германците изглежда държат един таен коз срещу поскъпването заради инфлацията: много от тях разполагат със скрит запас от пари в стари германски марки. Става въпрос за огромен паричен ресурс, който има стойност и днес.

Германците започват 2024 година с няколко допълнителни милиарда скрити под дюшеците. Не евро - германски марки. Хората в Германия са известни с предпочитанията си към кеш парите - повече от 20 години след приемането на еврото, мнозина още държат пълни шкафчета и чекмеджета с милиони германски марки.

Част от тези пари се държат от носталгици или колекционери, друга голяма част от тях се намират у най-различни туристи като сувенири. Експерти казват, че е възможно и много марки да са останали в държавите, които са използвали германската марка като резервна валута. Никой не знае с абсолютна сигурност. Но въпреки че с тези марки вече не може да се пазарува, те могат да бъдат обменени за евро.

Колко германски марки са останали?

От общо 162,3 милиарда германски марки, които са били в обращение през 2002 година, когато еврото заема мястото им, около 7,5% са изчезнали. Повече от половината монети също така са в неизвестност вече 20 години.

В края на 2023 г. в обращение все още са били 12,24 млрд. марки, по данни на Германската централна банка - Дойче Бундесбанк. Разпределени на части, те възлизат на 5,68 млрд. марки в банкноти и 6,56 млрд. марки в монети. Общата им стойност е около 6,26 милиарда евро.

Дори за най-голямата икономика в Европа това е значителна сума, която е изгубена - особено в момент, когато правителството търси финансиране за инфраструктурни проекти като прехода към зелена енергия и модернизацията на железопътния транспорт, които са важни за икономическото ѝ бъдеще.

Марките ще бъдат върнати, със сигурност

Въпреки че процесът по връщането на германските марки в Централната банка на страната е бавен, финансовата институция не се притеснява за липсващите пари. Всеки, който разполага със стари монети или банкноти, може по всяко време да ги обмени във всеки клон на Централната банка. Факт е, че мнозина го правят всяка година. Курсът, по който се обменят германските марки е 1,95583 марки за 1 евро.

През миналата година над 90 хиляди души са отишли до клонове на банката и са обменили над 53 милиона марки за 27 милиона евро. Две трети от обменените пари са били банкноти, а една трета - монети.

Важното е, че няма изгледи тази възможност да изчезне, уверяват от банката. Едва пет други държави, които приеха еврото, нямат краен срок за връщане на парите в старите си валути - това са Австрия, Ирландия, Естония, Латвия и Литва. Повечето държави предоставиха ограничен срок, в който хората можеха да обменят парите си. Сега всеки, който случайно открие някъде някоя стара банкнота, за нещастие няма как да я обмени за реални пари.

Германците предпочитат плащането в брой

В Германия не е необичайно да видите ресторанти или магазини с надписи "Приемаме само плащания в брой”. През 2021 година, въпреки че безкасовите плащания станаха повече, парите в брой отново бяха предпочитаният метод за разплащане в страната. Това показа скорошно проучване - в 58% от случаите германците плащат в брой.

Общо обаче кешовите разплащания са около една трета, тъй като големите покупки и пазаруването онлайн обикновено се плащат безкасово. Средно хората носят по 100 евро в портфейлите си.

От Германската централна банка пък очакват още германски марки да бъдат върнати в най-близко бъдеще, особено с постепенната смяна на поколенията. "Когато хората почистват наследените си къщи или апартаменти, твърде вероятно е да открият стари германски марки”, казва Бурхард Балц от борда на директорите на Германската централна банка. Мнозина обаче все още се чудят има ли смисъл да ходят до клон на банката само за шепа монети и вместо това просто ги складират в някой буркан.

Краят на пътя

За марките, които се връщат в централната банка, там приключва всичко. Банкнотите се унищожават на място. Монетите се сортират и се изпращат в един от петте германски монетни двора, където се анулират. След това металът отива в предприятия за рециклиране на скрап, които го претопяват за други цели. Може би това не е щастлив край, но е начин да се спечелят малко допълнителни пари в трудни времена.